Войната, която Пентагонът не иска

September 13th, 20137:22 pm @

1


Войната, която Пентагонът не иска

ВОЙНАТА, КОЯТО ПЕНТАГОНЪТ НЕ ИСКА (THE WASHINGTON POST)
превод: Ж.Желев

Автор: о.з. Генерал от армията на САЩ Роберт Скейлз, бивш началник на Военната Академия на САЩ.

Лентите могат да ни кажат много. Върнете се за миг и погледнете още веднъж кадрите с участието на най-заслужилия войник на нацията, генерал Мартин Дъмпси и как се държеше той, когато стана дума за Сирия в Комитета по външните работи при Сената на САЩ. Вън от всяко съмнеие е, че ген. Дъмпси, Председател на Обединения Комитет на Началник-щабовете, не иска тази война. В същото време той уважително мълчеше, докато Джон Кери с ръмотевичен глас и жестове разказвашше за зверствата на Башар ал-Асад.

Премълчаното от Дъмпси отразява мнението на повечето световни лидери на въоръжените сили. В никой случай не претендирам, че изразявам мнението на всички военнослужещи в САЩ. И все пак аз споделям чувствата на онези от Пентагона и други подобни организации, които съставят плановете и разработват стратегиите на сраженията в нашите войни. В последно време имах възможност да поговоря с някои военни, както действащи, така и от запаса, свидетели на събитията, които ще вкарат САЩ в следаващага война.

Те се чувстват крайно неловко, когато им приписват дилетантизма на адмистрацията на Обама, която се опита да изработи разсечен стратегически план. Нито един от членовете на Белия дом не знае какво е война и не я разбира. Дори сега, когато САЩ неминуемо се движат към война, принципите й се нарушават; принципът за неочакваността, израстването на силата и постановката за ясна и достижима цел.

У военните будим отвращение лицемерието, с което представителите на СМИ първо припомнят за възвръщането на хитлеризма, а в частни разговори принават, че главният мотив да се рискуват животите на американските войници, е нашето задължение да защитаваме невинните хора по целия свят. Предстоящата война в Сирия няма нищо общо с опасностите пред САЩ. Гражданските ръководители на армията в частни разговори признават, че се ръководят от вината, че не успяха да предотвратят зверствата в Руанда, Судан и Косово, а не от опасностите пред националната ни сигурност.

Вооенните са бесни от факта, че предстои война и, че властмащите са готови да рискуват живота на американци, за да
изпълнят случайното и необмислено обещание за „червената линия“

Тази военна операция на първо място има задачата да накаже сирийския режим и да възстанови репутацията на президента. Професионалистите сред военнните са убедени, че убиването на повече сирийци няма да застави Иран да се откаже от противопоставянето си. Иранците вече си научиха урока.

Нашият народ оплаква самотата си. Войниците ни се гордеят със залугите си във войните, които водихме с наши съюзници, споделяйки
стратегическите цели. Тази война ще бъде само наша.

На военните им е писнало от хора, желаещи да си премерят военната униформа и бленуващи за безкръвни войни. „Слушайте – казват те – ако искате да приключим с всичко, нека изпратим в Сирия войска, нека тя да разгроми сирийската армия. Ако нацията счита, че не си струва да воюваме за Сирия, тогава просто ни оставете на мира.“ Те предупреждаваат, че Сирия – това не е Либия или Сърбия.

Може би САЩ са свикнаи да воюват с третостепенни армии. Както вече успяха да се убедят израилтяните през 1973-та, сирийските войници са жестоки и подли убийци, които нямат какво да губят.

Военните разбират и се отнасят сериозно към клетвата да защищават властта на нашите граждански ръководители, която им е дадена от Конституцията. Те знаят, че САЩ е единствената либерална демокрация, която никога не е била под управлението на армията.
Но съвременните войници знаят какво е това – война – и презират цивилните политици, които ги принуждават да участват във война,
която не им е нужна.

Гражданският контрол над въоръжените сили не значи, че гражданите не трябва да се вслушват в онези, които на пратика се бият. Нашият президент Дуайт Айзенхауър има мъжеството и доблестта да отхвърли осем пъти война за периода на президентството си. Той прекрати войната в Корея и отказа на французите да им помогне в Индонезия. Отказа на своите бивши съратници Бразилия и Франция, когато те се обърнаха с молба към САЩ да участва в превземането на Суецкия канал. Не се подаде на давлението на либералите, които искаха да се помогне на новосъздадения Южен Виетнам. Ние, военните, добре помним какво се случи, когато приемникът на Айзенхауър не се вслуша в неговия съвет. Моето поколение трябваше да отиде на война.

През последните няколко дни мнението на офицерите, с които говорих, малко се измени. Изглежда, че яростта им се смени с примирение. Един от тях ми каза: “По дяволите, ако това момче иска война, то ще я получи. И без това, изглежда, че никой няма да пострада.“

Много скоро военните с уваженние ще отдадат чест и ще пуснат стотици крилати ракети, с които неизбежно ще убием някои от тези, които искаме да защитим. Нашите военни ще проведат операцията професионално и умело – именно това очакваме от най-опитната армия в света. Как ми се иска Кери да се спре за миг и да се вгледа в записите от заседанието, преди отново да се обвържем с война.