Въвеждането на Демокрацията: Схеми, Мрежи и Личности

September 20th, 20103:49 pm @

0


Въвеждането на Демокрацията: Схеми, Мрежи и Личности


На път е да излезе едно от най-обстойните проучвания на задкулисието при въвеждането на демокрацията в периода на така наречения преход. Авторката Достена Лаверн е антрополог, журналист и писател. Живее и работи в Страсбург.
Централно място в нейното изследване заемат малко известните на широката публика think tanks – понятие, което се тълкува като интелектуални центрове, фабрики за идеи, но също така и като “мозъчните танкове” при износа на демокрация.
Книгата на Достена Лаверн предизвика жив интерес в Европа и САЩ.
Марк Абелес, Директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж:
Става дума наистина за едно от първите антропологични проучвания в света, описващи специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мрежи за износ на демокрация.
Лиляна Деянова, доц. по социология в СУ „Климент Охридски“:
Значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход, чиято невидима ръка се оказват до голяма степен българските think tanks, с логиките на глобалните мрежи за демократизация в света, авторката разкрива по какъв начин неолибералнната парадигма деконструира институциите на демократичната модерност и публичната сфера както в областта на политиката, така и в полето на социалните науки и медиите.

Тук публикувам откъси от иследването на Достена Лаверн, отнасящи се до личността на българския плитолог Иван Кръстев и ролята му в световните мрежи и схеми за влияние.

Достъп до мрежите:
пътят на Иван Кръстев

Както вече отбелязах в предишните глави, Иван Кръстев произлиза от семейство на издигнал се от провинцията елит, който през комунистическата епоха успява да стигне до високоотговорни идеологически постове в БКП. Той е блестящ ученик в английската гимназия в София (където учат най-вече децата на ръководителите на комунистическата партия), а после завършва
факултета по философия в СУ и се включва в дисидентските кръгове на осемдесетте. Всичко това му позволява да придобие многотърсен от фондациите за подпомагане на демокрацията профил.
Тези фондации се обръщат към лица, близки до академичния свят и до възходящите политически среди, произлизащи от интелектуалните кръгове на дисидентството.
Произходът, кариерата и езиковите компетенции служат на Иван Кръстев като паспорт за достъп до интернационала екпертите по демокрация през деветдесетте години. Това е интернационална знанието и е съставен от членове на международните и неправителствените организации, държащи пазара на експертизата в полето на демократизацията, на пазарната икономика, на правата на човека и т.н. (Y. Dezalay, Les courtiers…, op.cit., р. 7), които обаче също са тясно свързани с политическите и икономическите кръгове на американската държава. Както отбелязва И. Дезле ( Ibid., р. 17.),
става дума за един вид еманация на foreign policy establishment на Съединените щати, чиито институции, изиграли важна роля в структурирането на североамериканското държавническо поле, в този момент се намират в авангарда на глобализацията.
Силата на тези елити е насърчаването на мобилността между три големи властови полюса: този на големите фирми и финансовите кръгове, този на държавата и този на знанието, свързан с престижните университетски кампуси на Ivy League. Затова те изнасят същия тип мрежи по целия свят, в т.ч. и чрез програмите на международните фондации и институции като Световната банка.

***
Централноевропейският университет – ядро на
мрежите на институтите за академични изследвания

Иван Кръстев – привлечен в стратегиче ските проекти на ЦЕУ

Макар и да не заема официални постове в българския филиал на
фондацията от стъпването ѝ в България, Иван Кръстев участва по-
стоянно в различни програми и проекти на „Отворено общество“
и поддържа повече връзки с европейската му централа в Будапеща.
Неговите последователни специализации в институтите за акаде-
мични изследвания ( B. Wittrock, Institutes for Advanced Study: Ideas, Histories, Rationales, University) of Helsinki, 2002 в Европа и в Съединените щати, както и ролята му на лидер в изследователски проекти като „Blue Bird“( Научният Комитет на проекта „Blue Bird“ асоциира личности, мрежата институти за академични изследвания в Европа като Yehuda Elkana, ректор и президент на Централноевропейския университет (президент е на коми-
тета); Joachim Nettelbeck, „Висеншафтсколег“ от Берлин; Gabor Klaniczay,ректор на Collegium Budapest; Bogdan Kravchenko, Централноевропейския университет Будапеща; Anca Oroveanu, New Europe College, Bucharest; Björn
Wittrock, The Swedish Collegium for Advanced Study in the Social Sciences,Upsala фактически са част от развитието на кариерата му в мрежата на фондацията „Open Society“ и на Централноевропейския университет (ЦЕУ).
Както ще покажа по-долу, ЦЕУ е част от мрежата от центрове за академични изследвания, които помагат за трансформирането и професионализирането на социалните науки от двете страни на Атлантическия океан и служат като инкубатори на експерти консултанти за международните институции след Втората световна война, и най-вече след падането на Берлинската стена през 1989. Центърът за политически изследвания (ЦПИ: Center for
Policy Studies, CPS) в Будапеща е създаден от ЦЕУ през 1999 г. по модела на американските think tanks и на центровете за академични изследвания. Той се превръща в едно от най-видните звена за изследвания и политически съвети на ЦЕУ, работещо в тясна връзка с изследователи от мрежата на институтите за академични изследвания и с представители на международни институции като Световната банка и американски think tanks.
През 2003 г. Иван Кръстев, станал междувременно permanent fellow на Централноевропейския университет, е поканен да ръководи една от постоянните и „най-стратегическите“ програми на ЦПИ – Antiamericanism PROJECT (Антиамериканизма). Проектът цели да изучава причините и да се бори с ефектите отувеличаването на антиамериканизма вследствие на американската интервенция в Ирак. Той е директно свързан с едноименната програма на американския think tank „Council for Foreign Relations“ (CFR) и е част от изследователските приоритети на американското правителство. CFR е създаден през 1921 г. и първоначално е финансиран от фондациите „Карнеги“ и „Рокфелер“, а днес се ползва от фондове на фондацията на Джордж Сорос. Той всъщност е една от институциите, които са в сърцевината на истеблишмънта на външната политика на Съединените щати (CFR (Съвет по външна политика) също е финансиран от правителството на САЩ и „United State Institute of Peace“ (самият той е един от най-активните think tanks във финансирането на организации от експерти на демокрацията в света). Представител на идеята за прогресивния международен интервенционализъм на САЩ от името на демокрацията (често асоцииран с Демократичната партия), CFR обединява представители на всички елити, включително и консервативните. Той е един от важните полититически инкубатори на Американската държава, където можем да срещнем кандидати за

президентските избори, членове на правителството, които работят в областта на външните работи, престижни журналисти (включително и либералната левица/ изследователи, банкери, адвокати, представители на международни

фирми и т.н. Съветът е тясно свързан с работата на Тристранната комисия Bilderberg и Международния икономически форум.
Иван Кръстев го посещава многократно при престоите си във
Вашингтон и Ню Йорк. Българският експерт засилва позицията си в мрежите на ЦЕУ- институти за академични изследвания-foreign policy establishment
на Съединените щати, като по същото време става ръководител на
родните институции, академичните среди и НПО като гаранти за
регулиране на капитализма в глобален план1.

Тази логика всъщност е много сходна с тази, която поражда
практиките на филантропски инвестиции в областта на образова-
нието и на социалните науки след войната между Севера и Юга в
Съединените щати. През тази епоха големите индустриалци като
Андрю Карнеги, чиито заводи за стомана са заплашени от кървави
работнически бунтове през 1882 г., започват да се занимават с „на-
учна трактовка на социалните въпроси“, за да прокарат идеята за
„частната алтернатива на социализма“. Фондации като „Карнеги“,
„Форд“ и „Рокфелер“ инвестират в реформите на образованието,
както и на местното, и на федералното управление, създавайки множество неправителствени организации и асоциации, които работят с държавните институции. Както отбелязва и Джоан Рьолофс , през целия ХХ в. едни и същи големи филантроп-
ски фондации „имат тенденцията да абсорбират всички протестни,
реформистки и дисидентски енергии в един прагматичен и фраг-
ментиран модел на неправителствени организации, зависещи от
финансирането на фондациите. Това е модел, който е достатъчно
привлекателен, за да маргинализират на структурните промени“.
Фондациите се заемат също и с реформирането на социалните
науки, борейки се срещу философската и историческата традиция и фаворизирайки деполитизацията и професионализацията им чрез
приемането на експерименталния метод, който трябва да осигури
аксиоматичната неутралност на научния дискурс, свеждайки го до
проста техничност. Това е начин за създаването на реформистки и
прогресистки академични елити, които въпреки това остават ин-
тегрирани в системата. Така се раждат институтите за академични
изследвания, първият от които – IAS – е създаден през 1933 г. в
престижния университет от Бръшляновата лига (верига от елитни
университети) в Принстън. През 1954 г. фондация „Форд“ финан-
сира създаването на втора институция от същия тип: „Center for
Advanced Study in the Behavioral Sciences“ (CASBS) в Пало Алто.

Логиката на мрежите

Центърът въплъщава идеята на своя спонсор, че „бихейвиористите
биха могли да допринесат за контролиране на демократизацията“1.
През 1960–1980 г. в Съединените щати, а и в Европа, където след
1963 г. фондация „Форд“ инвестира в създаването на Институт за
академични изследвания по социални науки във Виена (IHS), по
същия модел се появяват и други центрове. Директор на IHS е Пол
Лазарсфелд, един от видните представители на социалните науки в
Западна Европа, който още преди това е участвал в програмата за
евроамерикански интелектуален обмен, организирана от фондация
„Форд“ през втората половина на петдесетте години2. Освен идеята
за стимулиране на интелектуалното приятелство от двете страни
на Атлантическия океан, този тип обмени има за цел да подкрепи
структурирането на опозиция на европейските интелектуални
традиции, възприемани като идеологически, и да фаворизира ин-
ституционалните и политическите промени, способни да имуни-
зират европейските страни срещу комунистическото изкушение3.

1 B. Wittrock, op.cit., р. 2–3.
2 Програмата е внедрена от Shepherd Stone, журналист, агент на тайните служби и член на фондация „Форд“ под покровителството на John McLoy, тогава бивш президент на Световната банка и бъдещ президент на фондация „Форд“. Shepherd Stone е човекът, който през 1950 г. е допринесъл за финансирането чрез фондовете на фондация „Форд“ и ЦРУ на Конгреса за културната свобода (Congress for Cultural Freedom, CCF), изиграл важна роля в културната и интелектуалната война срещу комунизма. Разкритията на американската преса за субсидирането на Конгреса от ЦРУ са му нанесли фатален удар през 1967 г. Няколко години по-късно, през 1974 г., става директор на „Aspen Institute“ в Берлин (вж. Lundy, Derek, „America and the Intellectual Cold Wars in Europe: Shepard Stone between Philanthropy, Academy, and Diplomacy“. – In: Journa of Cold War Studies, 2004, vol. 6, n°3, р. 152–153; Fink, Carole, „1940, America and the Intellectual Cold Wars in Europe“. – In: Journal of Cold War Studies, 2004, vol. n°6, Number 2, р. 71–73; Volker R. Berghahn, America and the Intellectual Cold Wars in Europe, Princeton University Press, 2001). 3 Вж. M. Pollak, „Paul Lazarfeld, fondation d’une multinationale scientifique“. – In: Actes de la recherche en sciences sociales, 1979, 25, р. 56–57, цит. и от: Guilhot (N.), „Une vocation philanthropique. George Soros, les sciences sociales et la régulation du marché mondial“. – Actes de la Recherche en Sciences Sociales, 2004, 151–152, р. 39.

Парите на американското правителство, раздавани чрез частни
фондации, трябва да послужат за развитието на реализма в социал-
ните науки, които да обещават преодоляването на класовата борба
в рамките на технократския реформизъм1. Тази идея напомня на
дискурса за consensus building-а от деветдесетте, който редовно
присъства в статиите и в разговорите с Иван Кръстев. Според него
една от основните роли на think tanks в страните в демократичен
преход в Източна Европа е да градят демократичен и либерален
консенсус между различните партии и политически движения2.
След като през 1975 г. се подписват Хелзинкските споразуме-
ния, които довеждат и до създаването на международната НПО
„Helsinki Watch“3, през 1980, същата година, в която в Лондон се
появява на бял свят Културната фондация за Източна Европа, фи-
нансирана от фондация „Форд“4, в Берлин се създава Центърът за
академични изследвания „Висеншафтсколег“, който впоследствие
се превръща в една от ключовите академични институции за ди-
алога Изток–Запад в края на Студената война и непосредствено
след нея. Директорът му след 1986 г., Волф Лепенис, влага цялата
си енергия за създаването на мрежа от изследователи по социал-
ни науки в Централна и Източна Европа. Тази мрежа след това
подхранва дейността на Института за социални науки в Будапеща
(създаден по същия модел през 1992 г.), в Букурещ („New Europe
College“, създаден през 1994 г.) и в София (Център за академични
изследвания – Center for advanced studies (CAS), 2000).

1 N. Guilhot, op.cit., р. 39; Roelofs, Fondations…, op.cit., р. 496.
2 И. Кръстев, стр. 157 в Banking on knowledge.
3 Подкрепян от фондациите „Рокфелер“, „Карнеги“ и „Сорос“, „Helsinki Watch“ е имал за цел да контролира прилагането на правата на човека в Източните страни и да бъде катализаторът на демократичните промени в тези страни в пряка връзка със стратегията на САЩ от края на Студената война.
4 Фондацията е имала за цел да подпомага и улеснява различните форми на
Чешко, Унгарско и Полско утвърждаване и диалога между полската орга-
низация Солидарност, Харта 77 в Чехословакия, унгарската демократична
опозиция, дисидентите в сферата на човешките права в Източна Германия и
западни активисти, работещи в сферата на човешките права (вж. официалния
сайт на фондацията, и Roelofs, op.cit., р. 498).

Така центровете за академични изследванияв Съединените щати и в Европа (сред които са и NIAS в Нидерландия, SCASS, Collegium Helveticum и т.н.), твърдят, че работата им в мрежа цели да се насърчават върховите постижения (excellence) и интердисциплинарният подход и да се реформират социалните науки и системата на висшето образование в Европа. Центровете за академични изследвания, на които се спрях в предишните глави: ЦАИ в Бъл-
гария и „New Europe College“ в Букурещ разговор с Андрей Пле-
шу1) функционират едновременно като изследователски центрове,
канещи млади стипендианти от Европа да работят в рамките на
различни научни проекти, и като think tanks, получаващи финанси-
ране от филантропски фондации, определящи темите и методите
им на работа, тясно свързани с пазара на проектите.
ЦЕУ на Джордж Сорос е създаден през 1992 г., за да „спомогне
за създаването на нов управляващ елит в Централна Европа“2 и ра-
боти в руслото на академично–политическите европейски мрежи,
приведени в действие по време на Студената война от фондация
„Форд“ и от други филантропски мрежи във връзка с правителстве-
ната политика на Съединените щати.
Университетът дели множество проекти и изследователи с мре-
жата на центровете за академични изследвания, с които се сближа-
ва най-вече посредством класическите дисциплини на социалните
науки. Фактически двойната стратегия на ЦЕУ се състои в разви-
ването, от една страна, на икономически курсове, които формират
„бъдещото поколение икономисти3“ в Източна Европа в съответ-
ствие с предписанията на Вашингтонския консенсус, на Световна-
та банка и на други международни организми, а от друга страна, в
привличането на либерални интелектуалци и млади изследователи
по социални науки. Така ЦЕУ конкурира държавните универси-
тети, където голяма част от персонала продължава да е същият от
епохата на комунистическия режим. За да легитимира преоблада-
ващо икономическото и неолибералното обучение, ЦЕУ показва,
че е достоен за интелектуално доверие чрез специалности като
история и философия, и дори сравнителна литература. И все пак,
преподаването на тези материи и правенето на свързаните с тях из-
следвания в рамките на ЦЕУ или на другите центрове за академич-
ни изследвания има своята специфика: интердисциплинарността
на проектите, целящи също така деконструирането на национал-
ните наративи. Изследователите развиват усещането за принад-
лежност към една международна и постнационална интелектуална
общност, както и към една policy oriented научна общност, обърна-
та към експертизата, която е свързана с международните органи-
зации. На кръстопътя на политическия, научния и икономическия
свят, ЦЕУ и мрежата на центровете за академични изследвания се
превръщат в едни от двигателите в областта на трансформирането
на изследователската дейност в Европа.
За да илюстрирам думите си, ще се спра на кариерата на две
личности: Йехуда Елкана1, президент и ректор на ЦЕУ след 1999 г.,
и Хелга Новотни2, президент на консултативния комитет за плани-

1 Роден през 1943 г. в бивша Югославия, Йехуда Елкана прекарва една година в концентрационен лагер през Втората световна война. Емигрира в Израел през 1948 г. Завършва физика и математика и история на науките, преподава в много университети, включително и Харвард. Изоставя точните науки и се насочва към философия на науките и през 1986 г. става президент на Еврейския университет. През периода 1973–1974 г. Елкана е научен работник, стипендиант в „Center for Advanced Study in the Behavioral Sciences“
(CASBS) в Пало Алто. През 1987 г. става постоянен научен работник в
колежа „Висеншафтсколег“ в Берлин. През периода 1992–1999 г. става член
и вицепрезидент на академичния съвет на „Collegium Budapest“. През 1999
г. заема поста президент и ректор на Централноевропейския университет.
През 2001 г. се присъединява към административния комитет на фондация
„Карнеги“ за развитие на преподаването.
2 След следването си по социология в университета „Columbia University“, Ню Йорк, Хелга Новотни защитава докторантура с ръководител директора на
Виенския институт Paul Lazarfeld (l’Institut d’études avancées à Vienne IHS),
на тема „Процедурите за макросоциологическото изследване“. Така през
1969–1970 г. става научен работник стипендиант (fellow) в IHS, където по-
късно заема поста на асоцииран преподавател. Специалист в областта на

ране на ЦЕУ (2002–2004). Техните кариери илюстрират не само
тесните връзки на университета на Джордж Сорос с центровете за
академични изследвания в Европа, но и влиянието на тези лабора-
тории за експерти над международните организации като Светов-
ната банка и Европейския съюз, особено в областта на реформата
на образованието и на научните изследвания.
И Елкана, и Новотни получават университетското си образо-
вание в Съединените щати, след това заемат различни постове в
центровете за академични изследвания в Европа, и накрая са назна-
чени в екипите на ЦЕУ. И двамата са специализирали в областта на
теорията на социалните науки и са спомогнали за модернизирането
на социалните науки в Европа по начина, насърчаван от Съедине-
ните щати, с финансовата помощ на филантропски фондации като
„Форд“, „Карнеги“, „Рокфелер“ и т.н. Хелга Новотни става един от
най-цитираните експерти в областта на университетската рефор-
ма в Европа, използвайки понятия като мениджмънт на знанието
и икономика, основана на знанието: парадигми, които целят да под-
чинят знанието на една пряка социална и политическа полезност и
които се налагат чрез официалните документи на Световната бан-
ка, ОИСР, ЮНЕСКО, Европейската комисия и т.н.1
теорията и социалните науки, тя е назначена за директор на Специализирания
институт по социални науки в Университета във Виена (1987–1994). Пътят,
който е изминала като научен изследовател и университетски администратор,
е пряко свързан с мрежата от институти за напреднало обучение в Европа:
между 1981–1982 г. е стипендиант във „Висеншафтсколег“ в Берлин, от
1986 г. е член на консултативния съвет на Swedish Collegium for Advanced
Study in the Social Sciences (SCASSS), през 1988 г. е резидент в Центъра за
обучение в Беладжио на фондация „Рокфелер“, от 1998 до 2002 г. е директор
на университета „Collegium Helveticum“, от 2001 до 2006 г. е президент на
научния съвет в „Collegium Budapest“, където работи като постоянен научен
изследовател от 1992 г. Тя е един от реномираните специалисти в сферата
на реформите на социалните науки, достига до постове на експерт в между-
народни организации и в Европейската комисия.

Можем да дадем много примери за постоянните връзки меж-
ду мрежата на ЦЕУ и тези международни организации. Ще се спра
на тесните връзки между ЦЕУ и Световната банка, на първо място,
защото директно препращат към Иван Кръстев, а също и защото
подчертават появата на международен елит, в който „компетенции-
те на отговорните политически кадри, на икономическите ръково-
дители, на международните бюрократи и на активистите на НПО
стават взаимозаменяеми“1.
Още от самото създаване на университета на Джордж Сорос
в Будапеща Световната банка допринася за започването на семина-
ри за изучаването на процеса на приватизация и организира мно-
жество общи събития и мероприятия с университета. През 1999 г.
тя съдейства за създаването на Center for Policy Studies на универ-
ситета, а през 2002 г. помага в управлението и финансирането на
неговото бизнес училище. Тези институционални връзки впослед-
ствие се превръщат в мостове за кариерите: така координаторка-
та на мрежата GDN на Световната банка Даяна Стоун е един от
членовете съоснователи на магистърската програма по публични
политики в ЦЕУ, а Иван Кръстев, чиито многобройни функции в
ЦЕУ вече изброих, е поканен да участва в основаването на мрежата
GDN и често получава, лично или чрез ЦЛС, експертни мисии от
полза на Световната банка. Натрупаният чрез тези постове мрежо-
ви капитал автоматично го прави все по-избираем за други мисии
и експертни постове в Европейския съюз, ПРООН, Пакта за ста-
билност и т.н. През 2004–2005 г. Иван Кръстев става изпълнителен
директор на Третата карнегиева анкета за бъдещето на Балканите
също благодарение на това, че мрежата ЦЕУ – Световна банка е
тясно свързана с мрежата „Карнеги“2 и с други фондации, които

1 N. Guilhot, Une vocation…, р. 48.
2 В управителния комитет на проекта за антиамериканизма на Централноев-
ропейския университет, воден от Иван Кръстев, участва Thomas Carothers,
един от теоретиците на демократичния преход в Източна Европа и дирек-
тор на проекта „Démocratie et Etat de droit“ към „Carnegie Endowment for
International Peace“.

започват процеса1. Както и Втората анкета за Балканите, която
публикува доклада и препоръките си точно след подписването на
Дейтънските споразумения през 1995 г., е финансирана основно
от фондацията „Карнеги“,Третата анкета също е съставена от мно-
жество политически личности като Карл Билд, бивш премиер на
Швеция и бивш специален представител на ООН в Босна, Авис
Болен, заместник-министър на външните работи на Съединените
щати, Мирча Джоана, министър на външните работи на Румъния,
Илир Мета, бивш премиер на Албания, Ричард фон Вайцзекер, пре-
зидент на ФРГ от 1984 до 1994 г., и т.н. Интересно е обаче да отбе-
лежим, че тези личности са заемали или заемат и постове в областта
на НПО и на международните организации (ОИСР, Световната
банка, Европейската комисия и т.н.). Освен всичко, в Комисията за
Балканите техните имена са редом с тези на активистите на амери-
канските think tanks или на отговарящите за тайните служби или за
военните мисии на Съединените щати2.

Така активисткият академичен и експертен капитал на Иван
Кръстев в неправителствената област е превърнат в политически
капитал в областта на международните отношения: нещо, което е
възможно тъкмо благодарение на функционирането на мрежите, в
които участва ЦЕУ и които осигуряват циркулацията на хора, по-
нятия, доктрини, финансиране и престижни постове между националните
и международните политически, икономически и акаде-
мични сфери.
Този модел за интеграция на социалните науки и на НПО в
мрежите на властта всъщност е резултат от дълго трансформира-
не на социалните науки и на модела на взаимодействие между тях
и политическия и икономическия свят. Както вече отбелязах, този
тип взаимодействие се е превърнал в един от експортните проду-
кти и в един от привилегированите инструменти на американското
културно и политическо влияние в Европа. Така ЦЕУ, и по-общо

1 „Robert Bosch Stiftung“, „the King Baudouin Foundation“, „the German Marshall
Fund of the United States“ и „Charles Stewart Mott Foundation“.
2 Bruce P. Jackson, Dame Pauline Neville-Jones и т.н.

мрежата на фондациите „Сорос“, е продължение на външната поли-
тика на Съединените щати. Тя съдейства не само за интегрирането
на множество изследователи и експерти в мрежите на интернаци-
онала на експертите, създадени от Съединените щати, а и за изна-
сянето, най-вече в страните в преход, на модела на взаимодействие
между академичния и артистичния свят, финансовите и междуна-
родните институции, НПО и държавите.

Националната мрежа
на ЦЛС : отражение на мрежите на ЦЕУ

В главите, в които беше анализирана връзката между think tanks
и политическия, икономическия, медийния и академичния свят
в България, описах в основни линии националната мрежа на Иван
Кръстев и на ЦЛС. Тук само ще резюмирам цялостната картина,
като подчертая факта, че тази мрежа, изглежда, възпроизвежда ло-
гиките на международните мрежи, в които се вписват лично Иван
Кръстев и ЦЕУ като институция.

* * *
Ще се спра накратко върху най-очевидните огледални ефекти, кои-
то илюстрират тази логическа транспозиция. Както вече отбелязах,
заедно с икономическите и политическите специалности, целящи
формирането на новите елити на прехода на Изток, ЦЕУ в Будапе-
ща развива също курсове и програми в областта на литературата и
на изкуствата. От 2005 г. Десислава Гаврилова става директор на
Центъра за изкуство и култура на ЦЕУ. След като завършва теат-
рознание в Москва и в София, тя завършва магистърска програма
по публични политики в ЦЕУ, а от 1994 г. работи в Центъра за из-
куства „Сорос“ в София, където от 1997 г. се заема с изграждането
на артистична мрежа в Източна Европа и в бившите съветски репу-
блики. Тази биография ѝ позволява след това да основе „Червената
къща“, организираща културни дебати – това е, както беше посоче-
но, една от ключовите институции на артистичния и интелектуал-
ния живот в българската столица.
Забелязваме, че постовете, които Иван Кръстев и Десислава
Гаврилова заемат в ЦЕУ – единият в политическото и стратегиче-
ското поле, а другият в художественото поле – отговарят на екви-
валентните постове на национално ниво: директор на ЦЛС и ди-
ректор на „Червената къща“. Още повече, че, както това се случва и
в ЦЕУ, многообщи проекти създават връзки между тези две полета,
интегрирайки ги в една обща идеологическа, финансова, институ-
ционална и лична мрежа.
И докато ЦЕУ поддържа непрекъснато
връзките си с мрежата на институтите (центровете) за академични
изследвания в Европа, то ЦЛС и „Червената къща“ си сътрудничат
тясно с ЦАИ, който е въплъщението на смесването между акаде-
мични, художествени и политически проекти. ЦЛС, ЦАИ и „Чер-
вената къща“, във връзка с „Отворено общество“ и Нов български
университет (създаден по модела на ЦЕУ с финансовата помощ на
Джордж Сорос), фактически формират мощно поле, което успява
да интегрира в една или друга степен повечето от хората на изку-
ството и изследователите в областта на социалните науки в Бълга-
рия. Ако изследваме и начина, по който това поле функционира във
връзка с политическите институции, НПО, медиите и бизнес сре-
дите, забелязваме, че то е резултат от изнасяне не само на финанси-
ране и на дискурси, а също и на структурни логики.
На макрониво става дума за система, която, приближавайки все
повече и повече НПО, изследователския свят и света на изкуствата
с международните финансови и политически организации, цели да
стабилизира политическия и икономическия ред на неолиберална-
та глобализация. Тя успява да го стори, тъй като успява да овладее
както доминиращите дискурси, така и дискурсите, които отричат
ефектите на капиталистическата глобализация. Не е случайно, че
ЦЕУ развива силен департамент по науки за околната среда, кой-
то възпитава екологични убеждения, често влизащи в конфликт с
парадигмата на развитието. Той създава също и департаменти по
gender studies и по права на човека, които са свързани едновремен-
но със света на НПО и със стратегическите изисквания на меж-
дународните организации. И докато университетът в Будапеща
защитава предписанията на Вашингтонския консенсус чрез про-
грами за обучение на икономически мениджъри, неговият създател
Джордж Сорос1, преминал всички стъпала на финансовата капи-
талистическа система, все по-често критикува капиталистическата
глобализация и ненамесата в делата на пазара като заплахи за рав-
новесието и мира на планетата, обявявайки се за верен наследник
на теориите за регулацията и за „безпокойството на капитала“ на
Хайек и Попър2.
По време на моите теренни проучвания редовно
си задавах въпроса за идеологически противоречивите позиции,
заемани от Иван Кръстев – днес ми се струва, че те възпроизвеж-
дат идеологическата амбивалентност, изменчивост и способността
за интегриране на критиката, характеризиращи международната
мрежа, от която той е част. Неговите статии, които критикуват
функционирането на кампаниите за борба против корупцията като
инструменти за подпомагане на капиталистическите интереси на
Съединените щати, са само един от многото примери за заемане на
позиции, противоречащи на интересите на могъщите донори като
Световната банка.
Само по този начин Иван Кръстев може да бъде признат в раз-
лични национални, регионални и международни, интелектуални,
политически и неправителствени мрежи и може да играе ролята на
консенсусна фигура. По този начин той претендира за ролята на
трибун на интересите на балканските общества пред „западняци-
те“ и си спечелва аурата на независим и оригинален интелектуалец,
който помага за чуването на „другата гледна точка“.
Но големият теоретик на демократичните преходи на Изток
Томас Каротърс, вицепрезидент на комитета „Глоубъл Полиси“ във
фондацията „Карнеги Ендаумънт фор Интърнашънъл Пийс“, кой-
то освен всичко е цитиран често от лидерите на българските think

1 G. Soros, „The capitalist threat“. – In: The Atlantic Monthly, 279 (2), February
1997, р. 45–58.
2 Джордж Сорос се запознава с тези теории по време на обучението си в
„London School of Economics“, където се изучават тези двама известни тео-
ретици на капитализма (вж. N. Guilhot, op.cit., р. 42).

tanks, изразява съвсем ясно границите на този „локален принос“,
подчертавайки тъкмо, че активистите налокалното гражданско об-
щество са огледален образ на „западните групи“, а критичният им
дискурс само подпомага доминиращите парадигми:
Повечето от новите актьори на транснационалното граждан-
ско общество са Western groups [западни групи], които се про-
ецират в развиващите се общества или в обществата в преход.
Понякога е възможно да работят в партньорство с групи от
тези страни, но ценностите и следваните приоритети са тех-
ните. Поради тази причина транснационалното гражданско
общество е „глобално“, но все пак е част от една и съща система
на политическа и икономическа власт, която тези активисти
на гражданското общество в други случаи критикуват1.

1 T. Carothers, „Civil Society“. – In: Foreign Policy, 117 (Winter), 1999–2000, р.
18–30.

Още по темата: НПО – момичета и момчета на повикване