Вътре в корпорацията “Власт”

March 23rd, 201211:46 am @

0


Вътре в корпорацията “Власт”

      Автор: Дейвид РОТКОПФ,
Генерален директор и Главен редактор на
“Foreign Policy”


В началото – малко статистика. Приходите на най-голямата корпорация в света “Уол-Март” превишават ВВП на всяка страна по света с изключение на 25-те най-големи. Количеството на работниците там /2.1 млн. души/ е по голямо от населението на почти сто държави. Скромната ню-йоркска компания BlackRock, която работи с нископрофилни активи, управлява 3.5 трилиона долара – повече от националните резерви на която и да е държава в света.

Само за 2010 г. Gates Foundation, частна благотворителна организация, разполагаща с фонд от 33.5 млрд. долара,  е отделила за различни проекти по света повече пари от годишния бюджет на Световната здравна организация.

Статистиката поразява въображението и това не е шега.

За последните сто години най-крупните частни корпорации по глобален обхват и влияние засенчиха почти всички правителства, без тези на най-големите страни.

В същото време даже богатите държави са обхванати от борба с разрастващата се бюрокрация, бюджетните кризи и спад на доверието в правителствата. И в епохата, когато проблемите, влияещи върху жизнения стандарт на хората, придобиват все по интернационален характер, правителствата по света губят авторитет от това, че собствените им граници им налагат орграничения да действат.

Ето защо – установяването на приемлив баланс между властта на бизнеса и властта на държавата е генералната задача на нашето време.

Намерете златната среда – разумно и грамотно регулиране, даващо възможност на гражданите да участват в конкуренцията, среда която да съдейства за икономическата динамика и ще гарантира справедливост всекиму – и вашето общество ще процъфтява през 21 век.

Всяко, дори и малко отклонение от този баланс, ще ви доведе до социална нестабилност, намалено благосъстояние и невъзможност да бъдете господар на собствената си съдба.

Два “полюса”, които на пръв поглед имат вътрешен характер, но носят огромни геополитически последствия.

В настоящия момент това е основния политически проблем на САЩ.

Не е ли твърде голямо правителството, не се ли е превърнало в тормоз за обществото и заплаха за свободата на личността? Не е ли станало твърде неефективно при защитата интересите на обикновените хора, бидейки формирано от крупни бизнесмени и финансови интереси? Дава ли правителството своя вклад във всеобщото благосъстояние или институционализира и укрепва неравенството, служейки на малцинството от 1%, вместо на мнозинството?

Тези противоречия тревожат и Европа, но процесът там се усложнява още повече от яростни спорове за размера на пълномощията, които отделните страни трябва да предадат на колективния ЕС и на чии интереси ще служи това колективно управление.  Тъй като подобно управление е своеобразно отстъпление от националната държава и ролята, която тя традиционно е играела. Задайте този въпроса на германеца и на гръка и ще получите съвършено различни отговори.

В Китай пренатегнатата връзка “държава – частен бизнес” може да се види на всички нива в едно общество, което се развива с толкова бързи темпове, че стабилността и икономическия ръст изглеждат несъвместими и в същото време взаимно необходими.

Ето го основният проблем, с който се сблъсква и целия свят. От ожесточените баталии между олигарсите на Русия и нейните политически лидери – до нестихващите протести в арабския свят срещу шурободжанащината и правителствата, обслужващи елитите, до личните свободи и равните възможоности.

Ние просто сме длъжни да намерим точния баланс. Преди петнадесет години САЩ отпразнуваха триумфа на американския капитализъм и капитулацията на държавната влъст пред стихията на пазара. Това беше танц на победители върху руините на комунизма и социализма.

Но днес стана очевидно, че сме избързали с празненствата.

Изминахме дълъг път – от елементарното противопоставяне капитализъм-комунизъм до нещо далеч по-сложно, а именно – борбата между различните форми на капитализма, които се различават помежду си по съотношението между ролята и отговорността на властите и частния бизнес.

И доколкото прокарваният от Вашингтон модел на свободен пазар още не се е оправил от раните, които нанесе на самия себе си, днес набират обороти други модели и подходи.

Нововъзникналите модели на капитализма се борят един с друг за сфери на влияние – от “капитализма с китайско лице” до “капитализма на демократическото развитие” в Индия и Бразилия, от икономиките на северна Европа със силна финансово-бъджетна дисциплина и силен обществен договор между държавата и бизнеса до неголемите страни с “предприемачески капитализъм” като Израел, Сингапур, Обединените арабски емирства.

Що се отнася до САЩ и страните възприели американския модел, тежката ръка на икономически мощните корпорации лежи върху везните, които определят правовата, законодателната и нормативната база. Това положение извиква порой от недоволства, че балансът на силите е отишъл твърде далеч в полза на частния бизнес.
Неравенството се засили, както от гледна точка на икономическите резултати, така и от гледна точка на явните привилегии за твърде силния елит, както в рамките на закона, така и извън него.

Нищо не илюстрира недостатъците на американската система по-добре от неотдавнашната финанасова криза, когато няколко крупни финансови структури, игнорирайки нормите и правилата, злоупотребиха със своите свободи и убедиха правителството да спаси тях /а не техните жертви/. След което блокираха реалните реформи и върнаха старите методи за управление на бизнеса, които ги доведоха до техните проблеми. Последва обществена реакция – от движението “Окупирай Уолстрийт” до протестите на националистите против глобализацията.

Светът се нуждае от нова матрица, която да отразява новите реалности.

Повечето страни по света се лишиха от много свои суверенни права /или ги лишиха/, тъй че реалната власт не е това, което беше.
Да вземем основните пълномощия на държавната власт – контрол на границите, печатането на пари, надзор за спазването на закона или упражняване на сила зад граница. Всичко това безвързвратно се промени. Благодарение на интернет, съвременната транспортна система и всеобщата глобализация държавите вече не са в състояние да контролират и управляват по-голямата част от това, което пресича собствените им граници.

Само няколко държави имат валути, участващи в международните търговски операции, а в същото време количеството на частните финансови инструменти /като дериватите, например/, значително надвишават обема на всички налични пари, които се печатат в целия свят.

Днес глобалните корпорации могат да “си изберат и да си купят място” и ако правителството на това “място” не ги устройва, те просто сменят мястото.
Страните, които имат възможност да упражнят военна сила извън границите си днес са по-малко от двадесет. В същото време,  ExxonMobil с обороти от 350 млрд. долара за 2011-та,  има представителства в два пъти повече страни от посолствата, които може да си позволи богатата Швеция.

През 2010 г. разходите на Швеция за въоръжаване са само една шеста от бюджетните разходи на ExxonMobil.  Енергийният гигант има в пъти повече свободни средства за инвестиции по целия свят и играе далеч по-значителна роля, включително в политическите резултати на отделни страни, отколкото Швеция. Запитайте се – кой влияе по-силно върху преговорите по изменението на климата в света – Швеция, или  Exxon? А върху политиките за екология?

Съпоставянето на корпорациите с държавите – това е трик в който се използват несъвършени методи за изчисления.

И все пак, преценете сами: позиция номер 1000 в списъка на най-големите световни корпорации се заема от една компания, чиито годишен обем на продажбите надхвърля БВП на 57 държави. Тази компания е Owens-Illinois, произвежда стъклария и доходите и за 2010 г. надвишиха 7 млрд. долара, което е повече от БВП на Бенин, Бермудите, Хаити, Косово, Молдова, Лихтенщайн, Монако, Никарагуа, Нигер, Руанда, Таджикистан и още десетина страни.

По данни на списание “Форчън” от 500-те най-големи корпорации в света всичките 500 са сравними със стоте най-големи икономики на планетата. И въпреки, че БВП – това е комплексна характеристика, отчитаща добавената стойност и не може да бъде пряко сравнявана с обема на продажби при компаниите, едно такова съпоставяне поне дава представа за мащабите.

Феноменът “власт на корпорациите” не е нещо ново.

Британската Ост-Индийска компания управляваше Индийския субконтинент и имаше една от най-мощните армии в света.

Андрю Карнеги и Хенри Форд построиха цели градове за хилядите свои работници, осигурявайки им жилище и образование.

Но през изминалото столетие управляващата роля на компаниите нарастна неимоверно. Корпорациите днес провеждат и нещо, което напомня на собствена външна политика. Те пускат активни политически и пропагандни кампании, като тази на ExxonMobil, която цели да предпази САЩ от подписване на Киотския протокол.

Корпорациите се заемат и със сериозни начинания в областта на националната сигурност, подобни на кампанията Blackwater по време на войната в Ирак. Те осигуряват медицинско обслужване, образование, жилищно настаняване и други функции, които държавата е длъжна, но не може или не иска да изпълнява.

В резултат – възникват общества, които постоянно са в “повредено състояние”, с твърде много власт в ръцете на корпорации извън техните граници,  чужди компании, които се отчитат единствено пред собствените си акционери.

В същото време обществото осъзнава, че все по-отслабващите институции, които трябва да им гарантират правото на глас, не са в състояние да изпълнят дори най-важните условия от обществения договор, тъй като въпросите изискват ефективни решения извън пределите на собствените им юрисдикции.

Тази статия не призовава към революции. Ако кръвопролитията, социалните експерименти и идеологическата поляризация през целия 20-ти век са ни научили на нещо, то е, че радикалните мерки не могат да създадат равновесие между властта на държавата и властта на бизнеса. Но никое общество не може да просперира без баланса между тях.
На някои американски граждани ще им бъде неприятно да признаят, че сме загубили способността да влияем върху възстановяването на този баланс.

Но за онези 99% процента, които са загубили право на глас новият хибрид на капитализма, който ще се роди от световния пазар на идеите, може да стане справедлива и по-устойчива алтернатива.