Моя милост като “глас в пустиня”

May 19th, 201210:52 am @

0


Моя милост като “глас в пустиня”

  Дължината на газопровода “Набуко” е съкратена наполовина. Така решиха акционерите на проекта, съобщи “Файненшъл таймс”. Да напомним, че в началото се планираше неговата дължина да бъде 3.9 хиляди километра. Тръбата трябваше да започва от бреговете на Каспийско море и да излезе в Австрия. Но реалностите принудиха европейците да се откажат от амбициозния план, а заедно с това си отиде и надеждата да се намери алтернатива за експорт на газ в страните от Южна Европа.
“Набуко” беше очевиден конкурент на “Южен поток” на “Газпром” и целеше да девирсифицира доставките на газ в Европа и да намали зависимостта от страните-транзитьори, в частност Украйна и Турция.
И ето, че сега конкурентът си даде самоотвод. Съгласно решението на акционерите – австрийската  OMV Gas&Power GmbH, унгарската MOL, българската Bulgargaz, румънската Transgaz, турската Botas и германската RWE Supply & Trading GmbH, проектът претърпя съществени изменения и получи ново име – Nabucco West.
При сегашните обстоятелства се предвижда “Набуко” да тръгне за Австрия от българо-турската граница, а капацитетът му да бъде намален двойно – до 10 млрд. куб. м. годишна. Причината – за проекта не се намериха достатъчни количества газ.

Преди повече от четири години, през 2008-ма,  играейки ролята на “глас в пустиня”, моя милост си позволих да пророкувам тук следното:

Върху фона на огромните реки от газ, които текат и ще текат към Европа, ние сме твърде малка терца, дори през сърцето ни да премине романтичната мечта “НАБУКО”. Романтична, прочие, поради сложния геополитически терен на трасето. Най-близката причина е южната ни съседка, която иска да играе в тази опера главната роля и да прибира главната пачка. Което няма да стане поради различни причини, включително отвъдокеански. Наскоро Интернешънъл Хералд Трибюн в прав текст написа, че Турция ще разиграва картата “Набуко” и във връзка с приемането й в ЕС. Което на стара Европа май ще и дойде възгеч. Туркмения, която твърди че добива до 55 млрд.куб.м. газ флиртува с проекта като обещава добиви от 64 млрд. В близко бъдеще. Трябва да се отчита обаче, че “Газпром е закупил за 30 години напред 40 от сегашните 55 млрд. През декември 2007 г. Русия, Казахстан и Туркмения подписаха съглашение за изграждането на Прикаспийския газопровод, който ще насочи суровината отново в посока север. Впрочем споровете там са свързани с цени и конкретни интереси, нежели с геополитически и цивилизационен избор.

Но за нашия политически елит въпросът не е в “Набуко”. Въпросът е постоянно да има някаква опера, в която да припяват, белким ги чуят някъде из посолствата. По тази причина през последните две седмици беше поставена многоактна кантата по темата за диверсификацията и троянския кон. Постановката беше смешна и скучна. Тъй като тези опери ги поставят големите режисьори. А те живеят в онези части на света, където тръбите или започват или свършват. А не по малките гари, където посред зима все спира парното.

А през 2009-та си позволих да прогнозирам и това:

Не стигат всичките ни тарикатлъци, ами Стояна Георгиева, началничката на “Медиапул” възроди издуханото клише за България като Троянски кон на Русия в ЕС.
Станишев бил троянския кон, чакащ пред коневръза на Кремъл.
Добре казано, уважаема, но няма нищо общо с действителното положение.
Както става ясно и от публикациите в собствения Ви пул, ние не сме нищо повече от циганския кон на Европа.
А Троянският кон в регионален, че и в междуконтиненталния мащаб е Турция.
Направете справка при международниците в сайта си и ще видите че турския троянски кон е вързан на всички коневръзи – на руския /Син Поток/, на Азърбайджанския и Грузинския /Баку-Джейхан/, на Иранския, на Иракския, на Сирийския, а оттам и на Египетския. Все коневръзи – някои вече действат, другите се строят. Ето някои графики от статията на международния експерт Саргиз Арутюнян под заглавие “Турция – международен енергетически възел”

За такива случаи народът го е казал: “Като ме пееш Пенке ле…”