Докога ще ги търпят?

February 14th, 20122:14 pm @

0


Докога ще ги търпят?

Международната рейтингова агенция Moody’s понижи суверенните кредитни рейтинги на 6 страни от ЕС: Италия, Испания, Португалия, Словения, Словакия и Малта. Едновременно с това агенцията промени на негативни прогнозите за Франция, Великобритания и Австрия като постави под заплаха първокласните им рейтинги, съобщи Ройтерс.

С две степени е понижен кредитният рейтинг на Испания (от А1 на А3), с една степен на Италия (от А2 на А3), на Португалия (от Ва2 на Ва3), на Словакия (от А1 на А2), на Словения (от А1 на А2) и на Малта (от А2 на А3).

Moody’s запази високите кредитни рейтинги – ААА – за Франция, Великобритания и Австрия, но промени на негативни прогнозите си за трите страни. Без промяна остана високият кредитен рейтинг на Германия.

Справка:

Агенциите се появяват в Америка, където финансовата система се формирала „постреволюционно“, от най-сполучилите бандити и лихвари. По онова време мащабното железопътно строителство е потънало до уши в дългове при европейските банкери. Те били крайно недоволни от това, че американските строителни компании фалирали една след друга, а директорите им изчезвали с натъпкани в куфарите британски лири. В големите градове се появили агенции по кредитните отчети, които събирали и продавали на предприемачите информация за кредитната надеждност на работещите в региона компании.

Относително широка представа за този пазар, от който живо се интересували Ротшилд и други европейски банкери, имал Хенри Пуър, главен редактор на единственото железопътно списание «American Railroad Journal».
Тъкмо той бил помолен през 1851 г. от хазната на Щатите да изготви детайлен отчет за финансовото състояние и производствените фондове на железопътните компании.

Пуър приел и предложил на Хазната да събере информацията чрез анкета от 300 въпроса. Анкетите били изпратени до 120 директори на железопътни компании. Отговорили само тези, чиито бизнес зависел от държавните поръчки и онези, които били приятели на Пуър и неговото списание. А директорите, които не дали отговор, или върнали празни анкети, Хенри Пуър „прокоментирал“ в «American Railroad Journal».

Такива публикации се появявали все по-често и директорите на железопътните компании забелязали, че ако си представен позитивно в списанието, по-лесно получаваш инвестиции при пускането на облигации на Лондонската, Франкфуртската и Парижката борси. „Позитивно изглеждащите“ бързо разширявали мрежите си и започнали да изкупуват компаниите, попаднали в „черния списък на Пуър“. Списанието на железничарите гонило тиража на най-четените издания – купували го банкови служители, рентиери и брокери от Европа и Америка.

Но честното събиране на информация за честния бизнес скоро приключило.

Крахът на борсата през 1907 година довел до фалит повечето малки инвеститори, които били основните потребители на делова информация. Кризата била предизвикана от финансовите тузове – същите тези международни инвеститори, во главе с фамилията Ротшилд, която била обвинена от президента Рузвелт за опит да получи контрол над американската парична система. Президентът стартирал разследване срещу главния емисар на европейската финансова банда – банкера Джон Морган.

На този фон „аритметиките“ на Пуър, Мууди и другите анализатори, започнали да изглеждат наивно. Те фалирали и били купени от финансиста Рой Портър, който ги обединил в една единствена агенция «Poor’s Publishing Company».

Точно тогава рейтинговите агенции попадат в зависимост от големите корпорации, губят своята самостоятелност и се превръщат в проводник на интересите на финансовия бизнес. Започват да разпространяват голяма част от събраната информация безплатно, но вземат пари за разкриване на процедурите, по които е съставен рейтинга.

Ситуацията се променя на 180 градуса – агенциите и собствените им рейтинги се оказват предмет на търг, а самите те стават част от пиар кампаниите на собствените си клиенти.

Окончателен кръст на опитите да се възстанови състезанието по порядъчност беше сложен от правителството на САЩ, когато забрани на застрахователните компании и пенсионните фондове, контролиращи до 1 милиард долара, да извършват операции с ценни книжа ако нямат потвърден рейтинг от „признатите“ национални рейтингови агенции. Днес всички знаем добре кои са те – «Standard & Poor´s», «Moody`s», «Fitch Ratings», «Morningstar»…

Чрез продажбата на собствената си свобода, рейтинговите агенции към началото на 1990 г. започват да правят милиардни обороти и придобиват неограничена и безконтролна власт. Включително и политическа.

В средата на 90-те Муудис понижи суверенния рейтинг на Канада и „прокара“ на изборите Жан Кретиен за премиер-министър.
Преразглеждайки кредитния статус на Австралия, те просто изхвърлиха от парламента управляващата тогава лейбъристка партия.

„Ню Йорк таймс“ писа по този повод: „Светът се управлява от анализаторите от Чърч Стрийт“ /Там е централния офис на Муудис/.

По телевизиите пуснаха шегата, че само Пентагона може да съперничи на Муудис, затривайки с бомбардировки цели държави от лицето на земята. Което агенцията прави чрез понижаване на рейтингите по суверенните им дългове.

Преди 15 години същата тази Муудис отсъди най-високия инвестиционен рейтинг на Южна Корея, която веднага след това изпадна в тежка криза.

През 2003 г. официален Берлин открито обвини американските агенции, за това, че умишлено са понижили рейтингите на немските компании, заради противоречията на Германия с ЕС и САЩ по въпросите за нахлуването в Ирак.

По повод банкрута на американската «Enron», която винаги е имала най-високите рейтинги от «Standard & Poor´s» трябваше да дават обяснения в Белия дом. Разследване на американския Сенат доказа, че двете най-големи «Moody´s» и «Standard & Poor´s» съзнателно са игнорирали признаците за мошеничество в кредитирането, получавайки подкупи за това от инвестиционните банки. Същите, които способстваха най-много за възникването на световната криза.

„Историята на кредитните агенции – това е историята на една колосална грешка“ – заяви през октомври 2008 г. американския конгресмен Хенри Уоксмън.

Ел. Пустовойтова, Фонд за стратегическа култура