Дългите сенки на световните фамилии – Ротшилд & Рокфелер /трета част/

June 28th, 20121:20 pm @

0


Дългите сенки на световните фамилии – Ротшилд & Рокфелер /трета част/

Бизнес базата на днешния алианс Ротшилд-Рокфелер изглежда така:
споменатата в началото група “RIT “CP”, възглавявана от Джейкъб /Яков/ Ротшилд купи 37% от акциите на рокфелеровата “RFS”.

Веднага се набива на очи една пикантна подробност – ротшилдовския „купувач“ управлява всичко на всичко 3 милиарда долара, а „купените“ рокфелери – 34 милиарда.

Що за парадокс?

Всичко си идва на мястото, ако си спомним, че този дял от 37% беше владение на
банката “Societe Generale” – същата, която участва в лондонските фиксинги на златото.

През 2008 г., когато тази банка купи горепосочения дял от компанията на Рокфелерите, тя имаше в активите си 71 милиарда долара – 2 пъти повече от цената на това, което купуваше.

А сега тези 37% от гиганта преминаха във владение на джуджето и то, по всичко личи, стана съвладелец в активите на гиганта.

Но какво, в крайна сметка, означава всичко това?

Преди всичко, че Рокфелерите помолиха за „примирие“ още през 2008 г. Но тогава, по всичко личи, бяха решили да ги притиснат още веднъж, в резултата на което бе въведено китайско-японското споразумение за взаимни разчети в юани и йени.

И така, към началото на 2012 г. положението на Рокфелерите се усложни още повече.

Но защо в компанията на Джейкаб Ротшилд има само 3 милиарда долара?
Състоянието на семейството се оценява на между 2 и 20 трилиона долара, а някои „горещи глави“ назовават цифрата – 300 трилиона. / Именно тук трябва да направим уговорката, че знаменитият списък на „Форбс“ показва само най-високота летва при индивидуалните състояния – 64 милиарда. Но не отчита главното – колективните, семейни капитали, които по същество биват прикривани. Впрочем „списъкът“ е създаден именно заради това./

Цялата история около „3-те милиарда“ е въпрос на вътрешно разпределение при Ротшилдите.

Семейната група в началото е имала 5 клона, които постепенно намаляват, за да останат в крайна сметка два – британския и френския /по-точно, френско-швейцарския/.

Клоновете на фамилията не воюват помежду си, но и не са много близки. Помежду им протича вяла конкуренция на фона на Рокфелеровото лидерство.

През 1980 г. в британския клон започва раздор и Джейкъб Ротшилд е изгонен от семейството от Евелин де Ротшилд – със забрана да използва името на фамилията в названията на своите фирми.
Изгнанието бива смекчено през 1988 г., а през 2004-та, когато Евелин предава управлението на семейния бизнес в ръцете на шефа на френския клон Давид Ротшилд, Джейкъб /Яков/ е непълно реабилитиран.
От това следва, че Джейкъб всъщност е „агент за влияние“ на френските Ротшилди в британския клон. Поради тази причина той е изпратен в изгнание, до момента когато започва официалното обединяване на двата клона. /А този процес завърши през март-април 2012 г., когато двата клона се обединиха в Париж./
От несъответсвието между 3-те милиарда на Джейкъб Ротшилд и съвкупния капитал на семейството /което ни дава основание да говорим, че Ротшилдите участват в сделката не като група/, следва също така, че в пълно съответствие с правото на победителя, Ротшилдите включиха в обединената компания само мизерна част от активите си, а в същото време отнеха от Рокфелерите високодоходни парчета от баницата /”Johnson & Johnson”, “Procter & Gamble”, нефтогазовия концерн “Vallares” и т.н./

Показателно е, че да приеме „капитулацията“ на първото лице на Рокфелерите Давид /внук на основателя на династията/ беше изпратен треторазряден Ротшилд, не първия и даже не втория във вътрешната иерархия, при това „изгнаник“ сред своите.

Това по самосебе си е унижение, но не свърши дотук. За да уязвят още по-силно и демонстративно своите „партньори“ Ротшилдите:

– Дадоха широка гласност на сделката, за да фиксират в общественото съзнание „примирието“, което не се състоя през 2008-ма

– Включиха в условията на сделката правото на страните да вземат само съвместни изпълнителни решения и функции, които ще се определят от управляващата компания. Иначе казано, Рокфелерите вече не могат да се разпореждат у дома си /САЩ/ и да работят самостоятелно или да продават „дружествените“ активи.

– Даже и „най-толерантните“ аналитици /тези, които замазват очите на обществеността с „обединението на двете групи заради борба с кризата“/, признават, че тази сделка води до значителна експанзия на Ротшилдите в банковия сектор на САЩ.

Но какво означава това?

Разбира се, това е първа, внушителна крачка към преразглеждане на историческите условия за продажбата на британските активи в САЩ поставени през 1940 г. от Рузвелт /разбирай Рокфелерите/ към неговия братовчед Чърчил /разбирай Ротшилдите/. Това е почти същото, което немците направиха с французите през 1940-та, принуждавайки ги да подпишат унизителното примирие в същата онази Компиенска гора, и в същото вагонче, където през ноември 1918 г. фелдмаршал Фош прие фактическата капитулация на германското командване.

Справедливо ще бъде да отбележим, че това „преразглеждане“ започна още през 2008 година, с презапределението на нефтения пазар в САЩ.
Когато там с двата крака влязоха британската кралска нефтена компания “British Petroleum”, при това не сама, а в особено унизителен за САЩ съюз – със саудитите.

Въпросът е: Имат ли Рокфелерите пространство за контраигра и каква ще бъде тя?

Варианти винаги има, но в бизнес сектора това ще бъде сложно, тъй като Рокфелерите вече не могат да изкарат активите си от новата компания тихо и незабележимо, а да го направят официално никой няма да им разреши.

И тук идваме до заключението, че последните отбранителни линии на бедстващия финансов клан не са в икономиката, а в политиката, по.точно в геополитиката.

На първо място – изборите в САЩ. Които не са само президентски, тъй като през ноември 2012 г. ще бъде обновена значителна част от Сената и щатските губернатори.

Ако Рокфелерите успеят да получат републиканско мнозинство, не само в Палатата /както е сега/, но и в Сената, може би ще успеят да се разминат с датата 23 декември 2012 г. – денят в който по Закона за Федералната резервна система изтича 99-годишния срок за арендата на печатницата за пари на САЩ.

Тук има един важен нюанс. Когато се правят такива важни съвместни крачки като създаването на Федералната резервна система /през1913 г. тя е създадена от Ротшилд и Рокфелер/ винаги, извън рамките на закона, се сключват негласни „джентълменски“ споразумения. Най-вероятно е, че още тогава двата клана са сключили съглашение никой от тях „да не дърпа чергата към себе си“ и да не извършва несъгласувани резки движения.

Но след 23.12.2012 година ръцете и на двете страни ще бъдат развързани. И тогава ще видим „Кто есть who”, както обичаше да казва Михаил Горбачов.

Към настоящия момент Федералната резервна система се контролира от Рокфелерите. По тази и други причини за клана Ротшилд може би ще бъде изгодно нейното разрушаване и преминаването от долара към златния стандарт /и юана/. За да стане възможно „преформатирането“ на Северна Америка, включването на САЩ в „Североамерикански“, а по-късно и в „Трансатлантически съюз“.

Но още през 1927 година Рокфелерите осъзнават каква бомба са заложили под САЩ чрез Федералната резервна система. Чрез своя неделим контрол над Белия дом и Конгреса, коригират Закона за ФРС така, че да отнемат от ФЕД печатницата за пари, не в строго определено време, а тогава, когато Конгресът реши. /Кланът Ротшилд възприе това като нарушение на негласните договорености и отговори с Великата депресия и с победата на демократа Франклин Рузвелт над републиканеца Хувър. Победа, която както вече отбелязахме, се аказа „пирова“./

Така че днес, оставането на Барак Обама в Белия дом е необходимо, но недостатъчно условие за събарянето на долара. Още повече, че Обама ще бъде необходим едва на последния етап: за да не наложи вето върху евентуално решение на Конгреса да се отнемат правата за печатане на пари от ФРС.
Но за да се приеме такъв закон и да се придвижи до Президента за подпис, е нужно мнозинство в двете палати на Конгреса. Но ако след изборите през ноември мнозинството се окаже у републиканците /които са се разделили на „рокфелерови“ и „ротшилдови“ / решението за отнемането на аредната върху печатането на пари ще се окаже проблематично.
Показателно е, че републиканци като Рон Пол, които побързаха да поставят въпроса за отнемане на арендата за печатане на пари от ФРС, слязоха твърде бързо от президентската надпревара. Това значи, че в републиканския лагер „рокфелерите“ все още карат влака.

Така, че ще почакаме до ноември.

Втората „отбранителна линия“ на Рокфелерите – това е 18-тия конгрес на Китайската комунистическа партия, също през номври 2012-та.

Ако в китайското ръководство /както досега/ се съхрани баланса и „безаварийната, двутактова“ смяна на властта – първо Генерален секретар на ЦК и Председател на КНР, а после /5 години по-късно/ – Председател на Централния военен съвет, шансовете на Ротшилдите ще намаляват. Един стабилен и балансиран Китай не може да стане „тихото пристанище“ за преминаване към „златния юан“, а оттам и към „преформатирането“ на Запада. За това ще е необходима жестока вътрешнопартийна борба, както стана през 1970 година.

Без стопороцентова гаранция за комплекта „злато-юан“, допълнена със стратегически китайско-японски съюз, Ротшилдите едва ли ще тръгнат да събарят долара и САЩ. Рискът е твърде голям, а нещата могат да излязат от контрол и тогава решаващия аргумент ще стане оръжието.

Следващата отбранителна линия на Рокфелерите /след изборите във Франция, почти проиграна/ – това е канцлера на Германия Ангела Меркел и правителствената коалиционна ос – ХДС-ХСС.

На Европейската среща от 23 май т.г. Президентът Ф. Оланд на практика постави пред Меркел френско-холандски /а по същността си ротшилдовски/ ултиматум:

– отказ от идеята за превръщането на ЕС в политическо обединение

– поставяне на еврото в зависимост от „евробондовете“ – колективни дългови обязателства на Еврозоната / това е идея на Джордж Сорос, който видимо има претенции да контролира тези инструменти от името на клана Ротшилд/.

От тази ситуация може да се излезе само ако Меркел отклони решително ултиматума и форсира кризата в Еврозоната до нейнното /на Еврозоната/ консолидиране под немски контрол. Тоест – превръщането на Германия в единен и единствен емисионен център на еврото.
При това положение ситуацията ще напомня много 1940 година: Европа под германски контрол, но не чрез танкове, а чрез печатницата за пари. Своего рода „Четвърти Райх“.

За същото говореше и Герхард Шрьодер през септември 2011 г., призовавайки към създаване на „Съединени Европейски щати“ с помощта на ос – Меркел-Саркози. /Последния, впрочем, беше отнесен, от „вятъра на промяната“/

Няма голяма вероятност Меркел да успее в такава схема: за това трябва предварителна консолидация на германското общество, което сега е доста разпиляно и в голямата си част опозиционно спрямо „партията на властта“. А времето до изборите през септември 2013 г. не е много.

Последната отбранителна линия на Рокфелерите – това е Русия на Владимир Путин.

Преподписвайки през 2011 г. стратегическия договор между „Роснефт“ и американската “Exxon-Mobil” /вместо с “British Petroleum” / руският лидер даде недвусмислен знак.
Сигналът беше чут и разбран и именно поради това, през януари 2012-та, пренебрегвайки шумните заявления на Държавния демартамент и американското посолство по повод уличните протести в Москва, партриархът на външната политика и дипломация Евгени Примаков подкрепи Путин в борбата му за президентския пост.
Една седмица по-късно в Москва се появи и знаковата фигура на Хенри Кисинджър.

24 часа преди да бъде обявено „сливането“ между Джейкъб Ротшилд и Дейвид Рокфелер, консорциума ТНК-ВР беше напуснат от Михаил Фридман – главата на „Алфа-груп“ и консултант на Международния експертен съвет при Съвета за международни отношение на САЩ /още се помни неговия конфликт от 2009 г. с бизнес партньора на Ротшилдите Олег Дерипаска/. Малко преди Фридман консорциума напуснаха сегашния шеф на BP Дъдли, когато в Лондон считат за главна жертва на „заговора между руските олигарси“, след него си отиде Виктор Вакселбелг и т.н.
Два дни по късно от консорциума ТНК-ВР излезе и самата “British Petroleum”, оставяйки като спомен за себе си горчиво-саркастичните коментари на държавната информационна корпорация BBC.

Как да тълкуваме това?

Очевидно е, че Рокфелерите не са се примирили с изгубената битка и я считат за епизод от междугруповата борба, която са готови да водят и в бъдеще. За което им е нужна Русия. При това консолидирана и силна и без „оранжеви“ ексцеси. Не е случайно, че още преди Путин да влезе официално в Кремъл “Exxon-Mobil” и „Транснефт“ подписаха договор за добив на нефт в шелфа на Карско и Черно море. Към тях се включиха „Обединената корабостроителна компания“ и „Ростехнологии“.
Което значи, че алианса между „Exxon-Mobil” и „Транснефт“ далеч няма да се занимава само с въпросите на нефта.

В тази ситуация назначаването на Игор Сечин за президент на „Транснефт“ е крачка със стратегическо значение.

Разположението на силите днес едно към едно повтаря 1920 година, когато Сталин отнема концесиите върху нефтените полета на Баку от фирмите на Нобел /близък партньор на Ротшилдите/. След което дава на Рокфелерите 50% -на концесия върху Бакинския нефт в замяна на финансова и техническа поддръжка на съветската индустриализация.

При всеки нов кръговрат Историята се повтаря!

 

 

С известни съкращения
от статията на д.п.н. Б.В.Павленко “«Большая игра» Ротшильдов и Рокфеллеров- на свету и в тени”