Елена Пустовойтова: За срещата на Билдербергската група в Сейнт-Мориц

July 19th, 20113:56 pm @

0


Елена Пустовойтова: За срещата на Билдербергската група в Сейнт-Мориц

Тия дни “Гласът на Америка” съобщи, че енергийното министерство на САЩ отпуска кредит от 730 милиона долара на “Severstal North America”, дъщерна фирма на руската компания “Северсталь” за модернизация на стоманолеярния завод в Диърборн, щата Мичигън.

Удивително нещо – Мичигън е в епицентъра на т.н. “ръждив пояс” на Америка, откъдето отдавна се е разбягал крупния бизнес. В столицата Детройт и до ден днешен пустеят цели райони, празните прозорци на къщите са реални свидетели на безработицата и краха на “американската мечта”. Именно в този икономически деградирал щат руската “Северсталь” видя интерес да влага пари. При това големи пари: Rouge Steel, компанията Форд, която произвежда прокат тук от 1920 г. банкрутира през 2003-та. Тя беше купена през 2004-та заедно с друг фалирал завод в Кълъмбъс, Мисури /също в “ръждивия пояс”/. Като прибавим и още три предприятия, купени през 2008 г., “Северсталь” наля в американската промишленост общо 2.2 милиарда долара. Както можеше да се очаква, американските “дъщери” на “Северсталь” се оказаха до такава степен губещи, че когато Алексей Мордашов започна да ги продава през същата 2008-ма, той получи девет пъти по-малка сума – около 225 милиона долара, както навремето съобщи “Комерсант”.

Към тези талантливи вложения на руски активи по бреговете на Великите езера в САЩ, ще добавя, че основният акционер и генерален директор на “Северсталь” Алексей Мордашов контролира Череповецкия метулургичен комбинат, още два големи преработващи комбината и свързаните с тях десетки предприятия. Това става чрез управляващата офшорна компания Frontdeal Ltd, Кипър, благодарение на която се избягват дължимите в Русия данъци.

Руските богаташи, които могат, но не желаят да влагат големи пари в родината си, днес са крайно търсени от Запада. И даже не просто от Запада, а от онзи “кръг на избраните”, които се събират всяка година под етикета “Билдерберг”.

Както пише за последната среща на “избраните” “Гардиън” – “сбирката на Билдербергите тази година беше най-мащабната. По-голяма тълпа, повече имена, повече репортери.” Вестникът не е пропуснал и Алексей Мордашов, неговите телохранители и куфари, неподлежащи на митнически контрол. Отбелязан е и факта, че той не е първия руски олигарх, пристъпил “прага на Билдербергите”. През 2008 г., когато “етикетираните” се събраха на остров Корфу, там беше поканен Олег Дерипаска.

Известно е, че “Клубът на Билдербергите” е устроен като масонска ложа. Най-отвън е широкия кръг от няколкостотин посветени в част от реалната стратегия и истинските цели на организацията. Следва Steering Committee /Комитет на управляващите/ от около 35 души, които са посветени в целите на организацията, примерно на 90 процента. Най-тесният кръг от десетина души е т.н. Комитет на съветниците /Advisory Committee / и се състои от хора, които имат неограничени пълномощия да ръководят организацията между ежегодните заседания.

Първата сбирка на Билдербергите се е състояла през 1954 г. в холандското градче Остербек в хотел “Билдерберг”. Въпреки секретността, с която са обвити техните ежегодни срещи, вече е ясно, че сред учредителите са внезапно забогателите от военните доставки през Втората световна война, които виждат своя звезден миг да приберат под крилото си полуразрушената и нуждаеща се от пари и стоки “старица” Европа. В зората на клуба негов председател става принц Бернхард Холандски, бивш служител в немските СС и главен акционер в тогавашната «Royal Dutch Shell» на Ротшилд.

Достатъчно е да се каже, че състоялата се през юни 2011 г. среща бе проведена под патронажа на само един от Комитета на съветниците – Дейвид Рокфелер. Към списъка на другите “посветени да съветват” се числят: Едмънд де Ротшилд, Пол Улфовиц, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Хенри Хайнц, Етиен Давиньон, Романо Проди. Журналистите твърдят, че активната част на клуба се състои от 383 члена, една трета от които американци – от апарата на президенската институция, Държавния департамент, големите корпорации и банкови среди. Цялото това войнство е нацелено към задачата да настройва “световния ред” на “билдербергска” струна.

“Гардиън” цитират с мрачен хумор автора на Декларацията за независимост на САЩ Томас Джеферсън: “… всеки път, когато хората са добре информирани, те могат да се доверят на собственото си правителство. Но ако те /хората/ са станали невнимателни към обществените дела – и вие, и аз, и Конгреса и Асамблеята, съдиите и губернаторите – всички ще се превърнем във вълци.”

На този фон криещата се от публиката билдербергска сбирка, мащабно охранявана от хеликоптери и снайперисти, не може да не предизвика мрачни заключения. “Билдербег – това е крачка назад в лъжлива посока, ако отчитаме факта, че “прозрачното правителство” е това към което всички ние настоятелно се стремим” – казва “Гардиън”.

В момента журналистите един през друг предлагат варианти за прочит на “Протоколите Билдерберг – 2011″. Такива протоколи, впрочем, никога на са били водени, още повече в писмен вид. Джим Тъкър, който години наред събира “досиетата Билдерберг” твърди, че разговорите са били в посока мащабно разгръщане на военните действия в Северна Африка и Близкия изток. За това, че населението на земята твърде бавно намалява темпа си на растеж. А билдербергите не виждат алтернатива на тази тенденция, освен нова световна война. За поддръжка на еврото /Гърция и другите закъсали страни да плащат с острови или с каквото могат/. За продължаване на окупацията в Ирак. За организиране на поредица от кризи в Китай и Русия с цел дестабилизиране на финансовите им системи. За алтернативните медии и свободата в Интернет, въпрос по който “трябва нещо да се предприеме”.

Вие можете да се отнесете към тази информация с необходимата предпазливост. Но аз неслучайно започнах темата със “Северсталь” и нейния настоящ собственик, който закопава милиарди долари в САЩ. Буквално преди часове министърът на енергетиката на САЩ Стивън Чу, съобщавайки как “Северсталь” са получили кредита от 730 милиона долара, заяви, че това най големия правителствен заем в рамките на тази програма за последните две години. А факта, че тези пари са предназначени за руска компания – това е направо нечувано.

Счита се, че благодарение на кредита в Диърборн ще бъдат създадени нови 260 постоянни и 2500 временни работни места. И ще бъдат запазени от уволнение още 1400 служители. Което е приоритет в политиката на Барак Обама.

Любопитното е, че молбата на американския “Крайслер” за кредит по същата програма за производство на автомобили от ново поколение беше отхвърлена.

Това вероятно се дължи на факта, че шефът на “Крайслер” не беше поканен на четиридневната сбирка в Сейнт-Мориц.

/със съкращения/

Мои бележки за финал:

Преведох части от статията на Елена Пустовойтова заради някои очарователни зависимости, които се разкриват зад все по-прозрачния образ на т.н. глобална демокрация. Лично аз изпитвам съмнения относно образа на Мордашов, когото тя представя като някакъв независим от Кремъл играч, подчинен на “световното правителство” на Билдербергите. Доколкото познавам обстановката, единственият руски олигарх, който се опита да играе на независим Михаил Ходорковски, прекара 7 години в колония в Чита, на 6 хиляди км. от Москва и получи втора присъда, която ще излежи по-близо до Москва, но доста по-на север, някъде в Карелия. Причините – близо 200 милиона долара кражби на държавни активи и неплатени данъци. Което е характерна черта за повечето олигарси от времето на Борис Елцин. Ходорковски вероятно ще бъде помилван около предстоящите президетски избори в Русия и ще се възползва от т.н. УДО /условия за досрочно освобождаване/, които са залегнали в руското законодателство. И за които новия политически играч, друг руски олигарх Михаил Прохоров, новият лидер на “Правое дело” /Дясна кауза/ елегатно заяви: “Ходорковски трябва да се възползва от УДО и да излезе на свобода. Законът е такъв – добър или лош, той трябва да се спазва”. Но когато и да излезе Ходорковски, сигурно е едно – той повече никога няма спонсорира комунистите /КПФР/ на Генадий Зюганов и няма да замисля нефтопровод към Китай без да пита.

Що се отнася до “ръждивия пояс” и черната металургия в САЩ, там изглежда отдавна са се усетили, че е време да аутсорсват тази тежка индустрия на руснаците. Най-големия производител на железопътни релски в САЩ е “Евраз-груп” контролирана от Роман Абрамович. Същата компания е водещ производител на стоманени листи в Северна Америка, най-големия производител на армирана стоманена ламарина и стоманени тръби с голям размер в САЩ.

Тъй че Билдербегите, бидейки интелигентни хора, явно са запознати с “Как закалялась сталь” /Как се каляваше стоманата/ и нямат нищо против да се възползват от това отколешно руско /а всъщност съветско/ “ноу-хау”.

* * *