Елена Пустовойтова: Финансовият интернационал атакува Унгария

January 29th, 20126:34 pm @

1


Елена Пустовойтова: Финансовият интернационал атакува Унгария

Там и тогава, където и когато някоя европейска нация си спомни за своето историческо минало,култура и вяра в собствената страна, тя незабавно ще почувства юздата на „демократическите“ сили, твърдо усмиряващи националните чувства,култура, традиции и привеждането им „в съответствие“ с интересите на международния финансов капитал.

Типичен е примера с Унгария. Член на ООН от 1955 г. на ГАТТ /сега СТО/ от 1973 г., член на МВФ и МБРР от 1982 г., в Съвета на Европа от 1991 г., в НАТО и ЕС от 2004 г – Унгария отдавна е записана на „дъската на отличниците“ по ранг – в съдружествата около МВФ и ЕС. А сега пред очите ни се превръща във виновно момченце, което всеки момент ще изяде шамарите.

А защо стана така? Отговорът е написан в «The Financial Times»:

„Премиерът на Унгария извиква спомена за познатата траектория от икономическия хаос към политическия авторитаризъм. От падането на Берлинската стена ЕС има два големи проекта: единната валута и придвижването на демокрациите на Изток. Еврото сега сериозно се разклати, а Орбан дава мощен сигнал за опасностите пред демокрацията.“

Достатъчно е да се проследи внимателно серията от публикации в медиите на САЩ, за да стане напълно ясен подхода в стил „свой“ и „чужд“.

Цитатът – „колкото и парадоксално да е за един политик, непримирим в своята враждебност към постъветска Русия, версията за демокрация на Орбан навярно ще заслужи аплодисменти от Путин“ – означава същото: превръщането на Орбан от „свой“ в „чужд“.

Ако поразровим тези западни характеристики, ще открием едно елементарно нещо. Западът се бои да не допусне грешката с Гърция, където социалните разходи на държавната хазна сериозно ограничаваха доходите на банковия сектор. Обидени на гърците, инвеститорите побягнаха с парите там, където печалбата е гарантирана, заставяйки Гърция да задлъжнява все повече на МВФ и ЕС.

В интерес на истината, при Унгария нещата стоят другояче. Тук главният дразнител за интернационалното племе на валутните спекуланти се оказа даже не ръста на държавния дълг. През втората четвъртина на миналата година той съставляваше безобидните за Европа 75% от БВП, въпреки че малко по-късно нарастна на 82%. Като имаме предвид, че това е един от най-малките дългове в европейското пространство, той едва ли би изплашил международните инвеститори. Но финансовото министерство на Унгария в два поредни опита не успя да пусне на европейския пазар ценни книжа на своите свежи държавни облигации. За сериозността на ситуацията говорят както ускоряващата се девалвация на националната валута, така и падащите котировки на държавните облигации. Доходността по 5 и 10-годишните излетя до над 10%. Толкова висока процентна ставка говори за очевидното нежелание на международните инвеститори да кредитират държавата, а кредитния рейтинг на Унгария беше свален пред декеври 2011 г. от Moody’s и Standard & Poor’s  – и снабден със съответните негативни прогнози.

Доходността на облигациите дори при 7, да не говорим 10% в средносрочна перспектива неминуемо води до неплатежоспособност на държавата. За това говори опита на Гърция,Ирландия,Португалия, който искаха помощ от ЕС и МВФ. Този път се препоръчва и на Унгария – към началото на годината тя се нуждае от 16 млрд. евро, за да погаси книжата с вече изтичащ срок на действие.

Но благополучната неотдавна Унгария стана ново огнище на дълговата криза в ЕС не толкова и не само заради проблеми с бюджета, а заради политически проблеми.

На изборите през 2010 г. „националистическите сили“ удържаха решителна победа – пише швейцарският «Neue Zürcher Zeitung».

Коалиция, възглавявана от партията „Фидес“ завоюва 2/3-ти от местата в парламента. И това щеше да бъде напълно демократично, ако партията беше продължила да захранва страната с „либералния фураж“ на западните инвеститори. Но още през лятото на 2010-та новият унгарския премиер Виктор Орбан решително скъса с МВФ. Той чисто и просто отказа да изпълнява изискванията на Фонда за съкращаване на бюджетните разходи, да обеднява мнозинството от населението в своята страна и въведе, въпреки препоръките на МВФ, допълнителен данък на банковия сектор, стремейки се да укрепи икономиката за сметка на онези, който най-много печелят от нея.

И най-важното: беше променено законодателството, регулиращо статуса на унгарската Централна банка. От МВФ и ЕС веднага заподозряха в това опит на Орбан да подчини Централната банка на държавата, като я лиши от тази прословута „независимост“ при провеждането на спекулативни операции на международните финансови пазари и въздигайки я над всички властови органи в собствената му страна.
И се започна!

Заявленията, че демокрацията и свободния пазар са нищо повече от политически инструмент на големите западни държави да прекрояват света за собствените си интереси, вече не предизвикват бурен гняв в Брюксел и Вашингтон. На всички им писна. Силните – ще получат в дар демокрация. Слабите – да протестират. И на този фон новата конституция на Унгария беше удар под пояса. Тя встъпи в сила от 1 януари 2012 година.

„Тази седмица влезе в сила новата конституция на Унгария – ужасява се «The Financial Times» – Пълна с етнически национализъм, тя удовлетворява амбициите на еднопартийното управление и вещае ограничаване на личните свободи“.

Но да видим – колко е страшно това, всъщност?

В новия унгарски Основен закон е записано, че народът на Унгария се обединява от „Бог и християнството“. Забележете – не от банките и ЕС, не от „демократичните ценности“, а от вярата в Христа. И унгарците го гласуваха! Конституцията вменява на държавата задължението да защитава човешкия живот, с уточнението, че животът започва от мига на зачеването. И слава богу, бихте казали вие. Но еврофеминистките съзряха в това практическа забрана на убийството в утробата – аборта.

Бракът в новата унгарска конституция се определя като „съюз между мъж и жена“. Какъв ужас! Не стига, че новият основен закон отделя от ядрото на европейската християнска нация мюсюлманите, езичниците-кришнаисти и прочие, но отказва и равни права да се женят на хомосексуалистите!

Алармата от чужбина и от платените подставени лица в Унгария, не биха стрували у пукнат грош, ако не се бе включила „тежката артилерия“. От Брюксел и Вашингтон заявиха, че реформите на Виктор Орбан рязко съкращават демократичните свободи в страната. „Фидес“ – Унгарския граждански съюз, разполагащ с мнозинство от 2/3-ти в парламента – изведнъж се превърна в „националистическа сила“, отклоняваща се от демократичните ценности, завоювани преди повече от 20 години, с падането на комунизма.

Другото направление на критика дойде от САЩ – това е новия закон за религиите, който признава само 14 религиозни конфесии, оставяйки извън закона сектите и ограничавайки възможността за поява на нови конфесии в страната.
В Брюксел рязко критикуват и закона за защита на личните данни. Спорен е и още един закон – този за преследване на престъпленията, извършени в годините на комунистическото управление, в частност по време на антиправителствения метеж през 1956 г. Западните специалисти по демокрация се опасяват,  че този закон може да усили политическото преследване на опозицията – загубилата доверието на народа партия на социалистите. Която е единствената алтернатива, и ако бъде подкрепена отвън, би могла да свали Орбан от власт.

За да не бъдат подменени идеите, които събраха около Орбан голямата част от населението на страната, премиерът създаде специален съвет по бюджета с 9-годишен мандат. Съветът има право да налага вето върху проекти, касаещи бюджета и по този начин не само да блокира всякакви либерални инициативи, но и да предизвиква предсрочни избори.

Правителството на Виктор Орбан назначи председател на Върховния съд и главен прокурор с повишени пълномощия. Унгарският иследователски институт «Eötvös», поддържан от Джордж Сорос, заяви, че „в случай на смяна на властта, това може да предизвика криза в управлението на страната“. Според финансовия спекулант Сорос какъвто и да е контрол над банките и борсите води до „криза в управлението“. А от гледна точка на унгарците, пълнещи бюджета на страната, това е начин да се прекрати надуването на „финансовите балони“ в икономиката, което става на техен гръб.

Евросъюзът днес е готов с желязна ръка да разкатае своя стопроцентов член – Унгария. Жозе Барозу вече написа на Орбан няколко писма, изразявайки безпокойството си от реформите, като обещава, че ще подложи новите закони на тест за съответствие с общоевропейските норми. Но пространството за маневри не е голямо: Унгария „има право на самостоятелни решения, както и всяка друга страна-членка на ЕС“.

Ако Брюксел имаше свой „корпус за бързо реагиране“ както Вашингтон, пространството за маневри щеше да е далеч по-широко. Сега ЕС се съсредоточава върху икономическата страна на конфликта със своя собствен член като опитва да принуди правителството на Орбан да върне „независимостта“ на Централната банка, тоест нейната фактическа безотчетност пред органите на властта. Друг икономически лост е демонстративното прекратяване на преговорите за отпускане кредити на Унгария, а юридическия – да се внесе случая на Унгария в Съда на ЕС.

Както винаги, насаждането интересите на международното финансово лоби не започва с оръдията, макар че може да завърши с тях. Отначало на ход са парите. А банките имат достатъчно и за тях на е сложно да изкарат на улицата няколко хиляди или десетки хиляди протестиращи. На антиправителствената демонстрация от 2 януари в Будапеща се събраха около 30 хил. души. Те излязоха с исканията за „независимост на Централната банка“ и оставката на правителството на Орбан. Лидерът на опозиционната „Солидарност“ Шандор Секей заяви за Reuters, че новата конституция разрушава демократичните механизми, които са били установени в Унгария след падането на комунизма през 1989 година.

Тези 30 хиляди, маршируващи в крак с МВФ, навярно ще стигнат далеч.