Ердоган – възход и падение на Турция

July 30th, 20128:43 am @

1


Ердоган – възход и падение на Турция

Ердоган няма друг избор, освен да признае, че е част от “инструментариума” на Вашингтон.

Израел изскочи като дух от бутилката и това може да означава само едно – сирийската криза се движи към своята решаваща фаза.
В операцеонната е пусната светлината, а скалпелът вече се забива в Сирия.
Ще последва неприятно зрелище, тъй като упоика не се предвижда, а главният хирург предпочита да ръководи операцията иззад кулисите, докато други ще свършат мръсната работа.

Към настоящия момент Турция, Саудитска Арабия и Катар правят максималното за дестабилизацията на Сирия и сваляне режима на Башар Асад. Но Башар все още се държи. Сега, за да се доведе работата докрай, е нужен израелски опит.

Нужен е някой, който да забие острия нож в гърба на Асад. Кралят на Йордания не става за тази работа, тъй като е твърде малък, едва стига до коленете му.
Затлъстелите шейхове на Саудитска Арабия и Катар не са свикнали на физическа работа.
Атлантиците от НАТО си опариха пръстите В Либия по време на кръвопролитната операция на границата на военното престъпление.

Остава Турция.

По принцип Турция има достатъчно мускулна маса, но една интервенция в Сирия е пълна с рискове, а актуалното и днес наследство на Кемал Ататюрк повелява да се избягват максимално рисковете. Освен това към момента турските въоръжени сили не са в най-блестящата си форма.

Освен това премиерът на Турция Реджеп Ердоган е неспособен да настрои общественото мнение в страната към война със Сирия, пък и той самия рискува твърде много, опитвайки се да промени конституцията и да стане нещо като истински султан – все едно президентът на Фарнция Франсоа Оланд да изземе функциите на премиера и на първия секретар на Социалистическата партия Мартин Обри едновременно.

Ясно е, че Ердоган не може да рискува кариерата си. Освен това съществува една неизвестна променлива – потенциалната реакция на алавитското малцинство в Турция /относящо се твърде враждебно към възраждането на салафитството под егидата на Ердоган/, както и извечната опасност да попаднеш в капана на войнствените кюрди.

Преди десетина дни Ал Джазира излъчи интервю на един от лидерите на алавитската секта в Турция, който изрази загриженост от задълбочаването на междуконфесионалния характер на вътрешносирийския конфликт, разпалван от сунитите и салафитите. В Турция се боят от усилване позициите на салафитите в страната. Алавитите в Турция считат, че Асад “се старае да съхрани една толерантна и плуралистична Сирия”.

Варианти за действие в извънредната ситуация

Но всико това вече не е актуално. Съвсем наскоро New York Times, позовавайки се на чиновници във Вашингтон, съобщи, че президентат Обама “разширява помощта за бунтовниците и увеличава усилията си за формиране на коалиция от държави-съмишленици за сваляне на правителството в Сирия”.

Съобщава се, че сътрудници на ЦРУ вече няколко седмици проваждат опаерация в Южна Турция с цел разпалване на насилието по отношение на сирийския режим. САЩ и Гурция и в бъдеще ще работят за консолидацията на пост-асадското правителство в Сирия.

Междувременно лидерите на забранената в Сирия “Братя мюсюлмани” проведоха в Истамбул четиридневна среща и заявиха плановете си за създаване на “ислямска партия”.
“Ние сме готови за пост-асадската ера – имаме планове в сферата на икономиката, съдебната система и политиката” – заяви офоциален представетил на “Братя мюсюлмани”.

New York Times съобщи, че Вашингтон сътрудничи тясно с Анкара и Тел-Авив, обсъждайки много варианти за извънрдената ситуация, която може да възникне в “случай с крах на сирийското правителство”.

Разработваният оперативен план се състои в следното: докато Анкара засива тайните операции в Сирия /спонсорирани от Саудитска Арабия и Катар/, Израел да пресече сирийската граница от юг и да минимизира възможностите за противодействие на турската заплаха.

Турция води ескалация на психологическата война, демонстрирайки чрез медиите, че сирийския режим вече е разклатен. Турските коментатори вече разпространяват този призив.
Мурат Йеткин от официалния вестник “Хюриет” цитира думите на един турски правителствен чиновник:
“Нашите хора /турското разузнаване/ по места отбелязват, че по места градското население, което досега беше неутрално, започва да поддържа опозиционните групи. Считаме, че сирийският народ започва да разбира, че администрацията се руши.”

Но подобни въздействащи сюжети отразяват и тревогата на турския истаблишмънт, че сирийския режим не проявява признаци на капитулация, въпреки ударите, нанесени от “бунтовниците”.

Мисията в Москва

Най-доброто, на което може да се надява Ердоган, – това е някакъв “дворзов преврат” в Дамаск през близките дни или седмици, осъществен с помощта на турското разузнаване. Анкара я устройва отстраняването на Башар Асад и създаването на преходна структура, която да проведе мирно предаване на властта на нова администрация – тоест аналогична ситуация на смяната на властта, която стана в Египет след падането на Хосни Мубарак.

На Ердоган не е уверен дали ще може да осъществи египетския вариант. Неочакваната му визита в Москва имаше за цел да сондира възможността за създаване в Дамаск на нова, стабилна преходна структура посредством международно сътрудничество. Обама придаде тежест на неговата мисия, телефонирайки на президента Путин за решаването на проблема със Сирия.

Любопитното е, че в навечерието на посащението на Ердоган в Кремъл, в Дамаск “се случи” терористичен акт, в който загинаха министъра на отбраната на Сирия и шефа на военното разузнаване.
В резултат Москва вежливо изслуша Ердоган и го увери, че ще отделя дългосрочните стратегически връзки с Турция от сирийския въпрос. При това позицията на Русия си остана непроменена, за което свидетелства нейното вето в Съвета за сигурност на ООН седмица след това.

Москва е наясно, че в сирийската шахматна партия наближава ендшпил. В интервю за тв канала Russia Today постоянния представител в ООН Виталий Чуркин описа случвящата су с кряйно резки изречения. Той каза, че стратегията на Запада е насочена към “нагнетяването на напражание в Сирия и около нея при всяка възможност”.

“В техния курс по отношение на Сирия има много повече геополитика отколкото хуманизъм” – иронично каза той. И собави относно Иран: “Не изключвам за в бъдеше всичко това да се придвиж и към Иран. А нарастване на напражението в отношенията между Иран, Запада и саудитите до нищо добро няма да ни доведе.”

В навечерието на визитата си в Москва Ердоган посети и Пекин, където също усещаг, че САЩ се опитват да сключат сделка за Сирия. В редакционна статия на вестник Global Times отбелязват, че “администрацията на Асад вероятно ще бъде отстранена от власт… Шансовете за политическо решение остават все по-малко… промените в Сирия могат да настъпят внезапно.”

Съветникът на президента Обама по националната сигурност Том Донилон замина за Китай за да провери дали там могат да смекчат позицията си по Сирия.

И Русия и Китай считат управлението на Ердоган за благоприятно относно развитието на отношенията с Турция. Русия получи договор за строителство на атомна електространция за 20-25 милиарда долара. Китай покани Турция в качеството й на партньо по диалога в ШОС. Неотдавна Турция проведе още едно военно учение с Китай и се стреми да бъде мост между НАТО и Пекин.

Момче за всичко

В същото време и Русия, и Китай са длъжни да имат предвид, че в условията на “новата студена война” Вашингтон разчита да върне Турция в кръга на най-близките си съюзници и да и възложи съответните функции в обширното пространство от Черно море до Кавказ и Каспийския регион,  и още по-нататък до Централна Азия. В крайна сметка САЩ още от времето на старата “студена война” държат много козове, които им позволяват да манипулират турската политика. Това е очевидно заради важността, която САЩ придават в своите стратегии на лидера на иракските кюрди Масуд Барзани.

Неотдавна Обама прие Барзани в Белия дом. Барзани стана “притегателен център” в американо-турската политика по Сирия. Това се случи няколко мексеца след като ExxonMobil подписа през октомври договора за разрботка на баснословно богатото нефтено находише в контролирания от Барзани иракски Кюрдистан. Протестите на Багдад, че сделката с провинциалните власти на Кюрдистан нарушава суверенитета на Ирак бяха игнорирани.

Преди две седмици нефтения гигант Chevron обяви, че е придобил 80% от компанията, работеща в подконтролния на Барзани регион с обща площ 1124 кв. километра.

Влизането на този пазар на ExxonMobile и Chevron става преломен момент в регионалната политика по отношение на Сирия. Работата е там, че най-удобния маршрут за транспортирането на нефта от Кюрдистан е към сирийското пристанище Латакия на източния браг на Средиземно море. Иде реч за съвършено нов аспект в американо-турския сценарии по отношение на Сирия.

Турската компания Siyah Kalem подаде заявка за строителството на газопоровода от Кюрдистан. Очевидно е, че на някакво далбоко ниво интересите на анадолските корпорации /свързани с управляващата ислямска партия/ съвпадат с посоката на действие във външната политика на страната по отношение на Сирия и Ирак.
Интересите на САЩ и Турция частично съвпрадат и в онова, което касае геополитическото значение на запасите от енергоносители в северен Ирак.

Но за Вашингтон и Анкара Барзани не е проста делови партньор – той е ключов агент, който може да разреши проблема с турските кюрди. С поддръжката на Вашингтон той започна проект за нов политически курс при трите вида кюрди – турски, иракски и сирийски.
През миналия месец той проведе среша на кюрдските групи в Ербил. С други думи, Барзани се опита да подкупи кюрдските групи с пари от Анкара. Той твърди, че е успял да примири различните групи сирийски кюрди. А бунтовническото движение на кюрдите в Турция се ръководи от сирийски кюрдски бежанци. Барзани заявява, че е уговорил сирийските кюрди да прекъснат връзките си с Башар Асад и да подкрепят сирийската опозиция.

Тези новини имат изключително важно значение за политиката   на Ердоган по Сирия. Както неотдавна отбеляза видния аналитик на Вашингтонския Институт за близкоизточна политика Сонер Чагатай – есенцията е в това, че “неспокойното и добре организирано кюрдско малцинство в Сирия в общи линии и като цяло не се доверява на Турция”.

Салафитство на израелски криле

В крайна сметка дилемата на Ердоган може да бъде разрешена само от Израел.
Наскоро техния министър на отбраната Ехуд Барак заяви: “Сирия има съвременни зенитни ракети, ракети “земя-земя” и елементи на химическо оръжие. Дадох указания на Израелските сили за отбрана да се подготвят за ситуация, при която може да се наложи да разгледаме вариант за нападение”.
Той добави, че ” в момента, когато започне свалянето /на Башар Асад/, ние /израелците/ ще проведем разузнавателен мониторинг и ще поддържаме връзка с други ведомства”.
Това изявление Ехуд Барак направи една седмица след посещението на Том Донилон /съветник по националната сигурност на Обава/ з Израел. След него  за Тел Авив замина държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, провеждайке преди това историческа среща в Кайро с новоизбрания президент на Египет Мохамед Нурси от движението “Братя мюсюлмани”, който я увери, че няма да създава в обозримото бъдеще каквито и да е проблеми на Израел.

Откровеността на Ехуд Барак свали завесата на привидното безразличие към събитията в Сирия, зад която Израел се криеше до този момент. Излиза, че Вашингтон е държал Израел в състояние на неопределеност до подходящия етап, за да им дадат карт бланш да унищожат физически военната машина на Башар Асад – нешо което Ердоган не иска или не може да предприеме.

С една дума – Вашингтон надхигри и Пекин и Москва. Те продължаваха да убеждават Русия и Китай, че най-малко Обама би устроил военна интервенция на САЩ или НАТО, по образеца на либийската. В този смисъл Обама си ударжа на думата.

По наше мнение тук се разгръща неповторимо зрелище – салафитството ще се приземи в Дамаск на крилата на израелските военно-въздушни сили. Сега на Ердоган му предстои с всики сили да да клати дървото на Башар Асад с удвоени сили, а Ехуд Барак всеки момент може да започне да реже клоните.

Ердоган и Берак така ще окастрят дървото на Башар Асад, че то ще усети безмислеността на всякакви опити за растеж. Няма да има никаква “военна интервенция” никакви операции на НАТО, никакви аналогии с Либия. А на Ердоган няма да му се налага да изпраща свои войски в Сирия.

Държавния секретар Хилъри Клиндън би нарекла това “умна сила”. В своето блестящо есе “Изкуството на умната сиа”, пуликувано съвсем наскоро Клинтън аналидира сложните съдба на “арабската пролет” и пише, че днес САЩ трябва да “заемат мястото си на световен лидер по нов начин”.

Клинтън подчертава, че САЩ разширяват “своя външнополитически интсрументариум, включвайки в него всякакви активи и партньори, и фундаментално променят начина си на действие… червената нишка на всичките ни усилия преминава през стремежа да  адаптираме глобалното лидерство на Америка към потребностите на променящия се свят”.

В крайна светка Ердоган ще трябва да преглътне куршума, намазан със свенска мас. Печалната истина е, че Израел ще довърши вместо него мръсната работа в Сирия.

На Ертодан не му остава друго освен да призтае, че е само част от вашингтонския интсруменатиум. И нищо повече. Не му е било съдено да стане лидер на мюсюлманския Близък изток.
Тази роля САЩ запазват изключително за себе си.

Автор: М.К.Бхадракумар

От: