Зад кулисите: Пик в цените на нефта или спекулация на Уолстрийт

April 11th, 20128:44 am @

0


Зад кулисите: Пик в цените на нефта или спекулация на Уолстрийт

Автор: Уилям Ендгал

От октомври миналата година цените на суровия нефт на световните фючърсни пазари постоянно растат. Обяснениета са различни. Едно от тях е – убеждението на финансовите пазари, че война между САЩ и Израел с Иран е неизбежна.
Други казват, че цените растат, защото светът е прехвърлил така наречения “Петролен пик” – точка във въображаемата Гаусова крива при нормалното разпределение, която идва да каже, че са изчерпани над половината от световните запаси, а това, което е останало ще се изчерпа в ускоряващи се темпове, на фона на растящи цени.

И двете обяснения са далече от истината. Както и през лятото на 2008-ма,  когато нефта скочи до 147 долара за барел, днес цените растат заради спекулативния натиск на хедж-фондовете и големите банки като Citigroup, JP Morgan Chase и особено Goldman Sachs, която винаги успява да направи безпогрешен залог там, където могат да се правят големи пари без особени усилия.
Тези институции получават значителна помощ от американската правителствена агенция, която отговаря за финансовите деривати – Commodity Futures Trading Corporation (CFTC).

В действителност търсенето на нефт по света не само не се увеличава, а тъкмо напротив. Международната агенция по енергетика (IEA) съобщава, че за последните три месеца на 2011-та световните дневни доставки на нефт са нараснали до 1.3 млн. барела,докато реалното потребление не е достигнало и половината от това количество. Търсенето на бензин в САЩ е паднало с 8%, в Европа с 22%, а намаляващото търсене се усеща дори в Китай.
Рецесията в ЕС, задълбочаващата се депресия в САЩ и забавянето на икономиката в Япония намалиха световното търсене на нефт. В същото време постоянно се съобщава за откриването на нови находища,  Ирак постоянно увеличава доставките след края на войната.

Откъде идва, в такъв случай, този бум в цените на нефта?

Да направим кратък обзор – как функционира днес пазара на т.н. “нефт на книга”.
Още от времето когато през 1980-х Goldman Sachs купиха  J. Aron & Co,един от най-опитните търговци с потребителски активи, търговията със суров нефт се изплъзна от ръцете на реалните фигури, които предлагат и търсят тази стока.
Търговията отиде на друг пазар, където цената на нефта се определя от нерегулируеми спекулации с нефтени фючърси и залози върху цената на суровината към определена бъдеща дата /30, 60 или 90 дни напред/. Тази цена вече няма нищо общо с фактическите поръчки и реалните доставки на физически нефт.

Законът за модернизацията на стоковите фючърси 2000 (CFMA) беше замислен от човека, който днес е финансов министър на САЩ – Тимъти Гайтнър. Този закон даде пълна свобода на извънборсовите сделки с енергийни фючърси и никакъв контрол от страна на правителството. На търговията с деривати беше дадено онова, което по-късно ще бъде наречено “Вратичката Enron”.

През 2008-ма, след вълната от възмущение от банките на Уол-стрийт, които предизвикаха кризата, Конгресът най-после прие закон  “който да затвори вратичката Enron”. От януари 2011-та с Акта за реформата на Уол-стрийт на CFTC бяха дадени пълномощия да налага ограничения в дейността на търговците с нефт.

Любопитно, че и до ден днешен нито едно от тези ограничения не е въведено. В наскорошно интервю сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс заяви, че CFTC  “няма желание и не вижда необходимост да прилага закона… Трябва да направим така, че да ограничим количеството нефт, което всяка компания може да търгува на фючърсния пазар. Ролята на фючърсните спекуланти не е да придобият и използват нефта, а да правят печалби от раздуването на цените”.
Докато вървяха дискусиите по затварянето на “вратичките” председателят на CFTC Хари Хенслър продължаваше да ги използва. Спомнихте ли си кой е този Хари Хенслър? А, да – бившият шеф на Голдмън Сакс. Ето защо преките задължения на CFTC не се изпълняват.

По текущи оценки търговците с фючърси /банки, хедж-фондове и всички, които не извършват физическо траспортиране на нефт, но правят пари от хартийките/ представяват 80% от търговията с нефтени фючърси. Докато преди десет години те са били само 30% от търговците.

Председателят на CFTC Хенслър, за да вдигне имиджа си, докато поверената му агенция фактически игнорира юридическия мандат даден й от Конгреса, заяви миналата година: “Огромните потоци спекулативни пари олицетворяват сбъдващото се пророчество, което управлява цените на стоките”.
В началото на март т.г. Министърът на нефтената промишленост на Кувейт Хани Хюсеин каза в интервю за държавната телевизия: “От гледна точка на теорията за търсенето и предлагането, цените на нефта днес не са оправдани.”

Майкъл Грийнбъргър, професор в University of Maryland School of Law и бивш регулатор на CFTC се опитва да привлече вниманието на обществото към последствията от решението на американското правителство да позволи необуздани спекулации с цените на енергоресурси отстрана на банки и фондове.
Неотдавна той заяви: “Имаме 50 изследвания, които доказват, че спекулациите допринасят за невероятни добвки към цените на нефта. Но така или иначе, тези изследвания не станаха достояние на обществеността.”- казва Грийнбъргър. “В момента, в който оставите пазара в ръцете на спекулантите, вие получавате нищо повече от едно казино”.

Със значителни съкращения от: voltairenet.org