Има ли алтернатива на Владимир Путин? Да, има.

March 7th, 20123:15 pm @

5


Има ли алтернатива на Владимир Путин? Да, има.

Глобалните упражнения върху личността на новия/стар президент на Русия този път надминаха всички очаквания. От „кървав диктатор“ до „проницателен прагматик“, „велик политик“ и фактически „цар на Русия“.

Прекаленото втренчване в неговата личност, обаче, изглежда замъглява погледа на наблюдателите и философстващите в интернет.
Нека направим кратка ретроспекция на президентските избори в Русия.

Най напред – в периода на хаоса след срутването на СССР.
Да започнем от 1991 година и да следваме тънката червена линия…

Както виждате, въпреки силната либерална вълна и хаоса около срутването на СССР, за Комунистическата партия, тогава още КПСС, /в лицето на Рижков/ гласуват близо 17 процента от избирателите.
Следват изборите за президент през 1996 година. Борис Елцин вече едва удържа положението в страната. Изборите се провеждат в два тура.

На втори тур Елцин постига една доста съмнителна победа, за която под сурдинка намекна и Дмитрий Медведев в едно свое изявление преди сегашните президентски избори.

Генадий Зюганов е на крачка от победата. А КПФР /официален приемник на КПСС/ събира на парламентарните избори година преди президентските 22.3 процента и вкарва в Думата 99 депутати.

Четири години по-късно става ясно, че Елцин ще се оттегли и той посочва за свой приемник Владимир Путин, който преди това е шеф на ФСБ, после и министър-председател.
Владимир Путин спечелва изборите от първи тур, но ръководителят на Комунистическата партия Зюганов му диша във врата с близо 30 %. А партията му вече има 113 места в Думата.

На президенските избори през 2004 година Путин удържа оглушителна победа със 71.31%, но кандидат от името на КПФР, не е Зюганов, а Николай Харитонов.

През 2008 година, Владимир Путин посочва като свой приемник за президентските избори Дмитрий Медведев, който също постига победа в първи тур. Но на сцената отново се е появил Генадий Зюганов, който печели близо 18 процента от гласовете.

На сегашните президентски избори Генадий Зюганов намали резултата си до 17.18 процента, но още в нощта след изборите заяви, че не ги признава за честни и справедливи. Въпреки появата на новия играч, милиардера Михаил Прохоров /7.98/ процента, Зюганов събира гласове почти колкото всички останали опозиционери взети заедно.

 

Историята на изборите в нова Русия /парламентарни и президентски/ е история на постоянното изтласкване на Комунистическата партия в ъгъла на политическата сцена. Дали това става чрез създаването на партии като „Справедлива Русия“, които да прибират при себе си умерено левия електорат, дали чрез подкрепата на ЛДПР на Жириновски, която обира маргиналния, но също ляв, електорат, или чрез появата на екзотични фигури като тази на Прохоров – не е от значение.

Тъй, че нека философстващите по темите „путинизъм, псевдодемокрация, несменяем тандем, брежневски застой“ и прочие да си дадат сметка за силния ляв уклон в руското общество, който при непремерени действия или в случай на някаква всеобща либерална самодейност може да доведе Русия до следващите картинки:

Снимките са от актуални агитационни материали на Комунистическата партия на Руската федерация /КПРФ/.