Какво спечели Америка от войните?

March 1st, 20121:38 pm @

1


Какво спечели Америка от войните?

Автор: Патрик Бюканън

“Искам да изразя дълбоко съжаление във връзка с този инцидент… Поднасям на Вас и на афганския народ своите най-искрени извинения”

Това написа Барак Обама на афганистанския президент Хамид Карзай, след като американски войници изгориха екземпляри от Корана, за които се предполага, че афгански пленници са използвали да си разменят нелегални съобщения. Веднага дойде и отмъщението – бяха убити двама американски военослужащи.

В събота един полковник и един майор , служещи в авганистанското  Министерство на вътрешните работи бяха застреляни от афганци, протестиращи срещу оскверняването на Свещената книга. След този инцидент всички американски офицери бяха изтеглени от тамошните министерства.

В неделя седем американски войника бяха ранени от взрив на граната.
Министърът на отбраната Леон Панета и командващия силите в Афганистан Джон Алън също се поднесли своите извинения.

Интересна история. След десет години война, похарчени 500 милиарда долара, 2000 убити и в пъти повече ранени и осакатени за цял живот в името на спасението на Афганистан, сега Америка се извинява пред същия този режим – и пред същия този народ – с който войваме и умираме.

Но как бяха приети извиненията на Обама?

Депутатът Абдул Сатар Хауаси, заедно с още 20 парламентаристи: “Американзите са окупатори и да водим джихад срещу тях е наш дълг”. Той призова свещениците-мулли да “подбуждат народа към война с американците”.

Каква а тази война, в която сме длъжни да търпим подобни изявление от избрани лидери на режима, заради който сме изпратили 100 хилядна армия?

Безспорне е, че военните, изгорили Корана са направили грешка. Но няма никакви доказателства, че са действали злонамерено. Ако някой вандал оскверни в Америка Библията, това не ни дава право да приложим спрямо него насилие и убийство.

Ако афганистанците не могат да осъзнаят грешката си и изразяват недоволството си само с бунтове и викове “Смърт на Америка”, то тогава с какъв материал работим там, и защо се надяваме, че в близките столетия в Афтанистан ще бъде построена демокрация в западен стил?

Считам за уместно да задам два въпроса.

Първо: свободен от талибаните Афганистан – това е достойна цел. Но какви жизнено важни за Америка въпроси ще бъдат застрашени, ако “Талибан” отново дойдат на власт. Особено след като вече се избавихме от Ал Кайда?

Второ: Колко още кръв и пари трябва да похарчим за предприятие, което в най-добрия случай изглежда съмнително – създаване на американска демокрация в страна, която е замръзнала в някакво далечно столетие?

Враме е да преосмислим тези войни от времето когато “Пустинна бура” възстанови трона на емира на Кувейт.
Операцията от 1991 г. беше възприета като триумф на американското оръжие и образец за глобално сътрудничество, характерно за новия световен ред в стила Джордж Буш-старши.

Но жестоките санкции, които наложихме на победения Ирак и вкарването на нашите бази в Саудитска Арабия, където е Мека, дадоха повод за война на Осама Бин Ладен. Десег години след триумфа на Буш-старши той разруши кулите-близнаци.

Този зверски акт ни принуди да се хвърлим в Афганистан, за да изгоним талибаните и да елиминираме Ал Кайда. След първите успехи, ние решихме че трябва да останем в тази страна и да я построим наново. Минаха десет години – и какво направихме? С какво ще оправдаем огромнота цена, която платихме?

През 2003-та Джордж Буш-Младши, стремейки се да завърши работата на баща си, се втурна в Ирак. При това Садам нямаше никакво участие в терористичния акт от 11 септември и не представляваше заплаха за Америка. В Ирак даже няма оръжия за масово поразяване.

Днес, след 8 години война, изгубихме 4500 убити и 35 хил. ранени и похапчихме един трилион долара. А 15-те хиляди войника, който оставихме там стоят основно в “зелената дона”.  Междувременно Ирак се срива в пропастта на междурелигиозните, междунационални конфликти и  гражданската война.

Какво ни даде всичко това?

А как вървят работите, след като САЩ и НАТО проведоха операцията по свалянето на Кадафи в Либия?

Да дадем думата на Фредерик Уийри от корпорация Ранд:

Слабото преходно правителство бива атакувано от множество въоръжение формации… Млади бунтовници с тежко въоръжение контролират летищата, пристанищата и нефтените обекти на Либия. В пустинните области на юг от столицата управляват племена и контрабандисти. Въоръжени групировки воюват за територии и политическа власт. Либия е на ръба на опасна пропаст.”

Днес сенаторите Джон Маккейн, Линдси Греъм и Джо Либерман искат да влезем и в Сирия. Това ще ни превърна в съюзници на АЛ Кайда, Братя мюсюлмани и ХАМАС, който искат свалянето на Башар Асад и въвеждането на сунитски режим.

Но особено гръмко звучат призивите за война с Иран.

Не е ясно с какво са свързани тези призиви – американското разузнаване твърди, че няма достоверни факти, които да доказват, че Иран въобще се стреми да създаде атомна бомба.

Откакто Роналд Рейгън напусна президентския пост, САЩ са провели операции – в Панама, Ирак, Сомалия, на Хаити, в Босна, в Сърбия, в Афганистан, отново в Ирак и в Либия.

Какво донесоха на американците всички тези войни?

И какво загуби Китай, като не се замеси в подобни авантюри?

Превод от: