Кольо Парамов: Вулгарната матрица на прехода

March 4th, 20114:36 pm @

7


Кольо Парамов: Вулгарната матрица на прехода

Интервюто с Кольо Парамов до този час е разпростанено от следните електронни издания: frognews.bg, blitz.bg, zonabg.info, afera.bg. pisnani.com

Ж.Ж.: Г-н Парамов, получава се така, че търся мнението Ви в моменти, когато хората не знаят къде се намираме. Затова ще повторя въпроса си от едно предишно интервю: Какво става в България, всъщност?

К. Парамов: През 1983 г. Професорите от Масачусетския университет Ръдигър Дорнбуш и Стенли Фишър издадоха книгата “Икономика”. Към идеите на този забележителен труд по-късно се включва и Ричард Шмалензи. За мен най-сложната и същевременно ярка част от книгата е глава 19-та, озаглавена “Неопределеността в икономическия живот”.
Мъглявия образ на икономическия живот в България, особено след убийството на Андрей Луканов, постоянно ме карат да се връщам към тези въпроси.

През последните 15 години нашата икономика е в странно състояние. Няма конкретни приоритети, няма цели, няма програма. В нея властва партийна анархия и борба за преразпределение на територии.

Преди време Георги Чернев, шефът на Софийската търговска палата каза: “Икономиката на България днес е виртуално понятие, тъй като няма системен подход, няма цели и хоризонти”.

Аз ще го кажа така: Подобен самотек в стопанския живот не е имало никога в историята на българската държава. Когато по нашите територии е имало държавност – и стопанството е било във възход. Не случайно през 1916 г. Уйнстън Чърчил казва за нас: “Конекрадците от Долния Дунав са нискокултурни, но много амбициозни. Когато са организирани в силна държава, те преследват целите си докрай.” Тази надменна реплика не би трябвало да ни обижда, а да ни накара да се замислим. Тъй като по времето на Станишев България постигна ефектен пропаганден трик в международен план, но се загроби вътрешно. Станахме член на НАТО, ЕС и източна граница на Европа, превръщайки се в най-бедната провинция на Долния Дунав.
Каквито и грехове да приписваме на “модела Луканов” трябва да признаем, че този човек имаше ясно разписан план за преминаване от тоталитарна икономика към пазарно стопанство.

Ж.Ж.: Нима си мислите, че аз, както и повечето читатели тук, ще припознаем Андрей Луканов като някаква свещена икона на прехода?

К. Парамов: Аз не съм партиен функционер, за да убеждавам когото и да било. Какви са били качествата и целите на неговия план е отделен въпрос. Но имаше някакъв план.Тези, които наследиха Луканов, нито го проумяха, нито го последваха. Жан Виденов беше твърде млад и неопитен в апаратните схватки. Иван Костов извади от този план само елементите, които му бяха удобни и приложи в икономическата практика най-вулгарния вариант на този план. Последвалият хаос след убийството ни доведе до днешните реалности – ние сме европейската територия с най-ниско потребление, най-висока корупция, тотална зависимост на честния бизнес от партокрацията, никаква средна класа, нескопосана и лакома олигархия. Отраслите, които биха могли да носят висока добавена стойност са ликвидирани, стандартът на живот в селата е допотопен. Уникална цигания, бандитизъм и кражби – това е България през 2011 година. Ще повторя – това е възможно най-вулгарната икономическа матрица, която работи и днес. Именно такова наследство донесе “прехода” на новото правителство и аз казвам това, не за да пригласям на премиера Борисов, а защото такива са реалностите. Измъкването от този капан ще бъде изключително трудно, да не кажа невъзможно.

Ж.Ж.: Подобни внушения се чуват от средите на президента Първанов и неговата формация “АБВ”.

К. Парамов: На 14 февруари, президентът Първанов заяви в Сухиндол, че икономиката на България се задъхва и хората на село живеят само от “вересия”. В последните месеци аз написах три тежки, но откровени статии за личността и нравствените качества на президента. Като изваян двуличник, той няма моралното право да говори за “вересията”. Тъй като на 51-вия ден от неговото управление лондонските юпита допринесоха твърде много за тези “вересии”, лишавайки страната от 1.07 милиарда долара според мен, а според други от между 1.4 – 1.97 милиарда долара чрез предоговорянето на “онзи” дълг.
Не други, а приятелите на Първанов и неговорото 9-годишно мълчание въведоха в страната този тежък икономически модел на “развитие”. Ако разгледате внимателно икономическите показатели на България, ще забележите пълна липса на обвързаност, сякаш те не са извадени от една и съща, единна икономика. И тук не бедността е най-страшната, а практическата невъзможност да се проектира за в бъдеще друг стандарт на живот и друго потребление. Това е така, защото стопанството не се управлява от управленците, а от олигархията. Първанов и неговия премиер Станишев, които позволиха безконтролното развихряне на тези олигархични фамилии, просто трябва да бъдат отстранени от песпективите за развитието на България.

Ж.Ж.: Възможно ли е да погледнем напред, без да се връщаме постоянно в близкото минало?

К. Парамов: Възможо е, но е трудно. Вижте, на 15 февруари тази година Георги Стоев и Георги Ангелов от “Отворено общество” и “Индъстри уоч” съобщиха, че икономиката на България за 2010 година била проектирана в два сценария, но се случил по-лошия. Необходимо било фискалните ограничения на дефицита да се параметрират в конституцията. И уточниха, че “притокът на капитали отвън ще започне да се възстановява скоро”.
Ако тези господа бяха погледнали данните на БНБ, щяха да говорят друго. Преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ през 2010 година са 1.359 млрд евро /3.8% от БВП/. А през 2009 година ПЧИ са 3.281 млрд. евро /9.4% от БВП/. Което означава 58% спад през 2010-та, в сравнение с 2009-та. Това е сериозен спад, който се приписва на премиера Борисов.
Но трябва ли да обяснявам точно на господата Ангелов и Стоев, че движенията в икономиката са тежки, инерционни процеси? Те ли не знаят, че сигналите за отлив на чужди инвестиции започнаха да се чувстват още в периода 2007-2008-2009 години?
Когато през август 2009-та заявих, че бюджетът оставен от Станишев, виси на косъм и че дефицитът ще е 5%, същите тези господа ме обвиниха в некомпетентност. В крайна сметка стана ясно, че реалния дефицит е 4.9%. А това число няма как да се впише в конституционна норма от 3%, ако беше заложена такава.

Ж.Ж.: Имам усещането, включително заради вашите прогнози, че си представяте икономиката като нещо предвидимо и подредено. Не е ли наивен такъв подход при съвременната динамика на процесите около нас и в света?

К. Парамов: Може би аз имам някаква обремененост от факта, че съм работил и в условията на плановата икономика. Но този хаос, на който сме свидетели днес, просто не е логичен. Вече 20 години една шепа хора се опитват да окрадат всичко, което може да се присвои. Това произволно възприемане на демокрацията – като многопартийна система, закачена за олигархията, вече ни доведе до дъното.
Държавната машина, вместо да се крие зад евроатлантическите клишета, трябва да стигне до елементарните изводи за действителното ни състояние и място в регионалната икономика – най-напред по сравнение с балканските ни съседи. Ами вижте една Турция, която има целево изградено Министерство на икономическата развитие, проучване и планиране. През 2010 година турците изчислиха до милиметър ефекта от внесената инфлация и при проект от 6.61%, достигнаха до ниво от 6.56%. Представете си този огромен пазар с население от 12 Българии, с 57% младо население и годишен ръст от 8.5-10%. Турската държава се развива с 20 години напред – и базово и технологично. Ние имаме 10 спиртоварни и 5 цигарени фабрики, а не можем вече 16 години да спрем контрабандата на бандероли. Само в периода 2000-2009 година загубите от ДДС са 9 милиарда лева, а ако прибавим към тях петролните и други фиктивни сделки по износа, загубите стават 20 милиарда.
Затова казвам, че анализа на “неопределеността в икономическия живот” на една страна е основния проблем и главната задача на експертите. Макар, че думата “неопределеност” е твърде цивилизована за това, което става у нас.
Миналата година в България брашното струваше 380-400 лв., а днес то вече е 800-850 лева. В същото време официалната статистика говори за 0.7-1.5% инфлация за последните три месеца. Това е безсрамна лъжа, тъй като само новата цена на брашното осигури между 12-15% инфлация на малката кошница. По цялата верига – зърно-брашно-фураж, месо, хляб и хлебни изделия, месни изделия – връзката е пряка. В тази игра среден път няма. Или реализираш проинфлационен модел, или ликвидираш отрасъла. В момента 61% от млякото у нас е внос от Унгария и Полша. Но този продукт вече не е български и струва други пари.
Ако държавата беше проектирала ежегодно 5%-тово завишаване цената на зърното чрез механизмите на фонда за резерва и имаше модерни хранилища за 500-600 хил. тона, днес щяхме да имаме друга цена на зърното. Ако това беше станало преди 10-12 години, тази цена щеше да се вдигне за този период с 55-60%, но щеше да бъде съобразена с доходите и темпа на потребление. В същото време щяха да бъдат спестени близо 3 милиарда лева от кражби и спекулации със зърното.
Но тези от които това зависеше, тогава казваха – вън държавата от регулациите, пазарът сам ще се оправи. Сега сме в обратната ситуация – пазарът като такъв /защото това е пазар на спекулации и криминални играчи/ започна сам да изкривява действителността, вместо да я регулира с “невидимата ръка”. Пропорциите на потреблението рязко тръгнаха надолу. Това събужда огромно недоволство у хората и аз няма да се учудя ако то се излее по площадите.
Икономисти като Георги Ангелов, Каролев и други колеги, скоро ще трябва да преразгледат представите си за силата на пазара. Тъй като много от елементите на този пазар са случайни и водят до непрограмирани ефекти. За случаи като нашия Кейнс казва: “Когато капиталистическото развитие на една страна се превърнe в страничен продукт на едно казино, много е вероятно нещата да не вървят както трябва”.

Ж.Ж.: Нали разбирате, че сега либералната икономическа мисъл ще подскочи и ще ви обвинят в “кенсианство”, което повечето либерали тълкуват като комунизъм?

К. Парамов: Да ме обвиняват, няма да ми е за пръв път. За да ви докажа, че през последните 12 години, още от времето на Костов у нас се води елементарна парична и фискална политика, ще трябва да опрем до няколко въпроса.
Първо: Как би повлияло увеличението на номиналната парична маса в условията на валутен борд? При положение, че не е правено в други страни, можеше ли да се приложи в България?
Нали за да функционира пазара трябва да бъдат развити добре и двете му страни – предлагането, но и търсенето. И тъй като по-горе стана дума за Кейнс, той е посочил специален модел – т.н Кейнсианско съвкупно предлагане. Ако проумеем този механизъм на оценка, ще разберем защо свиването на паричната маса у нас ще доведе до огромно недоволство в близко бъдеще.
Следовниците на Костов интуитивно усетиха тази опасност. В началото въведоха режим, които обогатяваше само хората около тях. Но после изведнъж се усетиха, че по този път могат да изгубят всичко. И това пръв го разбра финансита Муравей Радев, за което го поздравявам.
Свиването на парите, при положение, че огромна част от компетентните специалисти са напуснали страната, още повече изкривява пазара на работната сила. Нашите водещи икономисти правилно се насочиха да говорят за конкурентноспособноста. Но това ще бъде трудно за постигане, ако нямаме по-добри доходи, за да ги обвържем с по-високо предлагане. Нали именно от съвкупното предлагане ще определим нивото на заетостта, а оттам съвкупното търсене?
Тук опираме и до хроничната безработица, чиито реални параметри управляващите продължават да крият от широката публика. Но никакви “програми за временна заетост” и други игри с цифрите не могат да прикрият простата истина, че нито едно от правителствата на прехода не се интересуваше от производството. Конюнктурата и движението на трудовия пазар у нас никога не е бил държавен проблем през тези 20 години. Наред с първоначалното натрупване на капитала, никой у нас не се е занимавал със сложните движения и перспективи на работната сила. Примирихме се с факта, че бяха унищожени работещи производства, че беше разграбена материалната база. Но след като я откраднаха, поне да я бяха развили на 20-30%. Те просто ликвидираха всичко, което раждаше стока за пазара и то когато пазар имаше.
Сега в тези ниши се настаниха други, а ние тепърва ще правим маркетинг, ще купуваме машини, ще обучаваме работници, за да излезем на някакви нови, несигурни пазари.

Ж.Ж.: В последните една-две седмици у нас се заговори за стагфлация – стагнация в производството и потреблението плюс инфлация. Преди време Вие говорихте нещо подобно…

К. Парамов:Когато преди една година ги говорих тези неща, прогнозирайки какво ще стане след 10-12 месеца, отново ме заподозряха в некомпетентност, а някои колеги твърде ехидно се отнесоха към това, което съм казал. Проверете във вашия сайт какво уточних на 3 март 2010 година относно паричния агрегат М1 /широките пари/

Ж.Ж.: Не е трудно да проверим, ето го текста:

Трето – парите /М1 – широките пари/ и оборотните пари, неточно отразени от статистиката и БНБ, не дават възможност за детайлна сметка на евентуалните приходи в бюджета. Приходите в бюджета са правени по методиката на съкратените прогнози и през май ще разберете, че това е така. На правителството му трябват свежи пари – сега и веднага, но икономиката не работи, няма износ, няма внос, няма ДДС, няма отчисления.
Четвърто – към тази огромна азбучна истина трябва да добавим и елементарните хитрости, които се правеха от БНБ в последната година на Станишев. Тези магии в един определен момент, като разчети, ще станат известни не заради дребни различия по сетълмена, или забавени разлики по резерва. Те фрапантно ще гарантират разлом в баланса на интересите между правителството и БНБ.
В заключение – аз изобщо не считам, че съществуват някакви устойчиви политики по кризата, а че скоро ще дойде време да се отвоюва ден за ден някакъв устойчив финансов стабилитет. Много остро стои въпросът колко пари ще усвоим от Европа и как ще дадем заявката си за ERM 2.

К. Парамов: Така, виждате, че днес състоянието е точно отражение на моята прогноза. Но не е важно кой каква прогноза е направил. Важното е, че в резултат на грешни параметри от 2008-2009 година, следващите три години 2010-2011-2012, ще са много тежки.
Станишев извади голям късмет в хубавите години, но го пропиля. В това отношение, гърците, колкото и да стачкуват, трябва да благодарят на политиците си, които сериозно им вдигнаха стандарта. Що се отнася до стагфлацията у нас, разминаването с нея ще е почти невъзможно. В света няма голям икономически опит с такива кризи. В държавите с проинфлационен модел преодоляването на подобна криза е далеч по-лесно. При нас – с наличието на валутен борд тревогите ще бъдат сериозни, а недоволството на хоратата огромно. Ръста на цените и намалението на реалната икономическа активност – това е стагфлацията, за излизане от която се налагат сериозни и конкретни мерки. Единствената сламка, за която можем да се хванем днес са свежите европейски пари, които биха могли да бъдат сериозен стимул. Но средният ни изпълнителски ешелон е слаб и проектите вървят мудно. А те вървят мудно, защото олигархично-мафиотския модел се е настанил и там. Нека новата спецслужба БОРКОР да се вгледа малко по-задълбочено в статистиката – кой, колко пъти, как, чрез кого и на каква цена печели проектите. Трябва ни нов стил и бърз коридор за най-важните проекти. Нуждаем се от бързо изграждане на развойни и прогностични звена към отделните отрасли.
На дневен ред е нов подход към управлението на държавните ресурси.
Нов подход към управлението на вътрешния и външния дълг. Ако обезкръвим банките откъм свеж ресурс, който може да отиде за директно кредитиране, ще допуснем огромна грешка.
Мен отдавна ме упрекват, че предлагам разширено споразумение с МВФ. Но ако бяхме взели пари от фонда при ниските лихви от 2009 година /както направиха Унгария и Румъния/, ситацията днес щеше да е по-друга.
България пропусна момента – заради некадърност и умисъл – да си осигури нов тип икономически отношения със света.
Голото ни членство в НАТО и ЕС не означава, че сме се променили към друг тип икономическа среда, която да гарантира свобода на пазара, но и големите цели на държавата, както и целите на отделните социални групи.

Ж.Ж.: Ако не бъркам в края на 70-те години САЩ също изпадат в подобна стагфлация. Главно заради завишените цени на нефта. Но я преодоляват бързо чрез реорганизация към производството на икономични автомобили. Както и с пренасочването на някои самолетоносачи в посока Персийския залив…

К. Парамов: Е, да. Но ние сме малки и не можем да си позволим нито едно от тези неща. Това, което можем да направим е да се доверим на експертната общност. Аз харесвам нашата поговорка: “Сиромах човек – жив дявол!”. Струва ми се, че това е най-дълбокото послание, което идва до нас от народната мъдрост.
В реалната политика трябва да навлезе широко експертната мисъл. Тези хора, които знаят как стават нещата. Именно технократите днес са наясно – по какви причини сме се запътили към тежка икономическа депресия. Включително във финасовата област.
А Централната банка вече е време да проговори. Не да чакат Яне Янев да ги подканя. Те просто са длъжни.
Нека обяснят как стои въпроса с необслужените кредити за над 7 милиарда лева.
Какво е състоянието на паричния мултипликатор?
Колко са парите с висока ефективност?
Колко стабилни са банковите резерви и как се управляват?
Далеч съм от мисълта да внушавам недоверие към банковата система. Но това доверие трябва да се обвърже с комплекс от мерки за ефективно кредитиране. В днешно време да вземеш кредит от банка е истинска болест.
Във Великобритания четирите най-големи банки се събраха и решиха да отпуснат 270 милиарда целеви кредити, от които една трета /90 милиарда/ за малкия бизнес.
Ясно е, че в условията на борд Централната банка не може да провежда необходимата монетарна политика.
Но аз считам, че нашия борд, като фактор за една преходна стабилност, може би вече възпроизвежда негативи – труднопреодолими и със сложна перспектива.
Не знам докъде ще стигнем, но изходната база като числа днес е доста тревожна.
Считам за абсолютно необходимо икономическата мисъл у нас да подготви няколко сценария за нов проект в цялостното развитие на България.

* * *