Кольо Парамов – огледалната личност на прехода

September 10th, 20118:33 pm @

2


Кольо Парамов – огледалната личност на прехода

Години наред в медиите и в интернет се появяват противоречиви мнения и оценки за Кольо Парамов. Тъй като в този блог аз съм публикувал няколко интервюта с него, както и по повод издигане на кандидатурата му за кмет на София от партия Обединена социалдемокрация, считам за необходимо да запозная читателите с един сравнително изчерпателен текст-досие на този човек. Текстът предстои да излезе в новия партиен вестник “Обединена социалдемокрация”.

ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИИ

Кольо Парамов е една от най-интересните фигури в обществено-политическия живот на нова България.

Роден е на 2 август 1954 г. в Стара Загора, където завършва основното, а после и средното си образование в тогавашната Търговска гимназия.

През есента на 1972 година е призован на военна служба в Гранични войски, в района на Момчилград-Златоград.

През 1981 година завършва СУ “Климент Орхидски” с две специалности – “Икономическа география” в Геолого-географския факултет и “Философия”.

Подготвя аспирантура на тема “Промишлените селища в България”. Дисертацията и всички изследвания към нея са конфискувани от Шесто управление на ДС при МВР – Смолян. През същия период 1983-84 г. Държавна сигурност налага забрана на Географския институт при БАН и на Единния център за икономически изследвания на АОНСУ при ЦК на БКП да допуснат разглеждане на дисертацията. Шесто управление на ДС продължава да оказва натиск върху автора, докато в същото време Кольо Парамов работи като резидент под прикритие в РО-разузнавателен отдел на “Управление гранични войски” при МВР. Тази парадоксална ситуация става ярък пример за липсата на системност и дребнавия хаос, които царят в службите по онова време – точно в началото на трудния процес по смяната на имената на българите, изповядващи исляма. Случаят “Парамов” стига до Военния отдел на ЦК на БКП.

През 1989 г. Кольо Парамов продължава образованието си във ВИИ “К.Маркс”, сега УНСС. Завършва образованието си през 1991 г. с дипломна работа на тема: “Участието на България в международните валутно-финансови организации – МВФ, МБВР, ЕБВР – възможности и перспективи”. Действителен куратор на този проект е тогавашния министър-председател Андрей Луканов, който наблюдава лично работата на дипломанта и му предоставя чувствителна информация по темата.

Кольо Парамов има няколко следдипломни квалификации, най важните от които са придобити в Euro-money Management Center, London /1996 г./ и Euro-moneyTraining, Wadham College – Оксфорд. /на снимката – Кольо и Вяра Парамови, Лондон/

ТРУДОВА И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Кольо Парамов е типичния “self-made man” – самоизградил се човек в противоречивата атмосфера на българския преход. Заради широкия спектър на компетенциите му в икономиката, политиката и сигурността на регионите, в които работи и на страната като цяло, още в началото на трудовата си кариера, той често се озовава “между чука и наковалнята”.

Започва работа като нередовен учител в промишленото селище Ерма Река през 1974 година. След  административна реформа /1979 г./ се кандидатира и е избран за кмет на Ерма Река. Кметува общо два последователни мандата до 1984 г.

Няколко месеца от следващата 1985 година преминават в уточняване на неговата политическа благонадежност в ОК и ЦК на БКП. В резултат е възстановен като учител в Ерма Река.

По-късно е назначен като зам. директор по стопанските въпроси на Второ Управление на “Горубсо” – Златоград.

През 1992 година остава на партийна работа като председател на Общинския съвет на БСП в Затоград.

През октомври 1992 година открива клона на Първа частна банка в града.

След напускането на парламента на д-р Тодор Кунчев е избран на негово място за депутат от 36-тото ОбНС. В оставащите две години до края на мандата Парамов проявява сериозна политическа и парламентарна активност, което по онова време не е характерно за провинциалните депутати.

Участието му като водач на листата на ДАР в Кърджали за 37 ОбНС е неуспешно, тъй като партията не успява да набере необходимите гласове в този труден район.

От края на 1994 г. Парамов за кратко време е съветник на Председателя на Първа частна банка. На 24.04.1995година той пише остър анализ за икономическата ситуация на България във в. “Труд” по повод 100 дни от правителството на Жан Виденов. Статията излиза под загавие: “Настоящото правителство е като неподготвен студент, не се интересува от оценката си”.

Въпреки, че вестникът пуска едва една четвърт от анализа, непубликуваните части от текста достигат до обкръжението на Виденов и не след дълго Кольо Парамов е уволнен от съветническия пост в ПЧБ.

През месец юли 1995 година след няколко срещи с управителя на БНБ Тодор Вълчев и членовете на УС на БНБ, Кольо Парамов е утвърден за шеф на “Вътрешен контрол” на Централната банка. По-късно, през 1996 г. е избран за Главен ревизор на БНБ. Остава на този пост до края на 1997 г. На практика Парамов е единствения Главен ревизор като длъжност и обхват на правомощията от 1943 г. до днес. След уволнението му длъжността е премахната в Закона за БНБ от правителството на Костов и е заменена с одитна персонификация без правомощия по закон.

Като Главен ревизор на БНБ Парамов започва активна работа по “забравените” външнотърговски сметки и наличности от времето на комунизма на Запад. По операциите на Иван Костов като финансов министър, както и по операциите със 150 милионния доларов фонд за реконстукция и развитие от Световната Банка.

Тези му интереси довеждат до предложението да бъде уволнен, а поста Главен Ревизор на БНБ – закрит. Предложението е на Заимов-Гаврийски.

След 01.01.1988г. до средата на 08.2011г., повече от 13 години К. Парамов е ангажиран главно с частна консултантска и финансова дейност, комбинирана с много политически коментари, публични участия, медийни изяви и международни контакти. За кратко време в края на 01.2010г. бе съветник на сегашния министър-председател.

ПОЛИТИЧЕСКА, ПАРЛАМЕНТАРНА И МЕДИЙНА АКТИВНОСТ

Кольо Парамов е български политик с особена индивидуалност, която твърде много му е пречела, но рязко го отличава от другите. Острият и понякога на пръв поглед недодялан изказ го праща в групата на политиците, които не винаги се съгласяват с политическата линия на „центъра’, още повече на съмнителни или псевдолидери. Неговото поведение е логичен сбор от реакции срещу партизанщината и тесногръдите идеологически догми, с които изобилства политическия живот по време на т.н. преход.

Парамов става член на БКП на ненавършени 19г. още в казармата. Преминава през всички нива на партийното строителство в БКП/БСП. От 07.1973г. до 12.1993г. за 20 години е избиран за длъжности от заместник партиен секретар на ППО до кандидат за член на изпълнително бюро на ВС на БСП (40 конгрес-12.1991г. ).

И когато всички очакват, че перфектния партиец ще продължи да расте нагоре … той подава молба за напускане на БСП. В мотивите до бюрото на общинския съвет на БСП –Златоград, на които той е и председател, Парамов обяснява решението: “Партията вместо да се разтваря по-широко, да се социалдемократизира, изпада във вторична изолация, а младостта и неопитността на Жан ни праща пак при Живковизма”.

Повод за рязката промяна в поведението на К. Парамов към БСП му дава случая от 01.02.1993г. в парламента. Тогава депутатът Гоцев от СДС, в последствие министър на правосъдието, предлага процедура и моли присъстващите със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетат смъртта на убитите на този ден – 01.02.1945г. – осъдени от Народния съд бивши министри, депутати, членове на камари, министър председатели, ителигенти и част от елита на нацията. Всички депутати от ляво, хукват да бягат към трите врати на залата, за да не останат вътре. В лявата част от залата на българския парламент остава само един “комунист” – Кольо Парамов. Той става прав и отдава почит на избитите от неговата партия – държавни дейци на България, министър председатели, министри, депутати – цвета на нацията. След тази постъпка доверието към “другаря” Парамов се изпарява от БСП. Той разбира, че неговите колеги отляво се подават на стадното чувство и на някаква нелогична партийна зависимост. И че, по едно друго определение: “Нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили”.

Оставащите две години от мандата Кольо Парамов посвещава на експертните си познания чрез активно участие в някои основни проекти:

1. Проекто-закон за уреждане на необлслужваните кредити до 1990-1993 г.

2. Основен доклад на комисията “Пушкаров” за състоянието на Военно-промишления комплекс – 1993/1994 г.

3. Вносител на проекто-закона “Устройствен закон за Бюджета на Република България” – януари 1994 г.

4. Разработка по Държавния бюджет – 1992, 1993 и 1994 години.

5. Вносител на финансовото споразумание с банките-кредиторки от Лондонския клуб – май, 1994 г.

6. Автор и вносител на третия основен проект за Закон за Сметната палата – февруари 1994 г.

Парамов напуска БСП заедно със своите колеги Петя Шопова, Илия Илиев, Васил Дончев и Александър Томов и поставят началото на Гражданско обединение за Републиката /ГОР/. За пръв път тогава Томов – Шопова – Парамов се договарят изцяло по платформата за социалдемократизирането. С Петър Дертлиев и на честна основа стартира процеса за уединяване на социалдемократическото начало в левицата.

Загубата на ДАР на парламентарните избори ги вразумява – става ясно, че БСП няма да ги пусне в политическия живот на страната. Парамов доказва, че изборите са фалшифицирани като в математическата програма изкуствено са заложени променливи, които променят кодовете на протоколите и рязко увеличават броя на участниците в гласуването с цел 4% границата да стане непреодолима. Парамов иска ръчно броене на всички 11 500 протокола, но Томов отказва и тръгва по друг път. Пътят на другото съглашение, което в последствие, чрез Евролевицата му донесе последното забвение в политиката.

Кольо Парамов е единствения противник на формулата за структурирането на Евролевицата. Той се опитва да убеди Томов, че това е най-късия път до политическата му самоликвидация, но не успява. Макар че Парамов е негов заместник, Александър Томов не го предлага в листата на Евролевицата. Скъсването на Томов с д-р Петър Дертлиев е най-голямото обвинение, което Парамов отправя към Томов, и това слага край на партньорството им.

В средата на януари 1999г.  в НДК се провежда научно практическа среща за бъдещето на левицата в България по смисъла и в стила на Лесидрен и за переспективата й в Партията на европейките социалист /ПЕС/. Тогава К. Парамов в качеството си на независим експерт прави знаменателно изявление: „На няколко души от тази зала ни трябваха само 15 месеца да направим Иван Костов министър – председател на България. Сега, след месец март и събитията, които предстоят, ще ни трябват 150 месеца да извадим Костов окончателно от политиката. Ако това  не успеете да разберете, или по –скоро да осъзнаете, ще превърнете левицата в слугиня на новия Стамболов”.

На 20 януари 1999 г. Парамов дава интервю пред в. Сега, където прогнозира, че след 15 март може да настъпи криза с непредвидими последици. Муравей Радев определя казаното като “празни приказки”, визирайки стабилното финансово състояние на страната. Но Кольо Парамов иска да подскаже на управляващите и обществото нещо съвсем друго. То се случва на 24 март, същата 1999 година, когато първите американски ракети удрят Белград.

Интервюто и прогнозата на Парамов във в. “Сега” от 20 януари, 1999 г. предизвикват паника в дипломатическите среди и правителството. Парамов получава телефонни обаждания от наши представителства в чужбина, които общо взето звучат така: “Ти не можеш и не ти се полага да знаеш кога НАТО ще удари Белград”.

Точно по това време се случва и голямата промяна жизнения му статус, както във всеки политически театър. Иван Костов се саморазправя с Парамов – лишава го от работа, изважда го от ведомственото жилище, препятства всичките му възможности за реализация. Бившият съратник Александър Томов съзерцава всичко това от парламента. Петя Шопова е зам. председател на 38 ОБНС. Костов и Томов стартират новата регулация на стопанските отношения в България.

Д-р Петър Дертлиев и Парамов остават извън борда –  на позицията да обединят социалдемокрацията в един нов модел за голямата нова българска политика.

К. Парамов се захваща с една единствена политическа задача – изваждането на Иван Костов от политиката на България. Заради това той участва активно в активизирането на военния съюз “Защита”, при подготовката за връщането на царя и при възраждането на социалдемокрацията. „Цялата тази последователност за разкриване същността на един от последните министър-председатели на България е непосилна задача за всички нас, но тя е важна, за да не сгрешим втори път – отбелязва Парамов. – Изваждането на Костов от политиката е национален приоритет, защото повторението му ще ни коства държавата. Днес нашият Костов е по-нагъл и по-опасен и от Кадафи, защото всичко което прави е под маската на демокрацията, а не на авторитаризма”.

За да докаже тезите си Кольо Парамов участва активно в медиите.През 2006г. издава първата книга, озаглавена „ Въпроси”. В подготовка до края на годината е да излезе от печат и втората „ Въпросите на деня”. Има над 600 публикации в централната и местната преса, телевизионни и радио интервюта. Основна тема е икономическа проблематика, институционалните връзки, управленските решения и работата на държавните органи. Особено внимание и ангажираност има към работата на МС, министъра на финансите, отбраната, вътрешните работи, БНБ, съдебната власт, главна прокуратура. През 2002г. инициира операция „чисти ръце”. За по-голяма прозрачност в управлението, за разкриване зависимостта на политици и управленци от олигархията и партийните структури. Ползва се от възможността да борави с обширно навременна и точна информация, касаеща тези проблеми, както и да изготвя комплексни анализи за състоянието и действията на управленческия елит в страната.

От 01.06.2008г. К. Парамов е член -наблюдател на БАНИ и работи в икономическата секция макар и не много активно, заради публичната си ангажираност.

Семеен е от 1975г. От брака си с Вяра Христова Парамова има две дъщери и една внучка на 5г. възраст.

На пръв поглед Кольо Парамов е противоречива личност. На негов гръб и по негов адрес се упражняват достатъчно “коментатори” – и отляво, и отдясно.

В този смисъл той е огледалната личност на българския преход, който гъмжи от противоречия. Но за разлика от повечето “дейци” у нас, за Парамов няма нито едно доказателство, че е използвал тези противоречия в името на облаги за собствения си джоб. Най-общо можем да го определим като твърд политически центрист, консервативен по отношение на националните и социалните приоритети. Той притежава силно чувство за социална солидарност. В многобройните си обществени изяви и публикации винаги поставя острите въпроси за социалното неравенство в България. Парамов е първият български политик, който анализира и прогнозира какво ще се случи, ако в България продължава неглижирането на катастрофалното състояние на циганите в страната.

Тези качества на Кольо Парамов го отделят от познатия ни загладен образ на политик от статуквото и го приближават до сериозна фигура от гражданското общество в България.

Ако не си затваряме очите пред световната тенденция за сближаването между чисто политическото и гражданското, би трябвало да признаем, че той е модерен политически деец.

Остър и понякога краен в някои свои изявления, на практика Кольо Парамов е консенсусен прагматик. Това може да се види в интервюто за в. “Новинар” по повод номинацията му за кмет на София:

Някои кандидати веднага казват: „Аз обещавам да направя това, това и това”. Според мен не звучи сериозно, защото когато един човек желае да управлява определено населено място, той трябва да има пред себе си макроснимката за развитието на това населено място, а не да изрече четири-пет проблема, с които да привлече гласовете на хората и изведнъж да придобие своята известност... Ние сме назад във времето с някои много сериозни сградостроителни и комплексни решения. Ние сме назад във времето с технологичния и вътрешния транспорт на столицата. Ние сме назад във времето с териториалното разпределение на производителните сили в самата столица и от тази гледна точка, трябва да ускорим това движение, да направим така, че да вземем в максимална степен повече европейски пари …”

Кольо Парамов е личност, която няма нужда от специален PR и излишни комплименти.

За такива хора народът се е изразил от ясно по-ясно: “Дялан камък”.

* * *

Още по темата: Интервю на Кольо Парамов в сайта на партия “Обединена социалдемокрация”
* * *