Кольо Парамов: Бележки по прословутата българска стабилност

January 10th, 201212:40 pm @

2


Кольо Парамов: Бележки по прословутата българска стабилност

В дните между Коледа и Нова година изпратих на Кольо Парамов писмо с молба за мнение по някои някои аспекти от състоянието на икономиката и паричната ситуация в България. Не крия, че се обърнах точно към него, тъй като в последните няколко месеца г-н Парамов открито заявява своите симпатии към правителството на Б. Борисов. Симпатии, които, както сами ще разберете от текста по-долу, повече напомнят съчувствие, да не кажа съжаление. Цитирам част от писмото си до К.Парамов без редакция:

Здравей, Кольо,
В последната половин година Борисов и особено Дянков упорито натрапват тезата за прословутата стабилност на България и 3-процентния дефицит. На всичкото отгоре се опитват да дават акъл на старата Европа как да се оправи с кризата – въвеждайки български пенсии и прочие недомислици. Дянков неотдавна даваше акъл на Швеция как да си намали данъците, белким заприлича на нашего брата. Това, че аз не споделям подобен стил не е от особено значение. Но виждам, че напоследък и на Иван Кръстев му е писнало от тези хвалби.
http://www.bia-bg.com/-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/1/MlW-gRW7I5WnIlWHUZK3YJS-c9O3IdOfMhKvYZe7gRK-UdOLU9OHUlKLgdaPIhm7chiP
Мисля, че ако демонстрираме някаква фиктивна стабилност за пред Европа, то е защото икономиката ни е замръзнала окончателно. Този, които седи на едно място, очевидно е по-стабилен от онзи, който се движи напред.
Ето защо ми се ще да чуя твоето мнение по следните теми:

1. Какви са размерите на вътрешната задлъжнялост на България?
– 80% от фирмите декларират, че имат несъбрани задължения с години.
– Държавата все още не е изплатила около 500 милиона лева на фирмите.
– Лошите кредити на банките удариха 20%, но може би са и повече.

2. Какво е съотношението и влиянието между вътрешната задлъжнялост и прословутата външна стабилност. Вътрешната задлъжнялост отчита ли се от кредитните агенции, с които се хвалят тук нашите хора?

3. И в крайна сметка – може ли да се счита за стабилна една държава, в която значителна част от населението живее под границите на социалния минимум, 40-60 процента казват, че едва свързват двата края, 20-30 процента казват че се справят някакси, а само десетина процента казват, че нямат проблеми?

4. Наскоро пак започнаха да размахват колко много спестявания имал народа в банките. Добре ще бъде да разгледаме структурата на тези спестявания и да направим изводи кои социални групи, колко и защо спестяват? И на този фон – спестовността е ли толкоз положително качество за развитието на икономиката и обществото, или говори за нещо друго?

    Извини ме, ако въпросите ми не са достатъчно прецизирани. Весели празници на теб и цялото семейство!

К. Парамов /бележки по темата/

От началото на прехода са изминали точно 265 месеца и половина. Правителството на Б.Борисов управлява България от 26 месеца и половина, тоест една десета от цялото това време. Струва ми се, че няма да бъде справедливо то да консумира 9/10-ти от негативите. Правителството на Борисов дойде на власт по очевидни причини и работи в условията на най-тежкия паричен режим. Ще бъде пресилено да му приписваме пасивите на цялата крадлива политическа класа от времето на прехода.

Но реалностите в икономиката трябва да се посочат, за да проумеем и общата парична матрица. Сега не е времето да се самозаблуждаваме, тъй като през 2012 година започва възможно най-трудния период на прехода – третичното разпределение на капитала. Какво означава това?
Първо – банките вече имат толкова много недвижима собственост, че трудно ще успеят да преразпределят /препродадат/ заложеното при тях. Те ще работят при все по-влошаващ се обществен климат.
Второ – стагнацията в банковата система ще излиза на преден план, заради свръхтежкия проблем с взаимната задлъжнялост. Това понятие днес още стои „под водата“, защото няма и не се води никаква статистика по темата. Взаимната задлъжнялост ще се превърне във фундаментален проблем за българската икономика през следващите 5-7-10 години и продължителността на този период ще зависи от силата и респекта на съдебната система.

У нас битуват различни съобщения за нивата на този икономически бич. Стопанската камара определя нивата на взаимната задлъжнялост между 120 и 150 милиарда лева. Други институции казват, че тя е между 100 и 105 милиарда.

/Моя бележка: Общият външен дълг на целия Африкански континент преди инвазията в Либия е около 400 милиарда долара/.

Дори да приемем, че взаимната задлъжнялост е в размерите на един годишен държавен бюджет, за да изчистим този дълг в следващите десет години ще трябва да отделяме 5-7 млрд. лева ежегодно плюс 2 млрд. лихви или общо – 10-12 милиарда лева. Това е непосилна задача за една неработеща икономика, неструктурирана отраслево, без нито един значим европейски или световен бранд и зависима от външни офшорни заеми с неизвестен произход. Циниците биха казали – че какво по-хубаво от това мафиотският капитал от хероин и цигари да дойде през офшорките и да купи 4-5-10 хотела на Слънчев бряг? Да, но този капитал утре ще иска да има не един и двама депутати в парламента, а цяла парламентарна група.

А общият фон на фактите е следния:
Стопанската камара казва – 80% от фирмите посочват в отчетите си  несъбрани вземания. В повечето случаи това са частни заеми, не се води никакъв отчет и реалностите там тънат в мъгла.

Държавата почти е изплатила доказаното извършено строителство, без надписаното. В новия бюджет са включени всички разлики и признатите плащания ще се реализират.

Най-тревожното при лошите кредити е, че банките не отчитат разликите по овърдрафта и лизингите. Най-голямата изненада за 2012 г. ще бъде при лизинга на машините и при краткорсочните битови кредити над 20 хиляди лева. Моята скромна прогноза е, че към края на първото тримесечие процента на необслужените кредити ще отиде на 24%, а до началото на май – на 25%, тоест една четвърт от всички кредити.

Най-неприятното е, че в общественото съзнание масовите кредити се обвързват с намаления фонд работна заплата и други доходи и като ги допълват, създават някакво привидно спокойствие. Но утре това може да се обърне в публична демонстрация на недоволство срещу бедността и мизерията.

Когато говорим за взаимното влияние между вътрешната задлъжнялост и прословутата външна стабилност, ние навлизаме в една, по същество, абстрактна материя. Външната стабилност – това са припознати икономически елементи и стойности, които се превръщат в база за оценка, но не са същностния актив на едно действащо стопанство. Ако успееш да направиш износ за 4-5 милиарда долара, дори да имаш лоши междинни резултати, можеш да отчетеш сравнително добра външна стабилност.

Най-смущаващото е, че никой по света не желае да отчита взаимната задлъжнялост като елемент от първоначалната прогноза на кредитните агенции.

През 2003 г. аз умишлено зададох този въпрос на агенция „FITCH”. Оттам ми отговориха, че взаимната задлъжнялост трябва да бъде изрично посочена в графата „други дългове“ и да се посочат детайли за произхода на този дълг.

Финансовата стабилност на една държава обикновено се свързва с темповете на потребление. Тъй като нямаме стабилна статистика за производството вътре в страната, излизат и плашещи цифри от последните изследвания: 92% от телешкото месо е внос, 77% от свинското месо е внос, а най-смущаващото е, че вносът на прясно мляко отива към 61-62%.

На този фон цифрите за потреблението на българското семейство рязко вървят надолу, тъй като са обвързани изцяло с минималните доходи от работна заплата. Спадът в потреблението само за последните 3-4 месеца е 8%.

Другото плашещо число е, че само 5-7% от ромското население има редовна годишна заетост. Затова пък в градовете от  „условната рента“ се обогатява една тънка прослойка от 0.2% от населението.
Тези драстични полярности от една страна са резултат на хаотичния преход, но от друга свидетелстват за хаоса в измерването на общественото състояние и нагласи. Неведнъж съм призовавал да се направи детайлно научно изследване на проблемите свързани с потреблението, но засега това е глас в пустиня.

Липсва сериозно иследване за движението на парични ресурси от българските гастарбайтери в чужбина. Част от тези пари влизат за директно потребление, а други – за спестявания. Наличието на влогове по сметките създава и допълнително грешна представа за свободния паричен ресурс, който трупа лихви за потребление. Голяма част от „твърдите“ спестявания са насочени директно към осигуряване на второ жилище.

Държавата сякаш умишлено не иска да приведе в ред информационните и статистически масиви по тази тема. Днес е невъзможно да се направи структурен анализ на спестовността, защото връзката Централна банка – търговски банки е опосредствана. Централната банка не води директно парична политика. Статистиката не може да получи всеобхватна картина за движението на паричните средства. Един пример – у нас, заради стабилността на борда се предполага, че има над 2 милиарда евро гръцки спестявания в гръцките банки, който владеят 34-37% процента от пазара. Тоест около 5 милиарда лева, близо половината от дребните влогове са на гръцки граждани.
Твърде измамна е и ситуацията с наличието на наш ресурс в офшорните зони, който се представя у нас като заеми от чуждестранни форми и физически лица.

По този начин олигархията и част от мафията регламентират скритите си ресурси и допълват грешната представа за финансова стабилност на България.

* * *


Не минаха и 24 часа от публикуването на този текст и темата беше подхваната от Димитър Събев в Дарик.


 
Няколко часа по-късно
също започна темата за вътрешната задлъжнялост на България. Във водещата новина на телевизията се казва:

На всеки лев Брутен вътрешен продукт се падат по 2.30 лева фирмени задължения, сочат тревожните данни от поредното изследване на Българската стопанска камара за корпоративната задлъжнялост.

Общите дългове на компаниите от нефинансовия сектор са нараснали през 2010 до 157 милиарда лева – почти два и половина пъти повече, отколкото бяха през 2005. За дванайсетте месеца на 2010 – последната година, за която БСК има данни – задълженията на фирмите са набъбнали с 8.95 милиарда лева. Прогнозите са за 2011 тенденцията дори да се влоши.

Изследването на стопанската камара е основано върху финансовите отчети на компаниите, подавани към НАП и Националния статистически институт.

Председателят на БСК Божидар Данев посочи като особено смущаващ факта, че задълженията на предприятията от нефинансовия сектор вече надхвърлят със 72% собствения им капитал.

 


Същия ден темата се прехвърли и в сайта „Епохални времена“.