Лоши предчувствия или цугцванг (обновен на 26.01, 30.01, 31.01)

January 25th, 20125:53 pm @

0


Лоши предчувствия или цугцванг (обновен на 26.01, 30.01, 31.01)

Няколко епизода в развитието на отношенията между Европа и Близкия изток, който привидно нямат връзка, будят тревога. Искрено се надявам лошите ми предчувствия да не се сбъднат.

Първи езизод – ЕС гласува за налагане на ембарго върху вноса на нефт и производните му продукти от Иран, тяхното закупуване, транспортиране и съответните финансови операции, свързани с това. Забранени бяха инвестициите в нефтохимическата индустрия на Иран, съвместните предприятия в тази сфера са обявени за незаконни.
Причините са ясни: подозренията, че Иран разработва ядрени оръжия и натиска на САЩ върху международната общност.

Втори епизод – Френският сенат гласува закон, с който обявява погромите от 1915 г. в Турция срещу арменското население за геноцид и ги приравнява с Холокоста. От днес всеки във Франция, който не споделя това мнение и го изрази публично, подлежи на затвор и голяма парична глоба.

Трети епизод – Председателят на турския парламент Джемил Чичек вчера отклони поканата на Израел да посети Ерусалим, като изтъкна че отношенията между двете страни са практически прекъснати. Докато Израел не приеме условията на Анкара за решаване на проблема с израелските командоси, които през 2010 г. убиха 9-тима турски граждани на борда на „Мармара“, кораб от хуманитарния конвой за ивицата Газа.

Четвърти епизод – Днес информационни агенции от близкия изток и средна Азия съобщават, че  турският премиер Ердоган и външният министър Давутоглу са обсъдили мерки срещу Франция. Освен оспорване решението на френския парламент в международния съд, тези мерки предвиждат още: отзоваване на турския посланик от Париж, отзоваване на турския военен аташе от Франция, военния аташе на Франция в Турция да бъде лишен от акредитация, турското въздушно пространство да се закрие за самолети на френските ВВС, турските териториални води да се затворят за военни кораби на Франция, да се забрани на френски фирми участие в търгове, обявени от турското правителство.

Пети епизод – На 9 ноември миналата година между Турция и Иран бяха окончателно съгласувани мерките за сътрудничество. Ердоган гарантира на Ахмадинеджад всестранна помощ в случай, че Израел или САЩ нанесат удар върху ядрените обекти на Иран. Турция, която е втората по сила армия в НАТО, заяви че ще предостави на Иран разузнавателни данни, включително и от турските ВВС, в случай на нападение отстрана на Израел. Това споразумение шокира редица наблюдатели, особено онези, които са забравили турската доктрина за възможна нулева конфликтност с непосредствените й съседи, както и съвместните  ирано-турски операции срещу кюрдските сепаратисти.

Пет епизода, които вещаят мащабна война в региона?
Или цугцванг?
Май е доста наивно да мислим, че Турция ще остане неутрална в евентуален конфликт.
Впрочем: Дай боже – цугцванг.

* * *

Последвалите  епизоди:

– Върховният комисар по външната политика на съюза Катрин Аштън призова Иран да се върне на масата за преговори, предаде АФП.
Изявлението бе направено по време на тридневното й посещение в Израел.
Иран бе основна тема в разговорите й с израелските власти. Президентът Шимон Перес и министърът на отбраната Ехуд Барак обявиха като „стъпка в правилната посока“ наложените вчера строги санкции на Ислямската република. Според Перес, това е смело и правилно решение, което той се надява да даде резултати. Той заяви също, че от доста време Европа не е имала толкова ясна позиция при толкова деликатни обстоятелства“.

– От Международния валутен фонд предупредиха, че цените на петрола могат да скочат с 20-30 % – до 140 долара за барел – заради наложените санкции срещу Иран от държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), освен ако не се намерят алтернативни доставки от развиващите се страни.
„Спирането на доставките на ирански петрол за икономиките на страните от ОИСР, без да се компенсират от други източници, вероятно ще предизвика първоначално увеличение на цените на петрола с 20-30%. Вероятно с намирането на други износители и използването на запаси ще се компенсира покачването в течение на времето“, заявява се в доклад на МВФ до Г20.

Според министъра на петрола на страната Ростам Касеми, цитиран от официалната агенция ИРНА, ислямската република “скоро ще спре износа си за някои държави”.
Дебатът по идеята за такова ембарго трябваше да се състои в неделя, но бе отложен.
Целта му е да накаже 27-те държави от ЕС още преди да влезе от 1 юли решението им за петролно ембарго срещу Техеран.
Емад Хосейни, член на Енергийната комисия на Иран, заяви ,че текстът на проектозакона още не е написан, но че целта му наистина е да се въведе изпреварващо контраембарго.
Член на Комисията по национална сигурност и външна политика допълва, че срокът на иранската експортна забрана може да е поне 5 години.
“Ще превърнем заплахата в шанс за Иран и ще спрем доставките на ирански петрол за европейците за 5 до 15 години”, казва Мохамед Карим Абеди, цитиран от агенция “Фарс”. /в.”Дневник”/

– Интересна е позицията на иранските съседи. Турция, която в момента понася поражения на дипломатимческия фронт от страна на САЩ и ЕС, вече обяви, че няма да се присъедини към никакви санкции, ако не са одобрени от Съвета за сигурност на ООН. Сирия, както е известно, е най-верният съюзник на Иран в региона и докато баасистите са на власт, ситуацията няма да се промени.

Пакистан в момента е подложен на бърза антиамериканска еволюция на приоритетите, ценностите и нагласите,и няма друг избор, освен да подкрепя западния си съсед, въпреки граничните престрелки между иранските граничари и пакистанските наркотрафиканти.

Афганистанското ръководство също не може да си позволи да се скара с иранското. Същото се отнася в още по-голяма степен за двете тюркски съветски републики Туркменистан и Азърбайджан. Двамата тоталитарни лидери Курбанкула Бердимухамедов и Илхам Алиев нямат сметка да усложняват съществуващите с аятолясите изострени гранични, малцинствени и конфесионални проблеми.

Въпреки все по-ясната си проевропейска ориентация, Република Армения остава стратегически партньор както на Руската Федерация, така и на Ислямската Република Иран. Професионализмът на арменските дипломати им позволява да поддържат топлите отношения между Ереван и Техеран вече около 30 години и едновременно да не нарушават тези с Вашингтон и Брюксел.

Основните азиатски търговски партньори на Иран (където отиват над 80% от иранския нефт и газ) също не показват никакъв ентусиазъм да се присъединят към санкциите – в Китай и Индия не дават “и дума да се издума”, а Япония и Южна Корея увъртат.
NEWS.BG