Матросовци срещу Пакта за еврото

March 31st, 20114:00 pm @

0


Матросовци срещу Пакта за еврото

Още не е съвсем ясно какво конкретно ще представлява така наречения Пакт за еврото с подзаглавие “Засилване координацията на икономическите политики в интерес на конкурентността и сближаването”.

Предстоят сериозни дискусии – както на ниво ЕС, така и вътре в държавите, които приеха да участват в този механизъм.
Но либералната мисъл в България вече излезе на мегдана и започна да размахва бостанското плашило.
Пръв се опита да подскочи Симеон Дянков, но изглежда бат Бойко му беше настъпил пеша под масата, та се наложи да си седне обратно на седалката.

Неговата роля тутакси пое Мартин Димитров, който май си е внушил, че е нещо като Матросов на българския суверенитет, свобода и независимост в рамките на ЕС.

Всичките ни телевизийки безхаберно го тиражираха как разтяга пред обществото един безсрамен локум – с влизането ни в Пакта за еврото България щяла да се набута 6 милиарда евро. А пък като платим и още 6 милиарда за Белене, ще предадем богу дух окончателно – припяваше от амвона пастор Мартин.

Това, разбира се, са пълни шменти-капели, би казал бат Бойко.

Единственото твърдо число, свързано с еврото, бе посочено от зам. министъра на финансите Боряна Пенчева, която казва за в. “Пари”, че България би трябвало да внесе 300 милиона за 12 годишен преходен период след присъединяването на страната към еврозоната. Когато и ако въобще ни приемат. За период от 12 години това са никакви пари, особено ако нашата свръхлиберална демокрация най-сетне понечи да си прибере онези близо милиард лева, които има да взима от “приватизаторите” на общонародната собственост.

Що се отнася до милиардите, с които се опитват да ни стреснат Мартин Димитров, Георги Ангелов и сие, там парите и схемите тепърва се обсъждат.

И, всъщност, става дума за размер на гаранциите, които би трябвало да поеме всяка от държавите в Пакта, а не за кешови вноски, които според пастор Мартин ние ще носим на пачки в Брюксел. Докато носим и куфари към Москва, че да се резкешим и за Белене.
“Бедните плащаме за богатите” – възклицава г-н Георги Ангелов в блога си, но за всеки случаи и в “24 часа”. Той е измудрил цифрата 6.1 млрд. евро от проекта за постоянен спасителен фонд на Еврозоната, който не само, че не е влязъл в действие по отношение на България, ами няма и да влезе, тъй като ще бъде заменен от новия Пакт за еврото. И в който, въпреки общите засега постановки, се открояват два варианта за вноската на отделната държава: вноската ще зависи от дела на нейния БВП спрямо този на ЕС, или ще се определя от дела на капитала й в ЕЦБ.

Ако тръгнем по гайдите на Мартин Димитров и Ангелов за милиардите дето ще харижем на закъсалата Европа – би трябвало да се разгордеем, че родния БВП е хвръкнал в небесата, а заедно с това сме едва ли не главен акционер в ЕЦБ.

Но вместо да обсъждаме тези полит-нагласистики, по-добре да ви съобщя за случай от реалния живот. Наскоро един наш среден предприемач отишъл в Русия в опит да пробие с бизнеса си там. Руснаците го посрещнали сърдечно, почерпили го, а на изпроводяк му казали:

“Виж, приятелю, вие там в България нямате никакви, ама никакви пари. Съветваме те засега просто да си траеш, белким оцелееш. Когато нещо се промени у вас, като почнат да влизат парите, обади се пак”.

Тази леко комична, а всъщност тъжна история, ме навежда на мисълта: Щом руснаците, дето са “от другата страна на бариерата”, вече знаят, че сме за мустака, представям си какво знаят в Брюксел.

В тази връзка ми се ще да задам на Матросовците, дето ни пазят от зловещия Пакт за еврото, следните въпроси:

Господа,
Вие наистина ли мислите, че някой сериозен човек в ЕС, пък и по света, има интерес да набута България още надолу, след като ние за 20 години се самонабутахме достатъчно? Иначе казано – кому са притрябвали на босия цървулите?
Кой има интерес от една нестабилна християнска държава, заклещена между динамичната Турция, клатеща се Румъния, фалиралата Гърция, взривоопасните западни Балкани и собствените ни крадци?
Толкова ли са го закъсали Германия и Франция, че да измислят Пакт за еврото, белким откъснат от нас тези 6 милиарда евро, дето Мартин и Георги не ги дават за нищо на света?
Не ставайте смешни, г-да Матросовци.
Другаде ви стяга чепика около новия Пакт за еврото.
Макар и твърде дипломатично изречени, там има едни постановки, които хич не се вписват в собствената ви представа за развитието на националното ни стопанство. Както и в нечии представи за обществения договор като цяло.
Ето какво пише в предварителните заключения на Пакта:
“Всяка година ще бъдат поемани конкретни национални ангажименти от всеки държавен или правителствен ръководител…
Изпълнението на ангажиментите и напредъка в изпълнението на общите цели на Пакта ще бъдат обект на ежегодно наблюдение на политическо равнище от държавните и правителствените ръководители на еврозоната и на участващите държави въз основа на доклад от Комисията. Освен това държавите-членки поемат да се консултират със своите партньори преди приемането на всяка значима икономическа реформа, която може да има страничен ефект.”

Както може би се досещате, този абзац не е адресиран към държавите, които умеят да се самоуправляват, а към такива като нас. Тъй като решенията на родните управници водят предимно до “странични ефекти”. Въвеждането на свръхниския плосък данък не доведе до никакви външни инвестиции. Постигнахме някаква временна уж събираемост, която бързо се върна в точката на традиционната за България несъбираемост. Което на практика ни превърна в действителна офшорка и територия за пране на пари. А “страничния ефект” го видяхме от хеликоптера на НАП, който показваше хасиендите по Драгалевци и други китни кътчета на Родината. Някои хора у нас може би си мислят, че в Брюксел не са обърнали внимание на тези вълнуващи кадри.
Вместо да намалим ДДС за лекарствата, учебниците, хляба, пособията за инвалиди и т.н., ние намалихме ДДС за туризма. В резултат на което по българското Черноморие продължава да си вее байрака най-големия в Европа дисниленд на чалгата и циганската проституция.
Най-общо казано – горният абзац е за такива като нас, дето произвеждаме предимно “странични ефекти”. Швеция няма да се присъедини към Пакта за еврото, тъй като няма никаква необходимост да бъде направлявана при вземане на решения за собственото си развитие. Когато в бюджета на Швеция се появят излишъци, те не биват разпределяни между братовчеди от “национално-отговорния” бизнес посредством специално измислени за целта програми. Когато в Швеция се очаква дефицит, той бива отразен в бюджета. Там не чакат да дойде август, че да видим какво ще влезе оттук и оттам, пък ако не влезе – актуализация.
На всичкото отгоре Симеон Дянков се изказа, че Швеция имала много какво да научи от нас за данъците и по-специално за плоския. Току виж сме ги надминали и в еротичен план. Тъй като претовареният с данъци шведски бизнес продължава да произвежда автомобилите “Волво” и изтребителите “Грипен”. А освободеният във всяко отношение български “предприемач” продължава да прави шведски тройки със съдебната и изпълнителната власт.
Ето и още един цитат от приложенията в Пакта за еврото:
“Прякото данъчно облагане остава национален прерогатив. Прагматичната координация на данъчните политики е необходим елемент на една по-солидна координация на икономическите политики в еврозоната, която да подпомага фискалната консолидация и икономическия растеж.”

Прякото данъчно облагане в България не е национален прерогатив тъй като приходната част на нашия бюджет се формира главно от косвените данъци и осигурителните вноски на хората. Тази тенденция се засилва още при въвеждането на 10-процентовия плосък данък и г-н Георги Ангелов с известна гордост посочва в блога си: През 2008 година все по-ясно проличава тенденцията приходите в бюджета да идват в по-голяма степен от косвени данъци, а не от преки. Косвените данъци (ДДС и акцизи) ще донесат на бюджета почти 12 милиарда лева. Преките данъци (данък върху доходите, осигурителни вноски и корпоративни данъци) ще донесат на държавния бюджет 9.3 милиарда лева.
Акцизите през 2008 вече са третият най-голям приходоизточник на бюджета. Възможно е до няколко години те да станат дори вторият най-голям данък, доколкото все още не са изцяло хармонизирани и предстоят нови увеличения през следващите години.

Положението от 2008-ма до днес не се е променило, освен в леко негативен тренд. Поради световната криза, ако сте забравили. По същата причина родният бизнес ще плати още по-малко в бюджета. Ето извадка от “Държавен вестник”, за бюджет 2011, в хиляди лева:

1. Данъчни приходи 14 353 683,1
1.1. Корпоративен данък 1 542 617,5
1.2. Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на
местни и чуждестранни юридически лица 160 026,5
1.3. Данък върху доходите на физически лица 2 071 364,4
1.4. Данък върху добавената стойност 6 480 000,0
1.5. Акцизи 3 800 000,0
1.6. Данък върху застрахователните премии 20 000,0
1.7. Мита и митнически такси 100 000,0
1.8. Други данъци 179 674,7
2. Неданъчни приходи 1 674 269,6
2.1. Държавни такси 692 035,3
2.2. Приходи и доходи от собственост 778 714,0
2.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 94 138,3
2.4. Други неданъчни приходи 109 382,0
3. Помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми 48 094,6

А общата картинка грубо казва следното:
Данъчни приходи – 14.3 милиарда
От които бизнесът ще плати – 1.54 милиарда преки данъци
Физическите лица – 2.07 милиарда преки данъци
Непреки данъци – /ДДС,акцизи,мита и др./ – близо 10 милиарда.
Неданъчни приходи /от собственост, глоби, санкции и прочие/ – 1.67 милиарда

Аз поне не знам да има нормална държава, която връзва гащи от акцизи, такси, глоби, транзитни налози, дарения, митници и ДДС. На първо четене ми идват наум икономиките на Косово и Приднестровието.
А този тренд трябва да се промени в посока – “данъчни реформи, като намаляване на данъците върху трудовата заетост, за да може работата да се отплаща, като същевременно се запазят данъчните приходи като цяло”? /Цитат от приложенията към Пакта/.
Но въпросът стои по друг начин и би трябвало да бъде гледан от друг ъгъл. Крайно време е нашите управляващи да спрат да робуват на неолибералните клишета.
И да осъзнаят, че данъчната политика е само средство, тя не е цел, нито украшение, с което да се кичиш по симпозиумите в Европа. Тя е инструмент за изграждане същностната физиономия на обществото за пред нас и за пред света. Данъците, високи или ниски, прогресивни или плоски, са само стимули и санкции по пътя, които ще изберем.
Ако искаме да гледаме и за в бъдеще как по улиците се разминават цигански каруци и мерцедеси последен модел, можем да продължаваме и по познатия начин.
Макар, че на тази тарикатска пътека вече и се вижда края – според някои икономисти до юли-август, според други до септември-октомври, того.
А матросовците, дето ни бранят от Пакта за еврото, нека се замислят върху следните думички от последния цитат по-горе: “За да може работата да се отплаща…”.
Тъй като в България работата не се отплаща, още се бавим с окончателните резултати от преброяването на населението. Ако ме разбирате правилно.
Но няма как да стане – хем трудът в България да се отплаща, хем “национално-отговорния бизнес” да се разплаща със собствените си трубадури. Последното излиза по-евтино.

* * *