Микис Теодоракис: Истината за Гърция (видео)

March 14th, 201210:04 am @

7


Микис Теодоракис: Истината за Гърция (видео)

Микис Теодоракис (на гръцки: Μίκης Θεοδωράκης) е гръцки композитор и политик от 20-ти век. Получава международно признание с музиката към филмите „Зорба гъркът“ (1964) и „Серпико“ (1973). През 1990 г. става член на парламента с партията „Нова демокрация“.

По време на Втората световна война участва в съпротивителното движение, залавян е и подлаган на разпит от фашистите. В периода на гражданската война (1946-1949) е заточен на остров Икария, а след това и в концлагер.

През 1950 г. завършва Атинската консерватория, а от 1954 до 1959 г. учи в Парижката консерватория. Докато живее в Париж, твори усилено. От този период са множество прелюдии, сонати, симфонии и 3 балета. През 1959 г. се завръща в Гърция, но поради политическата си дейност музиката му е забранена, изпратен е в затвор, където лежи 6 месеца, а през 1969 отново попада в концлагер.

След застъпването за него на известни личности по света той напуска Гърция и отново живее в Париж до падането на военната хунта през 1974 г., когато се завръща окончателно в Гърция. През 1980-те и 1990-те многократно участва в парламента, дори става министър в правителството на Константинос Мицотакис.  /Уикипедия/

От блога на Микис Теодоракис

Съществува международен заговор за пълното разрушаване на моята страна. Хората, участващи в него са се прицелили в съвременната гръцка цивилизация още от 1975 година, когато започнаха да изкривяват нашата съвременна история и националното ни самосъзнание. А сега се опитват да ни унищожат като биологичен вид, чрез безработица, глад и обедняване.

Ако гърците не застанем като един, за да се противопоставим на това, опасността от измиране на нашия народ става очевидна. Мисля, че това ще се случи през следващите 10 години. От нас няма да остане нищо, освен паметниците на древната ни цивилизация и нашите борби за свобода.

До 2009 година нямахме икономически проблеми. Основната язва на нашата икономика бяха несъразмерно големите разходи за въоръжаване и корупцията сред част от икономическия и медийния сектори.

Чужденците носят основната отговорност за тези язви. Германците, а също така французите и американците, спечелиха милиарди евро от ежегодните продажби на оръжие, в ущърб на националното ни богатство. Тази постоянна кръвозагуба ни постави на колене, докато задранични държави процъфтяваха.

Същото се отнася и до корупцията. Концернът “Сименс”, например, беше създал специален отдел за раздаване на подкупи сред гръцки заинтересовани лица, за да въвежда на гръцките пазари своите продукти. Гръцкият народ стана жертва на този хищен дует от гърци и германци, богатеещи на негов гръб.

Разбира се, можехме да избегнем тези две язви, ако лидерите на нашите две управляващи проамерикански партии не бяха разядени от корупция. Те вземаха огромни заеми, за да покрият изтичането на богатства от страната, в резултат на което държавния ни дълг нарастна на 300 милиарда евро, тоест 130% от БВП на Гърция.

Благодарение на това мошеничество, горепосочените чужденци заработиха двойно: веднъж като ни продаваха оръжие и своите стоки, и втори път  – получавайки лихви от кредитите. И както виждате, обикновените хора станаха жертва и в двата случая. Само един пример –  заем от 1 милиард евро получен през 1986 година от голяма европейска страна при правителството на Андреас Папандреу нарастна с лихвите до 54 милиарда евро и беше изплатен през… 2010-та.

Преди година Жан Клод Юнкер, заяви че е разбрал – финансовата кръвозагуба на Гърция се дължи на прекомерните /и принудителни/ разходи за въоръжаване изключително с оръжие от Германия и Франция. После “обобщи” всичко, като каза, че нашите собствени търговци са ни водили към пропастта. Но също така призна, че не е направил нищо, за да не навреди на интересите на други дружески страни.

Такава беше ситуацията през 2009 г., когато се смени правителството и Георгиус Папандреу стана премиер. За да ви покажа сегашните настроения ще посоча, че на изборите през 2009-та Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК получи 44% от гласовете. Днешните сондажи показват, че ПАСОК има само 6% доверие.

Г-н Папандреу можеше да се справи с финансовата криза вземайки кредити от чуждестранни банки при обичайната тогава ставка от 5%. Ако бяхме направили това, днес страната ни нямаше да има никакви проблеми. Тогава ситуацията беше различна, имахме икономически ръст и жизненото равнище щеше да нараства.

Но още през лятото на 2009-та г-н Папандреу започна да плете мрежата на заговора против гръцкия народ, когато се срещна тайно с Доминик Строс-Кан. Целта на срещата беше Гърция да бъде притисната от МВФ, а информацията за това беше публикувана от бившия президент на Фонда лично.

За тази цел финансовото състояние на Гърция беше представено във фалшива светлина, тъй че банките да се паникьосат и да вдигнат ставките по кредитите до пределно високи нива. Този гнусен проект започна с фалшификацията за ръста на държавния ни бюджет  – увеличен от 9.2 на 15%. Окръжният прокурор Пепонис вече предяви обвинения към г-н Папандреу и г-н Папаконстантину.

Последва продължителна кампания по цяла Европа, инициирана от Папандреу и Министерството на финансите, която продължи 5 месеца.  Тя трябваше да убеди другите държави, че Гърция е някакъв потъващ Титаник, че гърците са потънали в корупция и мързел и не могат сами да се справят с обезпечаване на собствените си нужди. След всяка изявление на Папандреу процентните ставки растяха и получаването на нови кредити стана невъзможно. Това представи МВФ и ЕЦБ в ролята на спасители, и тогава всъщност започна началото на нашия край.

През май 2010 г. само един министър подписа печално известния Меморандум, с който капитулирахме пред кредиторите. При такива случаи гръцкото законодателства предвижда, че подобни важни актове трябва да бъдат приети с решение на 3/5 от членовете на Парламента. Ето защо, в действителност управляващите ни днес Меморандум и Тройката действат незаконно по смисъла на гръцките и на европейските закони.

Ако си представим, че от смъртта ни делят само 20 крачки, то ние вече сме изминала половината път. Представете си какво ще стане, ако ние по силата на този меморандум предадем в чужди ръце националната си независимост и достояния. Което значи – нашите пристанища, летища, транспортни мрежи, електричество, водоснабдяване, подземни и подводни богатство. Добавете към това и древните ни паметници – Акропола, Делфи, Епидавър, Олимпия и всичко останало. И всичко това само защото се отказахме от каквато и да е юридическа защита.

Производството спира повсеместно. Безработицата надхвърли 18%. Бяха закрити 80 хиляди магазина. Същата участ имаха и хиляди малки и средни предприятия, стотици отрасли на промишлеността. Като обща цифра – бяха затворени 432 хиляди предприятия. Десетки хиляди млади учени напускат страната, която от ден на ден потъва в средновековен мрак. Хиляди, някога преуспяващи граждани, ровят по кофите за боклук и спят на тротоарите.

В същото време ние трябва да сме благодарни, че все още живеем от великодушието на нашите кредитори, европейските банки и МВФ. В крайна сметка всяка пакетно съглашение, което струва на Гърция десетки милиарди евро, се изплаща в пълен обем, докато в същото време се задължаваме с още нови непоносимо високи проценти по кредити. И тъй като все пак трябва да се поддържа държавата, болниците и училищата, Тройката облага средния и ниския слой на обществото с високи данъци, които обричат хората на глад.

От глад през шестте месеца след началото на германската окупация през 1941 г. в Гърция загинаха 300 хиляди души. И ето, че призрака на глада отново се връща в нашата опозорена и нещастна страна.

Ако си спомним, че германската окупация ни струваше един милион жители и пълното разрушаване на страната, как можем ние, гърците да се примирим със заплахите на г-жа Меркел и с опитите на Германия да ни сложи нов гаулайтер? Този път с вратовръзка…

За да докажа колко богата е Гърция и колко трудолюбив и съзнателен е нейния народ, ще дам пример от германската окупация през 1941-1944 година.

Когато СС и глада убиха един милион наши граждани, а Вермахтът систематично унищожаваше страната, изнасяйки цялата селскостопанска проукция и златото от банките, гърците се спасиха създавайки Движение на Националното Единство и партизанска армия от 100 хиляди бойци, които парализираха 20-те немски дивизии в Гърция.

Въпреки всичко оживяхме с тежък труд, и въпреки окупацията нашето изкуство – литература и музика – постигна забележителни висоти.

Гърция избра пътя на саможертвата в името на свободата и за да оживее.

* * *

Днес ни заплашват, че ще бъдем изгонени от Европа.

Ако Европа не иска Гърция да бъде част от нея, Гърция десет пъти повече не иска да бъде част от Европа на Меркел и Саркози.

Днес 12 февруари ще участвам в демонстрация заедно с Манолис Глезос, героят, който някога свали свастиката от Акропола. Тази негова постъпка отбеляза началото на съпротивата срещу Хитлер – не само в Гърция, но и по цало Европа.

В продължение на векове ние сме оживявали в много сложни ситуации и аз съм убеден, че ако някои със сила ни води към смъртта, гърците не просто же оживеят, но и ще се възродят.

Днес отдавам силите си на делото за динамично обединение на гръцкия народ. Опитвам се до убедя хората, че МВФ и Тройката не е улица с еднопосочно движение, а има и алтернативни решения. Това е решението за радикална смяна на националния курс и завой към икономическа сътрудничество с Русия. Създаване на съвместни предприятия за използване на нашите природни ресурси при взаимоизгодни условия и зачитане на националните ни интереси.

Що се отнася до Европа, аз предлагам да спрем купуването на оръжие от Германия и Франция. И да направим всичко по силите си Германия да ни изплати военните репарации, които към днешна дата с лихвите възлизат на 500 милиарда евро.

Единствената сила способна да осъществи тези революционни промени – това е гръцкия народ. Който трябва да се обедини в Единен фронт за Съпротивление и Солидарност за изгонването на Тройката, /МВФ и европейските банки/ от нашата страна. И всичките им незаконни действия /кредити, проценти, приватизация на националните богатства/ да бъдат обявени за недействителни. Техните гръцки партньори, които в нашето съзнание вече са осъдени, трябва да бъдат наказани.

Аз съм напълно отдаден на това дело – Обединение на нацията в Единен фронт – и вярвам, че ще му бъда верен до края. Аз се борих с оръжие в ръка срещу хитлеровата окупация. Испитал съм върху себе си живота в килиите на Гестапо. Бях осъден на смърт и оживях по чудо.

През 1967 г. основах Патриотичния фронт против диктатурата, първата организация за съпротива срещу Хунтата. Сражавах се в нелегалност, бях арестуван и хвърлен в скотобойните на хунтата.

И отново оживях.

Днес съм на 87 години и вероятно няма да доживея да видя спасението на моята страна.
Но ще умра с чиста съвест, защото ще продължа да изпълнявам дълга си пред идеалите за Свободата и Справедливостта до самия ми край.

12.02.2012 г.

/с незначителни съкращения/

 

Микис Теодоракис – live – видео