Монолог за кучето на министър Найденов, което не искало да яде кренвирши

July 2nd, 20107:20 am @

2


Монолог за кучето на министър Найденов, което не искало да яде кренвирши

„Да си кажем истината – българинът яде боклуци”.
Мирослав Найденов

Г-н министър,

Знаете ли кога кучето ви ще прояде български кренвирши? Когато започнат да ги ядат онези, които ги произвеждат. И когато върнат децата си от швейцарските пансиони, за да ги отгледат тук със собствената си продукция.

Тоест, когато цъфнат налъмите.

А знаете ли защо кучето ви не иска кренвирши, всъщност? Защото на латински този животински вид се изписва така: CANIS LUPUS FAMILIARIS.

Буквално преведено – Домашен вълк. Онзи вълк /canis lupus/, с който властта в България фамилиарничи /famliaris/, вече четвърт век.

Но уви, няма как да стане тая – вълците да минат на зелена салата.

Няма да стане, дори да вдигнете от гроба Феликс Едмундович Дзержински, който проповядваше: „Проверката е висша форма на доверие“.
Както стана ясно, включително в необятната съветска страна, проверките не са висша форма на доверие, а друга форма за прибиране на рушвети.

Г-н министър, тъй като моя милост, а надявам се и много други хора, искрено ви съчувстваме, позволявам си да ви предложа следните възможни действия:

Първо:

Вкарайте „агенти на короната“ в кремвиршите, сиренето, хляба, млякото, мастиката, турските домати, цигарите и в целия спектър на стоките от първа необходимост. Ама не онези агенти, дето ги вкара Милен Велчев , за да правят делимо с агентите на ДС. И във връзка с това да получават 34 милиона хонорар годишно.
Вкарайте от Лондон една държавна лаборатория за качеството на храните и напитките. Само за месец. Ама не повече, че много бързо усвояват щракането с пръсти.
Дайте им само 1 милион . Дайте им пълномощия и просто им гледайте сеира. Ако не затворят две трети от „национално отговорния бизнес“, значи кучето ви не е у ред. Може пък да се окаже, че „кренвиршите от месо“ наистина са от месо. Ах, недей…

Диверсифицирайте контрола, г-н министър. На следващата година извикайте държавната лаборатория по качеството от Берлин.
На третата година няма да се наложи никого да викате. „Национално отговорния“ бизнес ще намалее до разумни граници.

Второ:

Г-н министър, вече станахме световноизвестни с факта, че само в България хората, който произвежда млякото, гроздето, месото и житото, не могат да правят продукти от собствените си суровини. По закон. По законите на комунизма, по-точно.

Никъде по света не е така, а точно обратното. Навсякъде се толерират малките и средни производители на суровини и зорлем ги тъпчат с кредити, за да затворят цикъла до краен продукт.
Защо го правят ли? Ами защото този, който има 10 крави не издържа натиска на прекупвачите за ниски цени. А онзи, който има 1000 крави, не само издържа, ами диктува условия, тъй като държи количества. Сигурно знаете, г-н министър, че само десетина процента от българските фермери притежават над 50 животни. Справка – НСИ.

Кажете на вашия патрон Борисов да изкомандва парламентарната група , че да приемете най- сетне един човешки закон. Дребните фермери и земеделци да произвеждат собствени продукти. Ако пожелаят. Ако не – да слугуват на тарикатите. Та и ние, потребителите, да купуваме „Странджански дядо“, произведен в Странджа, а не луканка тип „Карловска“, произведена в Бургас.

Трето:

Г-н министър, в България има ли кооперативни пазари? Като гледам, в София са на изчезване. Аз откъде да си купя пазаджишки домати?
Онзи ден отидох до един култов столичен пазар, където най-отпред продават чорапи, ризи, китайски гащи, часовници, злато и диаманти. Доматите са най-отзад и са толкова пазарджишки, колкото онези компоти бяха компютри – от известния виц.

Месец преди да узреят българските череши, на пазара „Ситняково“ продаваха вносни срещу 160 лева килото.
Това, разбира се, не е ваш проблем, г-н министър. Това е проблем на пазарната икономика и Адам Смит, които говори за невидимата ръка на пазара. Която регулирала всичко.

Две хиляди години преди този Смит, римският император Диоклециан сложил ешафоди по пазарите, за да регулира апетита на прекупвачи и търговци.
В края на 2006 година омразният Джордж Буш Младши определи глоба от 2 милиона долара за всяка бензиностанция, която играе с крайните цени на бензина.
И по този начин заличи от търговския пейзаж две вериги на бензинджии – от Калифорния до Ню Мексико.

Прочетох един ироничен, а всъщност тъп, коментар за мерките на император Диоклециан. Авторът наблягаше на факта, че този режим не просъществувал поради естествените закони на пазарната икономика. Вярно, не е просъществувал дълго, защото е мярка. Мерките са временни, те не са норма. Пазара не е ешафод. Мерките на императора са просъщестували, колкото да бъдат избесени по-едрите тарикати и животът се е върнал в нормалното си русло. До следващия Диоклециан.
Такива са циклите на глобалния пазар, от римско време до Карл Маркс и ако щете до Бърнард Мадоф, който по американските закони ще стои на топло, дори когато е вече в гроба.

Г-н министър,

В заключение бих искал да ви уведомя, че кучето ви няма да прояде български кренвирши от утре. Безкрайно дълга и дваж по засукана е формулата на българския преход. Засукана е като формулата на онази ракия „Дядова усуканица“. Върху която трябва да поработи Института по химия към БАН, ако още не сте го закрили.
Тъй като вашето правителство функционира по метода „проба-грешка“, внимавайте да не засрещнете този подход със стародавната българска пословица „Ти къде го чукаш, то къде се пука“.

Ако случайно успеете да въведете добрия стар Български държавен стандарт /БДС/, може да осъмнете с вестникарски заглавия „БДС – комунистическа отживелица“.
Не ви го пожелавам, но някой ден може да се събудите като собственик на къща в Халкидики.
Че и това го има. Милион горе, милион долу – кво му плащаш?

Нищо лично, господин министър.


Още по темата: Вълкът остава сит, за агнето ще видим…