Националните визии и националните клизми

November 1st, 20111:35 pm @

1


Националните визии и националните клизми

Имаше нещо гнило в тези избори.
Не защото Станишев ги обяви за мутренски и се фръцна, та не поздрави Плевнелиев.
И не защото Костов сравни ГЕРБ с Данко Харсъзина.Сякаш не неговата външна министърка Надежда /сега Неински/ се записа в историята с емблематичния лаф „Нахранете журналистите“…

На бай Ганьовски иширети сме се нагледали. Сефте комендантски. Сефте командирски. И сефте герберски…

Има нещо гнило, защото тези избори протекоха като комедия, изиграна с парите от билетите на гласоподавателите.

Комедията започна през август, когато медийните полит-оракули подредиха благочестива еврокласацийка на фаворитите: Плевнелиев – първи, Кунева – втора, Калфин – последен. Е, не стана баш така, ама кой да чете учебниците от първи курс, където е записано, че в бедните страни комунистите никога не тичат на последната писта.

Избори 2011 протекоха и продължават да текат като протяжна клизма. Пред смаяните погледи на фелдшера /законотворците от ГЕРБ/ и несръчната медсестра /ЦИК/, която на първи тур здравата се оплете в маркуча.

В резултат – от ГИСДИ заявиха: Поне 2/3 от подадените жалби за изборни нарушения ще бъдат уважени и е възможно след два-три месеца в 80-120 общини да има нови избори…Изборите могат да бъдат касирани от раз само заради решението на Централата избирателна комисия за удължаване на изборния ден. ЦИК няма право на това, тъй като Изборният кодекс не й дава това правомощие.”

Коментаторите от „мейнстрийма“ се правят на ударени, но всъщност г-н Плевнелиев е избран с най-малко гласове в историята на прехода – 1 692 330. От Желю Желев, през Петър Стоянов и двата мандата на Георги Първанов – президент не е избиран с под два милиона гласа, а Стоянов бе избран с близо милион повече от Плевнелиев. Цифрите в случая може и да не са най-важните, но на мен тази работа със съвместяването на двата вота ми се вижда малко урбулешка. Неглижиране на високия президентски пост нямаше как да не се получи – първо заради народната мъдрост „Бог високо, цар далеко“ и второ, а всъщност първо, заради нажежените страсти около местната власт и свързаното с нея последващо лапане.

Немалка роля за неглижирането на г-н Плевнелиев изигра и неговия патрон – премиерът Борисов, който го изпрати за малко на „Дондуков“ – да му пази мястото. Пък после каза, че нямало да се кандидатира за президент. Шегичка?

На пресконференциите след двата тура, той гледаше мрачно и си даваше вид, че изборите са му ясни, ами да минават по-бързо, че от утре сутринта имал много работа. Разбирай – да оправя батаците на Европата. Въпреки заетостта си, Борисов постоянно вземаше думата, за да поясни какво е искал да каже бъдещия президент. После направи нещо неописуемо – посочи с пръст Плевнелиев, докосвайки челото му.

Няма как да не свържа тази фантастична снимка на БГНЕС с класическата фреска на Микеланджело „Сътворението на Адам“. Тъй като и в двете изображения първата дама Ева липсва. Беше ни казано, че тя ще се появи когато й дойде времето.

Върху фона на тази популистка гротеска, г-н Плевнелиев се опита да каже няколко общи приказки за ролята на президента и как щял да превърне президенството в някакъв център за визии по основните проблеми на нацията. Нямало да прави „Голям шлем“ като Първанов, гаче ли той го е направил. Апропо, големите шлемове се получават в онези страни откъдето тръбите излизат, както и в онези, където влизат. А не в онези, през които минават, и в които час по час спира парното.

Но така или иначе – ерата на „Големия шлем“ си отива. Вероятно ни предстои да поживеем в една кратка епоха на малките терци.

* * *