Новите канибали

June 30th, 20127:11 am @

0


Новите канибали

На 26 май Руди Юджин (Rudy Eugene),”зомбито от Маями” беше застрелян от полицай в момент когато разкъсвал със зъби лицето на един бедомник.
Синтетичният наркотик, подобен на екстази /наричан още “Седмото небе” или “Сол за вана”/ предизвикал неговото безумие – оттук произлиза и невероятния слух за “дрогата на канибала”.

На 4 юни немската полиция арестува младия канадец Лука Маньота. Той заснел на видео жестоко убийство и го пуснал във Фейсбук. След което разчленил трупа и видимо частично го е изял, заснемайки и това с камера.
Това е само малко част от списъка на тези нескончаеми, гнусни престъпления.
Но как става така, че хората изяждат себеподобни в тези развити общества?

Канибализмът в миналото.

Според антрополога от Лозана Мондер Килани, който дълги години изучава въпроса: “канибализма от културите на миналото винаги е бил ритуализиран. Във всички общества – да убиеш и изядеш някого е било табу. Трябвало е да спазваш строги правила, за да получиш разрешение за нарушаване на това табу. И канибализма се е практикувал в съответствие с тези строги норми. Това не е ставало безразборно. В противен случай би се възприело като обикновен акт на хранене. Появява се фигурата на ненаситния човекоядец от приказките, който всички култури осъждат и отхвърлят.”

Канибализмът се е проявявал или по отношение на членове от семейството, или по отношение на враговете.
“В първия случай става дума за вписване в генеалогията – казва Килани. – При втория случай са изяждали човека, за да вземат силата му. Канибализмът е бил нова възможност. Той бил част от отношенията между хората.”

Но дори в случаите на масов глад канибализма се е контролирал.
Ако говорим за скоошните случаи по-вярно ще бъде да ги определим като “антропофагия”.
“Канибализмът е ритуализиран, докато антропофагията – не. Въпреки, че има известен елемент на ритуал и извършващите това му придават някакъв определен смисъл.”

Такъв е случаят с японеца Мао Сугияма, който на 13 май помолил да му направят обяд от собствения му пенис и организирал своеобразно платено “гурме”. С този “пърформънс” искал да заяви своите права на безполовост.

Всички помним Ханибъл Лектър от “Мълчанието на агнетата” – организиран и умен извратеняк. Но случаи като неговия са много редки.
“Като правило, в такива случаи имаме работа с душевноболни, а не с извратени – счита швейцарския психиатър Жерар Салем – Зад външно добре организираното социално поведение може да се крие нещо съвършено безумно.”
Според него подобни случаи са – “най-радикалната и най-варварската карикатура на култа към “Аз”-а в наше време. Към близките същества се отнасят като към предмети, овеществяват ги.”
Всичко около нас ни кара да слагаме собственото “АЗ” на първо място, в ущърб на отношенията ни с другите:
“Това създава нови патологии. Например, децата вече нямат ориентири за добро и зло. Това са коравосърдечни деца, лишени от емоции. Ние вече се плашим от от тяхната склонност към жестокости”.
Швейцарският психиатър е дълбоко огорчен, че днес етиката се счита нещо старомодно:
“На първо място се прославя егоизма. В името на собственото “аз” всичко е възможно. Това вече е близо до психотическия дискурс: аз мога да унищожа ближния си и даже да го погълна, за да удовлетворя чувството си за мъст и да утвърдя властта си. Това най-често се случва на хора, с които в миналато са постъпвали по подобен начин.”

Да станеш знаменитост.
В такива случаи са наранени нарцистическите чувства на канибала. Той се опитва да унищожи демоните вътре в себе си.
“Това е тактика на сплашване. Демонстрирайки във Фейсбук как убива и изяжда човек, Лука Маньота търси начин да уплаши своите врагове – истински или въображаеми. Урежда си сметките с някакви отдавнашни негови мъчители и иска да направи впечатление с това. Да стане звезда, дори да е звезда всяваща тревога и ужас”.

Нима символите на “обществото на спектакъла” стават все по-психотични?
Този въпрос можем да си зададем след Ги Дебор – Да съществуваш значи да ги накараш да говорят за теб на всякаква цена.

От: Жулиен Бюри