Нови редове: Разбор на чалгата

August 2nd, 201412:16 pm @

1


Нови редове: Разбор на чалгата

Нови редове:
Разбор на чалгата

“Туй се случи
на морския бряг
между ученичка и моряк –
на моряка му се иска,
а на нея не й стиска,
Ой, китаро, чуй тъгата ми!

Припев:
Кораби в морето плават
и следи след тях остават,
но след малко
нищо не личи…“

Това чалга. Кръчмарска, пиянска
песничка.

Тананикаше я бате Дечо преди около 30 години…
Но думата ми е за чалгата.

Първо: Що е чалга?

Това е вид народна музика, която е на път да замени фолклора.
Трябва повече да говорим за нея.
За нейната неизтребимост в бита на българина.
За нейната вечност…
Минат не минат 30-50 години и тя се възражда…
Днес под формата и на телевизия:
“Едно ферари с цвят червен,
едно за теб, едно за мен – това му
трябва на човека-а-а-а-а”

Налага се да признаем,че чалгата е заемала,
заема и ще заема значима част в интелекта на българина.
Ето защо е време и малко да се притесним,
стига само сме критикували.

Трябва да признаем, че днешната
чалга отстъпва на вчерашната по много показатели…
Например, философския…
Нерде „…и следи след тях остават, но след малко нищо не личи…“,
от близкото минало, нерде „…само да тъ гепна, Радке, дънките щи цепна…“

Първо – единственото, което става ясно за лирическия герой в случая е,
че Радка живее в съвремено, демократично общество,
тя е облечена в дънки, така характерни за днешния ден,
а не в някаква бяла манта на доячка,
така типична за тоталитарните системи.
Второ – мъжкият лирически герой иска да „гепне“ Радка,
той не чака на държавата да му я поднесе на тепсия,
както би постъпил един тоталитарен герой.
Известно е, че държавата е лош стопанин.
Но, за съжаление, дотук свършват позитивите…
Това „…щи цепна“ е направо неприемливо …
Не става ясно дали мъжкияг лирически герой иска да
цепне дънките на героинята, или нещо друго…
Освен това – ако всеки заночне да „цепи“ дънки
напяво и надясно – каква ще стане тя…!
Какво ще остане от демокрацията!?

Подобно явление наблюдаваме и при ТВ-варианга –
“…Едно ферари с цвят червен,
едно за теб, едно за мен – това му
трябва на човека-а-а-а-а …“
Тук водещият се отъждествява с всеки,
което по принцип не е лошо.
Нашият съвременик трябва,
рано или късно, да кара ферари.
И колкото по-рано,
толкоз по-добре за демокрацията.
Но този „…цвят червен“!
На какво мяза туй, бих попигтал аз автора?
Няма ли други цветове – синьо,тапример?
А тъмносиньо няма ли?
Въобще, други са цветовете на днешния ден.
Не е червеното.
Стана ли ясно?…
Ами глей ги и европейците…
Преди време четох в един техен вестник,
дали не беше английският „Гардиън“,
че Европа поверила богатствата на бившите
соц. страни, Русия и Изтока на
някой си Ротшилд.
Буквално – „червен щит“…
То това остава…
На истинския демократ
му иде да се фръцне,
че да обърне гръб на ЕС…

И всичко го обяснават с тая пуста
геополитика…
То бива, бива,
ама бивол на курбан не бива!
Да не говорим за онзи
връх в народното самосъзание,
където лирическият герой
отъждестввява своите чувства с институциите:
„Ти си ми бога,
ти си ми царя…
И на мойто сърце
ти си господар…“

Но българинът открай време се гъбарка със цветовете:
„Червената ти връзка, мило Ленче, бе,
сърцето ми пръска…“
И трябва да я видим таз работа…