Нови редове: Разсъждения за държавата

August 2nd, 201412:52 pm @

2


Нови редове: Разсъждения за държавата

Нови редове:
Рaзсъждения за държавата

L’etat, c’est moi – държавата, това съм аз.

Казал го е ПуиХIV. Крал на Франция и Навара,
когото наричали „кралят-слънце“ (le Roi Soleil).
Не е бил прост човек.
Хич даже.

Задържал се е на власт 72 години и няколко месеца.
Когато е казал това, Луи ХІV не е имал предвид,
че държавата е негова лична собственост,
и че каквото каже той, това става.

Луи ХІV по-скоро е искал да каже,
че държавата е сложно нешо,
като човека.
Като самия него.
Държава не се основава заради келепира.
Държавата не е печалба.
Не е фирма.
Не е предриемач.

Държавата е продължение на човека.
На личността.

Тоест – държавата е нещо дълбоко,
непрогнозируемо и съкровено.
Държавата не е плитка като онзи лаф –
„това, което не става с пари, става с много пари“.
Има неща, които наистина не стават,
дори и с много пари – хубостта, например.
„Зорлем гюзелик – олмаз“ – казва народът –
“насила хубост не става“.
Колкото и пари да вкараш.

Да, дьржавата трябва да печели.
От всичко.
Но не на всяка цена.
Да, в държавата има партии.
Но те са много малка част от нея.
Едните искат тя дя не съществува –
„държавата е лош стопанин“.
Другиге мечтаят за партията-държава,
БКП-БСП, бай Тошо и пр.

Държавата е тротоара, по който вървим.
Тя е новороденото…
Майката,
Бедният,
заможният,
престарелият,
немощният,
гробищата,
мъртвите…
Държавата е всичко.

Ето защо няма тв сериал за Луи ХІV.
Няма и да видите…