Омагьосаният кръг на цървулите

February 27th, 20129:25 pm @

10


Омагьосаният кръг на цървулите

Money.bg:

„Българската икономика е силно енергоемка и дори да се изменя цената на петрола, след това ще последва промяна на цената на природния газ. Още преди това на пропан бутана, оттам цената на електроенергията и т.н. Всички енергийни ресурси са скачени съдове. Естествено след това очакваме покачване на цената на зърното, тъй като също е енергоемка култура. Транспортът ще бъде засегнат, а транспортът влиза в почти всяко производство, прогнозира Данев.Според него това, което трябва да очакваме е един сериозен инфлационен натиск в продължение на няколко месеца.”

Божидар Данев посочи, че цените на дребно неминуемо ще се покачат, тъй като нормата на печалба в България през последните три години много е „изтъняла” и единственият шанс да върви икономиката е да се повишат цените.

Как ви звучи това, уважаеми читатели?

На мене ми звучи като старата песен. По-скоро – като вечната песен на прехода.
Както казват руснаците: „Опять обосрались“.

Според изпълнителния председател на БСК инфлацията трябва да поеме тези удари върху икономиката ни, тъй като обратното означава закриване на бизнеса, което е по-опасно.

На г-н Данев му е пределно ясно, че не инфлацията поема тези удари.
Инфлацията не е боксова круша да поема удари. Тя е понятие.
Боксовите круши сме ние и нашите портмонета.

Ако не се вдигнат цените ставало много опасно, предупреждава г-н Данев. Щял да се закрие скъпоцения български бизнес.
Който е толкова изнежен и изнервен, че ако бензина мръдне с 10-15 стотинки, кашкавала скача с четири лева.
Ами да се закрие, бе г-н Данев. Такъв бизнес не ни трябва.
И без това, единствено нашенските елити го определят като „национално-отговорен“. Хеле преди избори.

А експертите са на друго мнение:

Основните проблеми, с които ще трябва да се преборят фирмите в производствения сектор са следните:
– Висока себестойност на продукцията
– Голям брак и технологичен отпадък
– Липса на оборотни средства
– Висока конкуренция при износ
– Непостоянно качество на продукцията
– Оптимално използване на капацитетите
– Управление на материалните запаси (презапасяване, недостиг, брак, кражби)
– Дълъг срок между поръчка от клиент, доставка и плащане
– Постоянен натиск за намаляване на цените (от вериги и посредници)
– Стереотипност и резистентност към промяна
– Слабо или никакво използване на ИТ

Към това ще добавя само, че сме най-енергоемките производители в Европа. В пъти по-енергоемки. На всичкото отгоре, ако погледнете трета точка отдолу нагоре, ще видите, че една част от „национално-отговорния“ бизнес постояннно рекетира другата част от „национално-отговорния“ – Постоянен натиск за намаляване на цените (от вериги и посредници).

Моят син от пет години живее в центъра на Западния Берлин. Колчем се върне на почивка в България, винаги го питам, преди отново да замине, как му се вижда Отечеството. А неговият отговор е почти неизменен: „Пак се нагледах на мерцедеси“.
Тоест – българския „национално-отговорен“ бизнес, освен че е енергоемък, е и крайно мерцедесо-емък. Бентли-емък. И Майбахо-емък.

Та ми се ще да запитам г-н Данев, който, не се съмнявам, е обиколил деловия свят по Европата: да е видял случайно някъде там – производител на кренвирши да се вози в Майбах?
Защото аз съм виждал тука един такъв – и той има два.
Но няма пари за други глезотии. А експертите явно са забелязали това:

От около 20 000 компании в държавата, които е нормално да имат внедрени цялостни системи за управление на бизнеса (ERP), едва малко повече от 1000 имат такива (според данни на CBN). Внедрените системи за управление на взаимоотношенията с клиентите са по-малко от 50. Системите за бизнес анализи са по-малко от 100. Това е в пъти по-малко, отколкото например в Унгария или Чехия.

Ще ми се да попитам – и г-н Данев, и кормчиите на макрорамката – как ще стане таз работа, при все по-голяма стагнация в производството и търсенето, растяща безработица и намалени заплати да минем на инфлация. Тоест, да вдигнем цените. Ама тогава не се ли получава стагфлация? А стагфлацията не беше ли нещо като инфаркт за икономиката? Или да си оттегля въпросите като некомпетентни?

Нали либералния модел е такъв – цените растат, но растат и заплатите. Ние си пълним хладилника, бизнеса си пълни гушата. И така… до края на света.

Е, краят дойде.

Но не края на света.

А на илюзиите, че българина пак ще извади от дюшеците някой лев, белким спасим скъпоценния български бизнес. И пак ще се набута с кредити, че хем да вдигнем потреблението, хем да пооправим банките.

Отговорът на подобни въжделения може да се изрази така:
Умря Марко, господа. /Marco is dead/.
А кака се ожени…

Нашите управници може би най-после ще се светнат и ще дадат път към пазара на малкия и средния производител.
Вместо да измислят някакви наредби за : СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДИРЕКТНИ ДОСТАВКИ НА МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД.

Капитализма, господа управляващи, се гради отдолу нагоре, а не обратно.
Не от „Магурата“ – към широките народни маси.

Тези, които свалиха вмирисаните турски маратонки и обуха лачените чепици, явно не стават.

Не става и с макрорамката.

На се получава и с доверието на потребителите.

А „С цървули по дивия запад“, рано или късно влизаш в омагьосан кръг.

Макар, че у нас не е точно така.

Г-н Дянков отделил 1.5 милиона за медийна кампания, която ни призовава да купуваме.

Сигурен съм, че парите ще бъдат „усвоени“. За някаква агитацийка в стил: „За бога братя, купувайте!“.

Но нали си спомняте, че по времето когато екс-премиерът Димитър Попов се провикна „За бога братя, НЕ КУПУВАЙТЕ!“, хората купуваха.

Сега, господа управляващи, ситуацията е точно обратната.

А историята се повтаря – “веднъж като трагедия, после като фарс“, ако позволите да цитирам Карл Маркс.