Парите на американските данъкоплатци отиват при талибаните

May 10th, 201212:21 pm @

0


Парите на американските данъкоплатци отиват при талибаните

Американските данокъплатци ежедневно са заливани от потоци лоши новини: в Афганистан бунтовниците провеждат хитри и координирани терористични актове и залагат рекордни количества взривни устройства. Американските войници, уморени от продължилата повече от десетилетие война, се оказват свързани с палежи на Корана, издевателство над трупове и убийства на мирни жители…

Вече стана известно, че американските чиновници, опитвайки се да овладеят насилието, са създали пагубна система, която допуска тайното освобождаване на високопоставени бунтовници, които отново се заемат с убийства на наши войници.

Но знаят ли американските данъкоплатци, които разсъждават върху признаците на военното поражение, че всъщност техните данъци финансират талибаните?

Когато бях в поразената от бунтовниците източна част на Афганистан,  войниците неведнъж ми казваха, че американското правителство всяка година харчи милиарди долари от парите на данъкоплатците, за очевидно лошо провеждани програми в областта на помощите и военната логистика. Според тях е възникнала порочна система, свързваща отклонили се от пътя американски чиновници, частни американски корпорации, влиятелни афганистанци и – талибани. Така или иначе, всеки получава своето парче от баницата.

Докато пътувахме с конвойте през бъкащата от талибани територия, внимавайки да не попаднем на мина или в засада, войниците цинично ми обясняваха: “Ние финансираме и двете войващи страни”. Описвайки гнусния съюз между американски кариеристи, афгански клептократи и коварните бунтовници, пехотинците мрачно плюеха и ми казваха: “Ние спонсорираме нашите врагове”.

Отначало това ми се стори нелепо, но когато събирах материали за моята книга “Финансирайки врага”, разбрах, че войниците са били прави.

Тази система така се е вкоренила, че в Кабул и Кандахар вече има офиси на талибански фирми, в които възложителите се договарят за дела на инженерите-джихадисти в американските държавни поръчки.

Американски охранителни фирми редовно се договарят с афганските бунтовници за защита на финансираните от САЩ строителни проекти. Печално известният със своята нерационалност проект за 64- милния път Хост-Хардез, ще струва на нашите данъкоплатци към 167 милиона долара. Повече от 43 милиона от тях отидоха в една охранителна фирма, която веднага нае за изпълнител човек, който е в списъка на най-издирваните бунтовници, които трябва да бъдат пленени или убити. Джихадистът е получавал по 160 хиляди долара месечно, за да охранява строящия се път от самия себе си.

“Талибан” повсеместно обира каймака от парите на американските данъкоплатци. Американски чиновник, отговарящ за държавните поръчки ми каза, че договорите за строителство на суперскъпата база на Афганската национална армия в южната част на страната, са изцяло поверени на подизпълнители, свързани с талибаните.

Бунтовниците получават своето даже от малките поръчки с благотворителна цел – като строителство на водоеми за напояване. Джихадистите първо одират кожата на подизпълнителя, а после получават своето още веднъж от парите, които се отделят като помощи за селяните…

Военните и чиновници много бързо разбират какъв е “приемливия” обем на корупцията. Когато ги питам за парите, които изтичат в джобовете на талибаните, те само вдигат ръце. Не знаят какво да направят.
Един сътрудник от Подкомитета на Палатата на представителите за бюджетно кредитиране на отбраната чистосърдечно ми каза: “Парите са нещо, което тече. Като ги вкарваме в системата, ние даваме ресурс и на врага. Не знам как може да се избегне това. Но сме готови да платим тази цена.”

След като в края на 2009-та информацията за това започна да   се появява в пресата, нашето правителство най-сетне се зае да направи нещо, за да прекрати потока от пари към талибаните. Чиновниците създадоха цял куп учреждения, подразделения и програми с различни абревиатури – ATFC /Отдел по финансовите заплахи в Афганистан/, CJTF 2010 /Обединена оперативна група – 2010/, A3 /Програма за контрол на помощите за Афганистан/…
Но това не оказа сериозно влияние върху дълбоко вкоренената афганистанска система, която се крепи на кариеризма, корупцията и различните форми на “натиск”.

На 12-тата година от войната много американски войници се отнасят крайно цинично към неудачната ни кампания против бунтовниците в Афганистан. Те виждат ясно, че харчейки близо 2 милиарда долара на седмица, нашите противоречиви мисии и самоубиствено поведение не успяха да завладеят сърцата и умовете на афганците.

За десет години война джихадисткото движение не престана да расте. През миналата година бунтовниците в Афганистан са поставили повече от 16 хиляди взривни устройства. Ние фактически сами си прострелваме краката, после презареждаме и се прострелваме още веднъж.

На 22 юни 2011 г., седем седмици след смъртта на Усама бин Ладен, президентът Обама обяви, че извежда от афганистан 33 хиляди американски войника. Броят на чиновниците там също започна да се съкращава. Разпределянето на помощи за развитие започна да секва. Отразявайки настроениета в страната Обама подчерта в свое заявление: “Време е Америка да се фокусира на държавното строителство у дома”.

Много хора считат, че тези мерки отдавна бяха назрели. Афганистанците с различни убеждения считат, че чуждестранните войски трябва да напуснат страната им. Уморени от операции и странни политики военослужащи искат да се приберат у дома. Много пехотинци в Афганистан ми говореха, че тази игра не си струва труда. Американските данъкоплатци безспорно ще се съгласят с тях.

Автор: Дъглас Уйссинг