Пет препоръки към Президента на България

February 21st, 20123:36 pm @

0


Пет препоръки към Президента на България

„БЪРЗАЙТЕ БАВНО ПРИ ОБЕЩАНИЯТА,
РЕАГИРАЙТЕ БЪРЗО ПРИ БЕДСТВИЯТА!”

Това е мотото на отвореното писмо от група икономисти до президента на Република България, което беше връчено в канцеларията на президенството на 17.2.2012 г.

Публикувам изцяло текста на документа!

О Т В О Р Е Н О   П И С М О

Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас с настоящото „Отворено писмо”, като си даваме сметка, че традиционните 100 дни за толерантно изчакване, преди да се дават оценки на новоизбрани политици и държавници, не са минали. Но ситуацията в България, съседните региони и в Европа става все по- нажежена, което налага изключително висок интензитет в работата на институциите и в реакциите на гражданските организации и независимите експерти.

Ние представляваме тъкмо този сегмент на гражданското общество. Още през 2008 г. реагирахме с независими анализи на кризата и последвалата рецесия в България; впоследствие адресирахме до президента на Р България Георги Първанов, до правителството и парламента, алтернативни стратегии за излизане от кризата и предотвратяване на втори срив в икономиката. За съжаление, в институцията, където трябваше да се реагира най-адекватно – изпълнителната власт – нашите мнения и съвети не бяха чути.

Отправяме към Вас настоящите препоръки с надеждата, че в началото на мандата ще се вслушате в различни, конкурентни становища. И още, ползвайки правомощията на президентската институция, ще улеснявате диалога между гражданското общество и държавните институции.

В такъв дух бяха Вашите предизборни ангажименти за активност, прозрачност и диалогичност в отношенията между президентската институция и гражданите. Следим с внимание и интерес първите Ви стъпки след изборите като държавен глава. Позволяваме си да отправим следните препоръки, придържайки се строго към сферата на нашата компетентност: икономиката, финансите и социалната политика:

Първа препоръка: не допускайте да Ви използват за оптимистични, розови прогнози за излизане на България от кризата и догонване на средното европейско равнище на жизнен стандарт.

Ние разполагаме с разчети, които показват, че обявената от Вас догонваща стратегия е почти непосилна.

Какви темпове на растеж ще са необходими на България, за да достигне средноевропейското ниво до 2020 г., т.е. за 9 години? Отговорът: средно с 20% годишен прираст на брутния продукт на човек от населението. Разбира се, ако средното в ЕС през 2010 г. не нарасне до 2020 г., т.е. очаква се другите страни да пропадат, а нашата – ще се извисява нагоре.

Ако постигнем по-високи темпове на растеж, например 10%, то колко време е необходимо? Отговорът е: не по-малко от 17 години. Да пробваме с други високи темпове на растеж – 5%. Отговорът ще е: над 33 години.

Следователно, на България най-вероятно и предстои цяло десетилетие на крайно нисък или нулев икономически растеж /става дума за т.нар. изгубено десетилетие, което ни обрича на висока безработица, стагнация на доходите и потреблението/. Не е изключено да изживеем втора, още по-тежка рецесия в сравнение с тази от 2008-2009 г. Затова прогнозата на един държавен глава би следвало да се основава на безпощадно точна и максимално откровена преценка. Фабриката за илюзии, както се изразяваше президентът Петър Стоянов, отново трябва да бъде затворена. Първо трябва да лекуваме недъзите и пораженията от кризата и едва тогава може да мечтаем за скорошен социален просперитет. Което не може да стане без смяна на сегашната макроикономическа политика и сериозна подкрепа от ЕС.

Втора препоръка: не се ангажирайте с ролята на институционален лобист в полза на банките; обърнете се с лице към домакинствата и бизнеса; насърчете правителството и БНБ да реагират изпреварващо на високорисковата ситуация в банковия сектор, която се генерира от външни и вътрешни причини.

Какви са нашите аргументи?

На първо място, Вашето изявление след срещата с ръководството на БНБ, че подкрепяте инициативата на финансовия министър Симеон Дянков само в частта за малките кредити /под 400 л./, а лихвите на останалите кредити би трябвало да се формират на пазарна основа, е съобразено с общата логика и принципите на автентичния, работещ пазар. Но в България пазарът и конкуренцията в банковия сектор, както изтъкват авторитетни финансисти, не работят. Този факт, както и специалните привилегии, дадени на банките в Закона за потребителския кредит и в Гражданско-процесуалния кодекс /чл. 417/, ощетяват клиентите и водят до злоупотреби заради практически монополното положение на банковите институции. Подобна изкуствено създадена благоприятна среда за банкиране няма в нито една друга европейска страна.

Подкрепете плана „Дянков” уважаеми г-н президент! В случая той е прав, настоявайки за равнопоставеност между: държава и банки; банки и клиенти. Независимо, че предложените от него три мерки не обхващат всички симптоми на начеващата дестабилизаци в банковия сектор, Вашият бивш колега министър държи силните аргументи в свои ръце. Както видяхме, гилдията на банкерите в крайна сметка склони да започне преговори с г-н Дянков. Като президент на всички граждани, една корекция във Вашето първоначално изявление би се оценила по достойнство!

На второ място, редица индикатори говорят за зараждане на глобална рискова ситуация в банковия сектор. Имаме предвид по-конкретно:

-масовото репатриране на паричен ресурс от българските клонове и филиали на чуждестранни банки към техните централи. По наши разчети за седем месеца на 2011 г. навън са изнесени 2,2 милиарда евро. Ако репатрирането е вървяло дори с 50% по-ниски темпове от началото на кризата, това би означавало, че българската финансова система е била обезкървена с минимум 5 милиарда лева;

-структурното влошаване на ситуацията с проблемните/необслужвани кредити. Информацията, която се подава от БНБ подвежда. За група банки делът на необслужваните кредити вече е надхвърлил 40%. Затова говорим за структурен проблем, генериращ риск. Достатъчно е Вашите съветници да направят справка за динамиката на рейтингите, давани от специализираните агенции за банките, опериращи в България, за да разберете къде е концентриран рискът;

-безконтролното въвеждане на такси и комисионни за предоставени услуги на търговци и физически лица. От януари 2011 г. до края на октомври същата година българската банкова система е „заработила”от такава дейност цели 720 милиона лева. Същевременно за заплати и отчисления в банковия сектор са платени 603.45 милиона лева. Не ни е известна банкова система в развитите държави, която да се издържа за заплати само от такси и комисионни.

-фактическият фалит на Гърция и новата дестабилизация на финансовата ситуация в периферните страни на еврозоната. Това не е външен проблем. Гръцки, италиански и унгарски банки, работещи в България, държат над 60% от спестяванията. Периодът на безрасъдно високи лихви по депозитите мина; през последните седмици банките рязко редуцират този вид лихви. Което показва, че са проумели неизбежния факт /или им е внушено от собствениците/: няма как на фона на спадащите печалби и замрялата българска икономика да изплащат обещаните лихвени проценти по депозитите.

Рискът за нас, българите, генериран в съседна Гърция, е направо взривоопасен. Независимо по кой път ще върви ЕС: въвеждане на валутен борд /с въвеждане на т.нар. нова драхма, вързана към еврото/, или преструктуриране на агрегетния дълг във всички страни от еврозоната, спестяванията на българските граждани, домакини и фирми са застрашени. Препоръчваме Ви да бъдете инициатор за симулация на подобен верижен процес и анализ на риска за България-непременно с участие на авторитетни и независими международни експерти. Когато настане бедстието, ще е късно за спасителни мерки;

Трета препоръка: излезте с инициатива пред правителството за разплитане на възела с междуфирмените задължения и за пресичане на лавинообразния скок в необслужваните кредити и заеми на гражданите и домакинствата.

Фалитите са част от бедственото всекидневие на българите, уважаеми г-н Президент. Обявени или необявени, те са сигнал за дълготрайно разоряване, за потъване в нови, неизплатими дългове, за лишаване на семейства от жилища и други имоти. Разполагаме с информация, че домакинствата, които не са в състояние да обслужват своите финансови задължения, са почти 50%. Те попадат в ръцета на лихвари и заложни къщи, които ги заробват икономически и ги лишават от житейска перспектива.

Като държавен глава сте призван да реагирате. В случай, че парламентът и правителството продължават да игнорират тази опасност, излезте със законодателна инициатива. Специална агенция и фонд за облекчаване на финансовата тежест на домакинствата, които нямат пряка вина за своята несъстоятелност, биха свършили полезна работа в полза на нацията. Готови сме да предложим модел на такива институции.

Подобно предложение правим и за бизнес кредитите. Липсата на работещ пазар и ефективна конкуренция, както и стагнацията в реалния сектор налагат да се създаде Национална инвестиционна банка, с клонове в шесте планово-икономически райони. Готови сме да участваме в разработването на такава схема, ползвайки международен опит и добри практики.

Четвърта препоръка: реагирайте още сега на горещите теми в социалната политика. Става дума за два сегмента:

-Пенсионната реформа. Както знаете, група депутати от парламента сезираха Конституционния съд за допуснати нарушения при приемане на промени в закона, определящ възрастта за пенсиониране. Същинският проблем обаче е другаде: първо, в едностранното прекратяване на практиката за индексиране на пенсиите, което нарушава конституционните права на заварените пенсионери; второ, огромният дефицит в приходите на НОИ, което натоварва извънредно държавния бюджет.

Ако влезете в диалог с организациите на пенсионерите ще се убедите, че тяхната позиция е национално отговорна: те, за разлика от други слоеве, не възразяват срещу плавното вдигане на пенсионната възраст; но са категорични, че заради отнетото от правителството право на индексиране на пенсиите в зависимост от инфрлацията, ще търсят закрила в Европейския съд;

-Здравните услуги. Проблемите тук са общоизвестни; жертвите са пацентите; натискът и обвиненията към лекарите за некачествени медицински услуги и отказан достъп растат. Проблемът не е толкова в недостига на пари, както ни уверяват от болничните заведения. Номинално заложените в бюджета средства нарастват, а стратегическият резерв на НЗОК доскоро стоеше непокътнат. Нужен е цялостен ремонт на системата, която е зациклила от години. Сега тя обслужва само малка част от лекарите /чрез свръхвисоки заплати и допълнителни нерегламентирани плащания от пациентите/; системата е изгодна и за лекарствените търговци и администрацията на НЗОК и МЗ.

Пациентите са тотално изключени: като достъп до информация, граждански контрол и законодателни инициативи. Една Ваша среща с организациите на пациентите и сдружение „Живот за България” би дала повод да не се отлага повече отдавна набелязаният генерален ремонт на системата на здравеопазване;

Пета препоръка: излезте с позиция за предстоящото подписване от страна на България, на т.нар. Фискален пакт.

В този му вид договорът не е полезен за България. Не е случайно, че Англия отказа участие още в самото начало, а Ирландия, Чехия и други стани търсят начини за легитимно отлагане на ратификацията на пакта – чрез национални референдуми. У нас, за по-малко от час, паламентът гласува подкрепа на правителственото предложение да се присъединим към Фискалния пакт. При това, с уговорката, че няма да правим вноски в новосъздадения спасителен фонд и няма да позволим да се променят данъчния модел и данъчните ставки у нас. Обратно, и моделът и ставките трябва да се променят след грижлива подготовка, защото приходната час в бюджета и преразпределението в условия на задълбочаваща се криза ще бъдат поставени на тежко изпитание.

Да заявяваш, че хем се присъединяваш към един стратегически международен договор, хем няма да изпълняваш всички негови клаузи, е несъстоятелно и несериозно, г-н Президент. Никой няма да се съгласи малка България, която още не е член на еврозоната, да диктува условия на големите държави. Не остава друга, освен президентската институция, която би могла в оставащите две седмици до подписването на Договора, да заяви една национално-отговорна позиция.

Което значи: референдум!

* * *

Уважаеми г-н Президент,

Някой може да възрази, че препоръките, които Ви отправяме, далеч надхвърлят конституционните правомощия на държавния глава. Такъв беше и случаят с президента Георги Първанов, когато се изказваше по икономически, финансови и социални въпроси.

Но Вие разполагате със силни инструменти за въздействие върху висшите държавни институции:

-КСНС, който би трябвало без отлагане да обсъди преките последици за националната сигурност, произтичащи от дестабилизирането на банковия сектор у нас и в съседни региони;

-Законодателна инициатива, за да се защитят интересите на потребителите и банковите клиенти;

-Референдум, за да се произнесе за първи път българският народ по такъв съдбоносен въпрос, какъвто е прекрояването на ЕС чрез т.нар. Фискален пакт.

-Отлагателно вето, за да възпирате приемането на лобистки закони и да вменявате на народните представители, че са избрани да представляват интересите на гласоподавателите и данъкоплатците, а не своите партии и корпорации.

В случай, че проявите интерес към изразените в Отвореното писмо становища, подписалите го икономисти са готови за среща с Вас и Вашите съветници!

16 февруари, 2012 г.

Подписали Отвореното писмо:

1. Проф. Боян Дуранкев, УНСС: /п/

2. Проф. Ганчо Ганчев, Югозападен университет: /п/

3. Доц. Димитър Стефанов, СУ „Кл. Охридски”: /п/

4. Проф. Духомир Минев, Институт за обществото и знанието при БАН: /п/

5. Кольо Парамов, финансов експерт, бивш главен ревизор на БНБ: /п/

6. Проф. Кръстьо Петков, УНСС: /п/

7. Рачо Петров, бивш зам. министър: /п/

8. Проф. Чавдар Николов, Югозападен университет: /п/

Оригиналната публикация – в блога на проф. Кръстьо Петков