Пловдивчани се издъниха пред Петър Стоянов

February 9th, 20123:35 pm @

3


Пловдивчани се издъниха пред Петър Стоянов

Хотел „Тримунциум“ поиска по един лев на посетител за пловдивската премиерата на книгата, посветена на събитията през неговия мандат

Мястото на представянето на книгата „Това се случи пред очите ми” от Йордан Василев се променя: вместо в хотел „Тримонциум” срещата ще се състои в Новотел „Пловдив”. Датата и часът остават същите – на 13 февруари от 17.30 ч.

Сред като преди дни във Военния клуб в София се събра почти целия духовен и граждански елит на страната, за да присъства на премиерата на книгата „Това се случи пред очите ми” от Йордан Василев, в която главно действащо лице е президента Петър Стоянов, от управата на култовия за старите пловдивчани хотел „Тримонциум” поискаха по един лев на човек, за представянето на изданието пред пловдивската общественост.

По този повод, от името на организаторите, редакторът на книгата Румен Леонидов съобщи, че мястото на срещата с автора Йордан Василев и президентът Петър Стоянов се променя – тя ще бъде, както бе обявено, на 13 февруари от 17.30 ч., но в една от залите на Новотел „Пловдив”.

Входът е свободен.

По същия повод Леонидов, който участва в книгата с няколко свои коментара, заяви:

„Новите собственици на славната някога „Тримона” явно не знаят, майна, кой е президентът Стоянов, най-известният им съгражданин., пред когото шапка свалят стотици хиляди българи.

Тези хора явно не са от родния град на бившия държавен глава, явно нямат нищо общо с кореняците, а са някакви преселници от околните села, след като поискаха да по един лев за посетител. Сякаш става дума за колективно посещение на турска баня и всеки, който иска да си оплакне душата, трябва да бъде таксуван. Някога в общите бани поне даваха чифт налъми и по един чаршаф за изтриване, а тук, за да видиш на живо своя президент ти искат по една левче.
Не става дума за някакви пари., готови бяхме да платим наем за залата, става дума за начина на мисленето у тези млади мениджъри, които са тъп, но за съжаление, типов продукт на калпавия ни капитализъм.

Сигурен съм, че някой ден във Филибето, продължава да се гневи Леонидов, пловдивските пичове ще вдигнат паметник на своя съгражданин, защото като знаменит пловдивчанин Стоянов отдавна е съществена част от националната ни история. Убеден съм, че години наред различни поколения признателни фелибелии ще поднасят цветя пред бюста му, който най-вероятно ще стърчи точно в градината пред „Тримонциум”, но позорното отношение на днешните хотелски управители е печално свидетелство, че си създадохме особена порода хора, които не само са бездуховни същества, но нямат никаква, нито обща, нито най-обща култура. Като примерен християнин ще река, прости им Господи, те не знаят какво правят. Но като възмутен столичанин ще им кажа: „ Не само не заслужавате да се наричате майни, но кракът на люде като вас не трябва да стъпва в този свещен град, разположен над седемте културни пласта, останали от различни епохи и цивилизации.”

За разлика от безхаберието на уж новите строители на България, футболният гений Христо Стоичков сякаш е предчувствал този грандиозен гаф и в телеграмата си до автора Йордан Василев и героя на книгата Петър Стоянов пише:

„Уважаеми г-н Василев, скъпи бате Петьо, в чужбина съм и няма да мога да дойда на премиерата на книгата в Пловдив – ще си я купа веднага щом се върна в България. Но искам да кажа, че се гордея, че Петър Стоянов е бил президент на Република България, защото е Пловдивчанин – Пловдив е раждал и ще ражда таланти. Отношенията ни с него са такива, каквито са били преди и по време на мандата му – големи приятели. Той показа на целия свят, че приятелството не се купува, а се доказва. И затова целият свят го харесва и го признава. Желая успех на бате Петьо във всички начинания – здраве за него и неговото семейство и на всички, които продължават да го уважават.”

Телеграмата е подписана: Христо Стоичков, носител на Златната обувка, (1989) и на Златната топка (1994), приятел на президента Петър Стоянов.

Може би доста предизвикателно, но убедително звучат редовете на редактора Леонидов, които ни поднася в послеслова си към книгата:

Посочете ми друг български политик от най-новата ни история, който хем да е признат от обществото ни за най-популярната личност на прехода, хем тази съхранила авторитета си личност да стои извън политическия национален отбор на страната ни и всички политици да са радостни от това. Президентът Стоянов и днес се радва на обществено уважение, докато в парламента ни вече 22 години вегетират политическите вегетарианци, които и сега са готови да го разкъсат, ако случайно попадне сред озверялата им за кръв глутница.

Петър Стоянов беше изоставен от своите, защото е различен от тях. Той е като бяла врана сред своите и чуждите. Но днес той има един огромен недостатък, който го прави изключително неудобен и неупотребим – притежава всичко онова, с което днешните български политици нито могат да се похвалят, нито могат да разполагат. Това е абсолютната му независимост, необвързаност и свободна воля, пълната му политическа и икономическа свобода. А това го прави истинска заплаха не само за доскорошните му опоненти вляво и старите му приятели от дясно, не само за всички местни партийни лидери, но става твърде опасен и за онези невидими играчи, които са свикнали да дърпат конците на своите кукли.”

Спред проф. Петър-Емил Митев, Петър Стоянов ще остане в историята ни като единствения български президент, който на практика е управлявал страната ни съвсем сам, в условията на блокиран и по-късно разпуснат парламент, по време на много тежка политическа и икономическа криза, с назначено и контролирано от него служебно правителство. И за тези четири месеца на това „еднолично“ президентско управление се взеха най-съдбоносните за страната решения: ето кои са те:

На 04.02.1997 г. за първи път след 1923 г. властта бе свалена по мирен начин, демократичен начин, без проливане на кръв и братоубийствена гражданска война, и така бе спасено името на България пред цивилизования свят. Благодарение на младия 44-годишен президент, встъпил официално в тази длъжност 14 дни преди драматичните събития на 4 февруари, бе разрешена неразрешимата на пръв поглед конституционна криза. С което предизборния президентски слоган: „Той е!” бе блестящо защитен от Стоянов, който вече като държавен глава доказа, че действително „Той е!” водещият политик на България.

Благодарение на президента Стоянов бе преодоляна небивалата зърнената криза в страната ни, като лично отиде в Полша и успя да договори с президента Квашневски да получим веднага 100 000 т. пшеница на разсрочено плащане. Това спаси населението на фалиралата ни държава от гладна смърт.

По време на президентското му управление бе въведен спасителния Валутен борд, който укроти инфлацията и стабилизира националната валута.
По негово нареждане служебният кабинет официално внесе молбата на страната ни за членство в НАТО, с което пред нас се отвориха вратите на ЕС.

В лицето на Петър Стоянов България имаше своя най-популярен президент, социологическите проучвания доказваха, че неговата популярност сред „сините” гласоподаватели е 97%, а сред „червените” 63 %, което на практика го прави лидер с квалифицирано мнозинство, което едва ли друг път ще се случи.

Проф. Митев подчертава: президентът Стоянов пръв прозря, че по време на приватизацията ще се борят не просто лявото и дясното, а изкорестеното ляво срещу изкорестеното дясно. За това години наред журналистите се чудеха какво е искал да каже с двете си реплики: „Иване, кажи си!“ и „Аз съм седесар!“. Взети поотделно всяка от тях изглежда дори неуместно, защото е произнесена от надпартиен политик с най-високия пост в държавата. Но тяхното истинско послание може да бъде разбрано само, ако двете откровения се разглежда заедно.

Стоянов призова министър председателя „да си каже“, защото той – президентът, всъщност е истинският седесар, тъй като зад него стоят надеждите на повече от два милиона и половина българи, които очакват свободна пазарна икономика и демокрация, а не разграбване на страната и създаване на нова олигархия.

Цялото слово на проф.Митев ще бъде прочетено по време на пловдивската премиера на книгата „Това се случи пред очите ми”.