Постсъветската епоха – революция на Хаоса и нелинейния реванш (втора част)

February 4th, 20129:09 pm @

1


Постсъветската епоха –  революция на Хаоса и нелинейния реванш (втора част)

Продължение от “Краят на постсъветската епоха”

Автор: Андрей Фурсов

 

Кризата в Еврозоната – това е проява на изчерпаност, криза на неолибералната система, криза в един от крайъгълните камъни на европейското – глобалната система, а следоватално – на глобализацията като цяло.
Изкуственността на ЕС, така както той се конструираше, се прояви още в началото на 90-те години, но през 2008-ма стана повече от очевидна…

Днес се пука по шевовете именно неолибералната, мултикултурната Европа и вътре в нея ясно се откроява постнеолибералния лидер – Германия, като център на „каролинското ядро“ /Германия, Франция, Северна Италия/.

Подемът на Германия от който се заинтересуваха и „Черния интернационал“ и Китай – е едно от най-важните събития на 2011 година. То а „вградено“ в по-значимото, каскадно събитие „Залез на Евросъюза“, а какъв ще бъде този залез – юридически или фактически – вече няма значение.
Ясно е, че през 2012-2013 години тази Европа, която се формира след разрушаването на Съветския съюз, ще отиде в миналото. Подемът на Германия е в по-голяма степен проектно-конструкторски, отколкото стихиен и символизира кристално ясно „границите на ръста“ при глобализацията, а по същество – нейния финал.
Като глобално преразпределение в полза на богатите, неолибералната глобализация изчерпа икономическите ресурси на капиталистическата система /а изглежда заедно с тях и на човешката цивилизация/ и изпусна от бутилката духовете на Историята и Биосферата, с които не е способна да се справи.

Неолибералната глобализация достигна своите цели – тя победи. И с тази си победа изчерпа съществуващата система и организационните й форми, подкопавайки, например, националната държава. Днес са нужни нови форми – дори само заради това да се преживее кризата и да се облекчат донякъде последствията от разбеснялата се в последните 35 години финансово-пазарна  социално-психологическа стихия.
Глобализацията се обърна в глобален хаос. Космосът на 1950-1970 години се превърна в хаосмос през годините 1980-2000-та.

Хаосът обхвана не само полудялата финасова сфера, помитаща реалната икономика, националната държава и политиката, но и сферите на съзнанието.
Неолибералната революция разбалансира не само икономиката, но и умовете на хората. Тя хаотизира колективно съзнателното и безсъзнателното чрез пряко въздействие /индустрия на развлеченията, музика, кино, клипове и пр./, както и по косвен път /нарастваща неувереност и социален страх под въздействието на икономическите промени/. С други думи, неолибералната революция не е само икономика, тя не е частично, а тотално явление.
Тук става дума за Революция на Хаоса, чиито творци достигнаха своя предел, а отвъд вече няма нищо – пустота.

На революцията на Хаоса може да противодейства само Реставрацията на Порядъка, а тя в днешните условия може да бъде само революционна, тоест водеща до възникването на нови форми.

Алтернатива на глобалния хаосмос могат да станат /и това отчасти вече се случва/ центровете където кристализират власт и богатство /вещества,енергия информация/. Тези центрове не са глобални по мащаб, но в същото време териториално и демографски превъзхождат отиващата си в историята национална държава.
През 2011 г. тези нововъзникващи форми започнаха да придобиват различими очертания. Външно това изглежда като разпад на глобалната система на блокове, които напомнят имперските образувания. Наблюдателите даже заговориха за възраждане на империите – Османската, Британската, Германската. И всичко това, на фона на дискусии за края на Американската империя и очакването на новите „тъмни векове“, на което могат да се противопоставят новите империи.
Германия е кандидат номер едно за създаването на такава „империя“. Впрочем, за това вече пише и по вестниците. На 17 август 2011 г. „Дейли мейл“ публикува статията „Възраждането на Четвъртия райх, или как Германия използва финансовата криза за завоюването на Европа“ от Саймън Хефер. В статията се говори, че Германия създава Съединени Европейски Щати, които съвсем няма да бъдат демократични, а тъкмо обратното.

Разбира се, тук прозират традиционните страхове на англичаните от немската заплаха. Но само отчасти. Във време когато се пукат шевовете на Еврозоната, излиза, че само Германия може да организира здравата част на Европа, а следователно, да я реконструира по образ и подобие на германския дух.
През 1940 г. Чърчил заяви, че англичаните воюват не против Хитлер, а срещу „духа на Шилер“, за да не се възроди той никога повече.
Но изглежда, че един от главните русофоби и германофоби на 20 в. е сгрешил: за шилеровия дух още е рано, но вижте, Германия се възроди.
Именно немците, с тяхното историческо неприемане на универсализма/ глобализма, били те католически или просветителски, с техния опит за хитлеровски Евросъюз и с най-могъщия индустриален картел „ИГ Фарбениндустри“, с традиционната им склонност към „орднунг“ и антилиберализъм, които не бяха задушени от американската окупация, именно те – германците вървят в авангарда на възраждането на Европа, или поне на централната и част. И това е напълно достатъчно за създаването на жизнеспособна, антилиберална, подобна на империя Европа.
Става дума именно за такива нови имперо-подобни структури, а не за възраждане на старите империи.

Преди време в статията си „Студеният вятър от Изток“ писах, че най-вероятната властова форма за преодоляване на глобалната криза ще бъдат такива имперо-подобни образувания /ИПО/.
Това са наднационални политико-икономически структури, чиято фасада ще бъде държавната бюрокрация, а реалните управляващи – мрежови, подобни на нови ордени структури, или съюзът между двете.
ИПО – това е наднационална власт, суперконцерн и орден едновременно, комбиниращи институционално-йерархически и мрежови принципи.
Те ще бъдат имперо-подобни, защото времето на империите е отминало. Но времето на националните държави, които бяха подкопани от глобализацията – също отминава.
Мястото на последните ще бъде заето от повече или по-малко органични наднационални блокове, с не по-малко от 300-350 милиона население. Субект на управление в тези ИПО ще бъдат държавните бюрокрации, но със значителна роля на военните и специалните служби. Тяхната роля в условия на криза ще расте и те вече влязоха в схватка с финансовия капитал, който им обяви война през 2008 г., и който е обречен на елиминиране – с известни компромиси, или безкопромисно.

На повърхността, тези ИПО могат да приемат формата на дясно-националистически /във всеки случай, анти-мултикултурни/ политически революции. Бидейки отрицание на неолибералната глобализация, ИПО ще бъдат антилиберални, но степента на това „анти“ е въпрос на историческите обстоятелства.
Това означава, че в Европа, в условията на кризата, на първи план ще излязат десните партии от нов тип, които в своето отрицание на неолиберализма могат да използват и лявото наследство – идеята за импер-социализма. Както обичаше да казва Сталин „Ще тръгнеш надясно, после наляво…“
Изглежда историята се повтаря: от Световната криза – 1929-1933 година, Германия излезе като Третия райх. От световната криза на 2010-те години, която може да бъде по силна от тази през 1929 г. /Кристин Лагард/, Германия може да излезе в Петия райх. Ако признаем за Четвърти райх мрежата, създадена от бившите нацисти през втората половина на 40-те и началото на 50-те години.

Но всичко това не гарантира автоматична победа на антилибералния курс, зелена улица на ИПО и превръщането на Германия в нов райх. Логиката на европейското равновесие ще доведе до контрабаланси – англо-френски съюз, по-малко вероятно френско-руски, а най-малко вероятно англо-френско-руски, заради традиционното противостоене между британци и руснаци в Евразия, в Кавказ и Централна азия, известно като Голямата игра.
И доколкото при Голямата игра–2 в тези райони, британските и руските интереси се сблъскват и днес, то едва ли е възможна Антанта-2, а по-скоро британско-френски съюз като този от следнаполеоновата епоха.
Но тук има два проблема – политически /англо-американските отношения/ и икономически /финансовите ресурси/.

Активизацията на британците в Евразия и по света ще изисква промяна на отношенията с американските „братовчеди“ – сериозна отслабване на англо-американския истаблишмънт и единството, провъзгласено през 1890-те години от Сесил Родс. А тенденция към такъв развод е налице: през февруари 2005 г. в Камарата на лордовете прозвуча негативен сигнал към бостънската партия на „Чаеното парти“. От другия бряг на Атлантика стои Барак Обама, който също не е голям привърженик на англоамериканското единство в духа на Родс. По ирония на историята, именно създадената от Родс организация „Групата“ /“Ние“/ днес се превръща в драйвър за отделянето на американци и англичани. Влизайки в конфликт с илюминатите от Йеил /т.н. „Орден“, възглавяван от фамилията Буш и др./, който на свой ред недолюбват Обама. И така змията захапва опашката си.

Свободното плаване на Великобритания като национална държава е невъзможно – тя няма нито демографически нито финансово-икономически потенциал за това. Единственият вариант – това е възраждането й под формата на имперо-подобно образувание /ИПО/. Но финансовата им база не е достатъчна, а в традиционните за британците сфери и зони на дейност, те се натъкват на Русия и на Турция, която също се стреми да се превърне в ИПО. Обективно погледнато, съюзници на британците биха могли да станат еврейските капитали и държавата Израел. Възможни са и някакви игри в африканския Юг.
Но превръщането на Великобритания в имперо-подобна структура изисква задължително отричане от неолибералния курс, чийто главен адепт е Кралското семейство. Последната крепост, където е скрита „дяволската игла“ на неолибералната глобализация – това е Бъкингамския дворец. А Уйндзорската династия държи на това и няма как иначе. Въпреки фаталните предупреждения, които получи през лятото на 2011-та в Норвегия и в самата Великобритания.

Край на втора част

Следва:
Изстрели и трупове – от Норвегия с ненавистна любов