ПУСТИТЕ ОСМАНЦИ, СТАНАЛИ МОСКОВЦИ…

February 14th, 20098:18 pm @

5


medved22

В петък президентът Първанов обясняваше по телевизията колко били ползотворни срещите му в Москва. Той започна с прословутия дълг на Русия към България, изразяващ се в колосалната сума от 38 милиона долара:
“38 и половина милиона щатски долара бяха върнати без остатък, без никакъв дисконт, по българската формула, въпреки съпротивата на руснаците буквално до последния час на преговорите”, каза президентът с желязна нотка в гласа. Демек – дружбата си е дружба, ама сиренето е с пари.
Да им се чуди човек на тия руснаци, защо са се опъвали толкова за 38 милиона. Дали защото тия дни дадоха на Беларус 2 милиарда, че и на Киргизия още два, пък на опашката чакат Украина за пет и Исландия за още четири?
Това ще да е причината. И са се притеснили хората. А пък президентът Първанов е поставил ребром въпроса, както стана ясно. Аман-заман, ще трябва да се връщат тия пари. Предполагам, че в последния момент някой от хората на Путин е отърчал до барчето в Кремъл да събере джобни от олигарсите.

В същия ден, петък, 13.02.09 – в Москва се срещнаха Дмитрий Медведев и президента на Турция Абдула Гюл. Този петък 13, може да се окаже черен, ама не за турците. Нито за руснаците.
Между двете страни бяха постигнати следните споразумения:
1.През следващите 15 години Турция ще внесе електрическа енергия от Русия на стойност 60 милиарда долара.
2. Русия в най-скоро време ще започне строителството на Атомна електроцентрала в Турция с 4 блока – всеки от които с мощност /по различни данни от пресата/ между 1200 и 1500 мегавата. Стойността на проекта е между 18 и 20 милиарда долара.

Извън двете официални точки, са били обсъдени и други въпроси, за които ние обикновените хора не сме осведомени. Това, което знаем е, че Турция през 2008 година излезе на първо място сред външнотърговските партньори на Русия.
Стокообменът между двете страни днес се изчислява на повече от 34 милиарда долара. Преди десетина години не е надвишавал 1 милиард. А на срещата в петък Абдула Гюл заяви, че очаква в близките години той да достигне 50 милиарда.
Близо 3 милиона руснаци почиват всяка година по турските курорти, което означава, че всяко лято те оставят там около 5 милиарда долара.
Но тази цифра може да е занижена, ако вземем предвид “националните особености на руския годишен отпуск”.
Турците печелят и от строителството в Русия, където през последните десетина години техни фирми са изпълнили договори за над 20 милиарда долара.

Спекулациите около срещата Медведев-Гюл тръгнаха в посока, която може би не ни изнася, ама това е положението.
Вестниците говорят за стратегическа среща между две страни, които имат амбицията да осигуряват в значителна степен енергийните нужди на Европа, включително и чрез проекта “Набуко”.
Други коментатори твърдят, че Турция днес дава своята оферта на Русия за влияние в Кавказ и прикаспийския регион.
В замяна на това отваря икономиката си, в която и днес “Газпром” доставя 63% от синьото гориво, а утре “Атомекспортстрой” и Обединени енергийни системи /ОЭС/ ще завоюват стабилни пазарни позиции.

Какво може да последва от това, че Турция – най-мощния член на НАТО в региона – се обвързва с Русия до такава степен?

Възможни отговори:
– Турция не е в час, защото не си дава сметка за имперските амбиции на Русия.
– Мони Паси не е в час, защото си мисли, че ако стане шеф на НАТО ще сложи ред в кавказките “демокрации”, най-паче в Грузия.
– НАТО винаги е в час, за разлика от Мони Паси.
– България не е в час, защото не усеща как енергийния възел на Балканите се мести в посока Босфора.

Това, последното, би трябвало да го почувстваме отдавна, ама в последните години бяхме заети да доказваме своята независимост от Русия.
През идващите десетилетия ще ни се наложи да почувстваме една друга зависимост.
Ама в това отношение поне имаме исторически опит.