Референдуми в найлонови торбички

October 20th, 201112:25 pm @

0


Референдуми в найлонови торбички

Този път кандидат-президентите обговориха пряката демокрация отвсякъде. Кой не се е показал по телевизора, само той не е пропял за свещения глас на народа. Значи все пак, имаме някакъв напредък. Спомнете си – допреди няколко години „референдум“ беше мръсна дума. В онзи сладък период на демокрацията, когато продавахме, а всъщност раздавахме, общонародната собственост, гласът на народа не беше на мода. Тия дни излезе на подиума – след като почти нищо не остана за шиткане.

Сега вече народът би могъл да се изкаже и той…

Но много внимателно и не по всички въпроси. Един от кандидат-президентите определи референдума като „атомната бомба на демокрацията“. Каква сполучлива метафора! По тази логика можем да обявим Швейцария, световна люлка на референдумите, за първата „Хирошима на демокрацията“.

Г-н Плевнелиев се изказа за нещо като референдум, но с презерватив – не можело да има допитване за Белене, но би подкрепил референдум за съдбата на ядрената енергетика въобще. Белким 6-милиардното население на света се вслуша в 6-милионния глас на нашенеца.

По същата логика бихме могли да проведем допитвания на тема: „Полезна ли е руската водка въобще?“ и „Готина кола ли е мерцедеса, като цяло?“

Поклоните пред народния глас, в качеството му на „глас божи“ съвпаднаха с периода когато народното портмоне започна да олеква с 15 стотинки за всяка найлонова торбичка в магазина. В обозримото бъдеще тази такса ще нарастне на 35, а след това на 55 стотинки.

В някои страни като Италия и в някои градове като Сан Франциско полиетиленовите пликчета просто ги забраниха. И точка. Без да провеждат референдуми. Тъкмо от Италия дойде новината, че за да премине един производител от найлонови към разградими торбички са необходими минимални инвестиции – 50-60 хил. евро.

Ние възприехме само част опита на нашите евроатлантически партньори. Също като тях не проведохме допитване. Но не забранихме полиетиленовия боклук, за да не обидим нашите приятели от „национално-отговорния бизнес“. Вместо това правителството направи двойна врътка.

Първо – проведе една сърцераздирателна тв кампания как да ходим по магазините с платнената торбичка на баба, без да приличаме на вехтошари.

Второ – осигури нови постъпления в бюджета чрез т.н. продуктова такса, която си е чиста проба непряк данък върху правото да пазаруваш в магазин.

Ако приемем за верни изнесените данни, че у нас се потребяват 1 млрд. 800 млн. торбички годишно, бакалската сметка показва, че при 0,15 лв. за парче тази такса ще вкара в бюджета 270 милиона лева.

Вчера стана ясно, че потреблението на полиетиленовия боклук е намаляло с 50%, по данни на производители. Малко бързичко ги изнесоха тези данни производителите, ама защо да не се присъединят към благородното начинание на правителството? Че тях какво ги засяга – едната стотинка, която взимаха досега си остава при тях. Останалите 15 ст. идват от нашите портмонета.

Ако тенденцията за 50-процентово намаление на потреблението е вярна и се запази – по моите сметки излиза, че новия „данък торбичка“ ще вкара в бюджета само 140 милиона. При цена на един брой – 0.15 лв. Ами ако стане 0.35 лв? Ами ако стане 0.55 лв., както ни обещава екоминистърката?

Може би във връзка с подобни врътки Симеон Дянков наскоро получи награда от „Форбс“- Румъния. За заслугите му в овладяване на кризата. И главно заради това, че не вдигнал преките данъци. Ами защо да ги вдига? Що му трябва на баир лозе – да бърка в портфейлите на 1500-2000 тарикати, които могат да му създадат куп проблеми, когато има властта да бръкне в портмонетата на шест милиона балами чрез нова продуктова такса и гарантирана събираемост? Впрочем за първи път чух, че имало „Форбс“ – Румъния. Честно казано, звучи ми малко като „Патек-Филип“ – Уганда.

Ето защо предлагам на бъдещия български президент да проведе референдум с един единствен въпрос: „Да забраним ли полиетиленовите боклуци със закон, или да?“

Така поставен, въпросът идеално се вписва в националните особености на българския политически елит.

Освен това – каквито и да бъдат новите торбички – пак ги плащаме ние. Така е по света. Но у нас, освен че ги плащаме, плащаме и данък върху правото да ги плащаме. В България това е по „default”.

* * *