Руските коли и руските комплекси

February 26th, 201010:15 am @

7


Руските коли и руските комплекси

Ако има някой, който да си е патил най-много от руските коли, това сме ние, българите.

Не стига, че чакахме с години ред да си купим заветната „жигулка“, ами поради липсата на собствено производство, завиждахме на комшиите за югославската „Застава“, на чехите за относително елегантната „шкодичка“, че и на поляците за „Фиат-полски“, който за онова време си беше яка лимузина – 1500 кубика.
В апогея на социализма ние пропуснахме шанса си да сглобяваме у нас супермодерните за онова време „Булгаррено“ и спортната „Булгаралпин“. Последната е произведена в 70-100 бройки за състезателни цели, но има и частни лица които са я притежавали. Като филмовия режисьор Васил Мирчев, който през 1969 година тръгва от София към Кан и взема разстоянието за 16 часа. Сериозно постижение.
С това приключва соцпериода на българския автомобилен шик.


Моя милост като бивш притежател на Москвич 408И /с горни скорости/, мога да обобщя – единственото свястно нещо на москвича, е че към него се привързваш, като към уязвим човек. Ти се мъчиш да го караш, пък той се мъчи да те вози. Има такива любовни двойки.

Разказвам тази предистория за автомобилните мъки на нашето поколение, поради възможността в близко бъдеще отново да видим на пазара руски автомобили. На какво ще приличат те – това е големия въпрос. Той не е еднозначен.

Президентът Медведев се закани да проведе пословичната руска модернизация.
Един от най-големите руски олигарси /втори в рейтинга/ Михайл Прохоров заяви, че започва производство на руски икономични автомобили, включително електрически.
В същото време, ако разгледате форумите, ще видите, че самите руснаци се отнасят твърде скептично към тези инициативи, особено към втората. Тъй като тази на Медведев още не могат да я проумеят.

То и не е лесно, поради три неща, които са характерни за руснаците – мащабното мислене, което те бъркат със системното, безумната бюрокрация и руските национални комплекси, датиращи от времето на Петър Първи. За силовите методи и принудата в Русия се говори главно покрай революцията и последвалата я сталинска индустриализация, която не отчита човешките жертви.

Но принудата в империята датира от времето на Петър, който изгражда Санкт Петербург върху огромно блато, заради идеята Русия да има Северно пристанище. На тогавашните московски богаташи е разпоредено да се преселят в новостроящия се град, като ги задължават да донесат със себе си огромни количества гранит, които стават основи за градът на Нева. Ако не направят това няма да са богаташи – нито в Москва, нито в Петербург. Просто и ясно.

Другият комплекс, който Петър Първи вкарва в руското самосъзнание, е преклонението пред европейската култура и архитектура. Затова днес Петербург е наречен Северната Венеция. Той и така е замислен – множество рекички като Мойка стават канали, изградени от гранит.

Съпротивата срещу „западничеството“ и отказът да се говори на френски език, се наказват „жестко“. Но тази съпротива съществува и до днес.
Първите опити да се създаде руски модерен автомобил са ярка илюстрация на тази съпротива. Той датира отпреди няколко години, когато първите замогнали се малки фирми започват да тунинговат старите руски класики – Волга и Победа.


Volga V12 беше първа. С 12 цилиндров мотор и шаси на БМВ, принципно ново окачване и дизайн, които изцяло повтаря канона на иконичната съветска Волга.Първата произведена кола беше предложена за купуване като единична бройка на стойност 1 милион долара. И беше купена. Не се съобщава от кого.





Вторият ултрамодерен римейк на класически съветски автомобил е „Победа“. Първите автомобили „Победа“ са произведени през Втора
та световна война и се говори, че когато Сталин видял колата, казал „Макар и малка, това е една наша победа“.





За съжаление дизайнерите и конструкторите на тези автомобили стоят в страни от мейнстрийма на руския „Автопором“, който с всички сили се опитва да оживее. По всичко личи, че висшето ръководство на Русия не оцени творческия устрем на тези хора, които създадоха концептуални автобили, където традицията и модерността се преплитат по прекрасен начин. Високите етажи на властта са разтревожени повече за съдбатата на моноградове като „Толияти“ създадени по времето на комунизма. Моногородок – това е град -спалня, където живеят работниците на съответния гигантски завод. Такива в Русия за близо 400 и хората там стоят без работа, след големия индустриален срив пред 90-те години на миналия век.
По тази и други причини, иновациите и свежите идеи в Русия са дело на средни бизнесмени и предприемачи, които нямат възможност да развият истинско автомобилостроене. Олигарсите като Олег Дерипаска имат парите, но те тръгнаха по лесния път – сглобяване на чужди образци или в най-добрия случай производство на руски коли върху изцяло чужди платформи. Такъв е сручая с Volga Siber, чието производство започна в джойнт-венчър с „Крайслер“ И може би точно поради това няма пазарен успех.

Съвсем наскоро на някои среди там им дойде на ума, че хич не звучи добре една възраждаща се Русия, която се прави на световна сила, да сглобява коли, сякаш е Малайзия. Автомобилните заводи от групата ГАЗ изкараха един нов концепт-автомобил GAZ 5000 GL, с двигател 3.2 литра и 296 конски сили. Още не е ясно дали двигателят е заимстван или е тяхно производство. Но като дизайн колата надминава всичко, което можехме да очакваме от руснаците.



Руската автомобилна индустрия е огледало на социалната картина в страната. Първата модерна кола в серийно производство удовлетворява нуждите на супербогаташите. Това е прословутата „Маруся“, за която автомобилните списания говорят като за руското „Ферари“.
Това е кола-каприз, направена от милиардери за милиардери. В нея се усещат онези комплекси и нотки на превъзходство, които са ни познати във връзка със „загадъчната славянска душа“. Международните оценки за автомобила са много добри, но като го гледаме, няма как да не си спомним нашенското – пази боже сляпо да прогледа.



Западът успешно играе върху руските комплекси, като всячески отказва базовите технологии да стигнат там. Дженеръл Мотърс направиха всичко възможно да провалят сделката за покупка на „Опел“ от консорциума Магна-Сбербанк. И я провалиха успешно. Дали руснаците ще ги осъдят за сто милиона долара вреди и пропуснати ползи, няма значение. На тях не им трябват пари, а готови технологии. Последва продажбата на SAAB, който беше купен от производителя на суперскъпите hand made автомобили Spyker. Появиха се спекулации, че руснаците са изкупили предварително достатъчен дял от Spyker, за да си осигурят владение върху базовата технология на SAAB. Но бъдещето ще покаже.

По-късно Newsru.com съобщи: Ранее сообщалось, что Владимир Антонов является крупнейшим акционером голландской компании Zeewolde, которая контролирует Spyker. Он же возглавляет наблюдательный совет автопроизводителя. Теперь же, как сообщает Bloomberg, пакет Антонова перейдет Мюллеру, и российский бизнесмен покинет компанию. Вместе с Антоновым свои посты в Spyker должны покинуть еще два члена наблюдательного совета – латыш Мартинс Бондарс и литовец Наглис Стансикас. Кадровые изменения были неотъемлемым условием со стороны GM при продаже Saab. Как считает гендиректор агентства Vector Market Research Дмитрий Чумаков, можно предположить, что это требование исходило из опасений утечек технологий.

Наистина е удивително как тази страна, богата не само не нефт, на специални метали и други стратегически суровини, не успява да се справи с елементарния проблем. Всъщност никак не е удивително, тъй като по официални данни 25 процента от хората, които работят в хай-тек индустрията на САЩ са етнически руснаци.
Това, че на пазара не може да излезе оригинална руска кола, по моему подкопава изначално усилията на Медведев да модернизира Русия. Производството на собствен автомобил далеч не е белег за модернизация на една икономика, но влиза в рязко противоречие с други постижения на тази страна. Наскоро те показаха своя изтребител пето поколение, който конкурира F-22 RAPTOR, включително по оценка на американските военни.

ПАК-ФА /Перспективный авиационный комплекс фронтовой авиации/, или Т-50 е изграден на 70 процента от някаква пластична металокерамика, която е засекретена. Това го прави по лек, по маневрен и по невидим от F-22. Което иде да каже, че руснаците са направили пробив в нанотехнологиите при получаването на нови сплави и материали. Самолетът е дело на компанията „Сухой“, чиято централа отстои на 8000 километра от Москва, в Комсомолск на Амур, на границата със северен Китай. Казвам тези подробности заради емблематичните „особености на руските технологии“, които като правило биват създавани в най-затънтените краища на страната, в доскоро затворените градове. Там сега ги наричат технологични паркове. Което съвсем не значи, че са отворени.

Руснаците не успяха, и засега не успяват, да извършат конвергенцията на секретните си военни технологии в полза на гражданското производство.
Просперитетът от последните десет години изкара на повърхността твърде противоречивата каста на олигарсите, които Путин принуди да станат лостове за управление на руската икономика.
Тези фантастично богати хора, които изкупиха половин Лондон, оперират както със свои, така и с държавни пари, особено след инжекциите покрай глобалната финансова криза.
Те са заети не просто със създаването на руски автомобил, а със спасяването на руската автомобилна промишленост въобще /Олег Дерипаска/.
С производството на метали и въглища въобще /Прохоров, Потанин/.
С въстановяването на най-голямата ВЕЦ в света Саяно-Сушенската /Вакселберг, Прохоров, Потанин/ и производството на електричество въобще.

С добива на злато въобще и социалното положение на хората от Чукотка /лично отговаря Роман Абрамович/.
Всичко това те правят не просто защото са патриоти, а главно поради факта, че играе кремълския камшик.
Тъй, че въпросът дали най-сетне Русия ще изкара на световния пазар модерен автомобил е въпрос с повишена трудност.
И вероятно – да се разсъждава издълбоко по този въпрос не е препоръчително…


През 2006 година руснаците направиха концепт в памет на първата руска кола “Русо-Балт”, произвеждане през 1909 година в Санкт-Петербургския Вагоноремонтен завод. Колата е имала успех преди и след революцията. Моделът, който виждате е на основата на Мерцедес CLK, прозведен е съвместно с немската фирма BERG и цената му е 1.2 млн. долара.



* * *
Още по темата: МИЛИАРДЕРЪТ ПРОХОРОВ ПРЕДСТАВИ ПЪРВИЯ РУСКИ ХИБРИД
Още по темата: Хибридният „Йо-мобил“ на милиардера Прохоров вкара скептиците в ъгъла