СТИГА С ТАЗИ ГЛОБАЛНА КРИЗА БЕ, ГОСПОДА…

October 29th, 20092:57 pm @

0


Така наречената глобална финансова криза е криза на световния пазар на финансовите и виртуалните банкови спекулации с ипотеки, и фючърсни сделки на суровинния пазар – нефт, газ, метали. И криза на сръхпроизводството, както първи се досети руския милардер Олег Дерипаска.

Франсиз Фукуяма ли трябва да дойде да го обясни лично на нашите „елити“, че да престанат да си бършат ръцете с международното положение като с универсална пачавра.

Като почнем от банките и свършим с МВР – всичко що мърда по телевиизиите започва да размахва световната криза, веднага щом получи въпрос за текущите безобразия „в нашата си къщичка“. Както обича да казва премиера.

Ние, видите ли, сме били част от глобалната икономика. Може би по тази причина глобалните банки свалиха в пъти лихвите, пък нашите тук се правят на ударени. И правят пачки, разбира се.

Някаква голяма глава от МВР обясняваше онзи ден, че отвличанията щели да се увеличат, заради глобалната криза. Щото досега бяха намалени. Зловещите тарикати, дето ги вършат тия мерзости, може би първо гледат индекса Dow Jones, пък после отвличат. Глупости на търкалета.

Основния политически въпрос в парламента се върти около тезата, че Станишев не бил предвидил кризата.Това в известна степен е вярно, тъй като по времето, когато се появиха първите остри признаци, вместо да се възползува от тях, Сергей откриваше голф-игрищата на своя приятел Краси Гергов. Тези двамата визионери вероятно и до днес са убедени, че локомотиви на българската икономика са голфа, рекламата и шоу-програмите. Ама не е така, с извинение…

Напоследък специализираните издания ни информират, че износът на цветни метали и други суровини бил паднал с до 30 процента.

Ами как да не падне, след като предприятията, произвеждащи суровини са или дъщерни /ама дадени без зестра/, или обикновени ишлемеджии. Такива харизани моми не се котират, те не могат да си избират ерген /пазар/. Налага им се да духат супата само в една посока – тази на временния чорбаджия. По същата причина шивашката промишленост се сви с 19 процента, а общите загуби от износ били 43 милиона евро. Там пък случая е уникален, тъй като в този бранш сме ишлемеджии на големите ишлемеджии. Няма как да стане така, че цял живот да шиеш чанти „Гучи“ в пловдивските села и да се правиш на ударен, че ишлемето не е узаконена котрабанда.

Тъй, че г-н Станишев само донякъде е виновен, загдето не усети глобалната криза.

Ама и той и цялата камарила на прехода са тотално виновни за това, че държаха страната в перманентна криза цели 20 години.И тъкмо облаците почнаха да се проясняват с наливането на някой друг милиард мръсни пари в туризма и няколко хайдушки врътки около европейските фондове, не щеш ли дойде глобалната.

Така е, господа – вечно щастие няма.

Вечно щастие /а и то е относително/ има в икономиките, които са структурирани около традиционните стопански и технологични умения и белези на нацията.

Да сте чули някой от „Фолксваген“ /народната кола/ да е изплакал по повод кризата? Няма и да чуете. Но всеки шофьор ще ви каже – Фау-ве-то е здраво като германска каска.

Да сте чули оплаквания от производителите на токайското вино в Унгария, или на световноизвестния им ликьор „Уникум“? Няма и да чуете.

Да сте чули за криза при швейцарските часовници?

Или при холандските лалета?

Както, впрочем, глобалната криза не засегна почти никак и българската фармацевтична и козметична индустрия.

И обратно – щастието е временно в икономиките-въртиопашки. Като нашата и нейните капитани.

Които провалиха каростроенето, харизаха производството на стъкло на турците, не се разбраха с руснаците за производството на най-добрия автомат в света – българския „Калашников“, забатачиха производството и пазарите на соди, оставиха на произвола киселото мляко. Последното до такава степен, че „Данон“ го пробутват за раслабително. Истинското кисело мляко, каквото го знам от моето детство, не помагаше при запек, но затова пък можеше да се яде. А това продължава да важи за почти всичко, което купувате и поглъщате, докато не се върнат вълшебните три букви БДС – Български държавен стандарт.

Сините теменужки и други преходни политически фактори държаха страната близо 15 години във вакуума на липсващите приоритети. И в молитвена поза пред либералния идол – свободния пазар в качеството му на пенкилер.

Стигнахме дотам, че да си купуваме български домати, както при бай Тошо портокалите – на бройка. И по празниците.

Бившите комунисти, които станаха либерали, до степен да си затрият партията, добавиха към това и своите фантасмагории за България. България на туризма, голф игрищата, спа-центровете, тръбите /руски и неруски едновременно/ и защитата на атлантическата солидарност с втора ръка корвети и фрегати, дето сега не можем да ги платим.

Докато отговаряме на тези „глобални предизвикателства“, ще продължаваме да ручаме найлонови домати от Турция и „български“ от Македония. Последното за радост единствено на Божидар Димитров, който ни обяви за неделимо цяло. Ама бюджетите ни съвсем не са едно цяло.

Не съм привърженик на тезата, че новото правителство трябва непременно да извади някаква точна програма, разписана по срокове.

Не съм убеден, че „Герб“ и подкрепящите я партии трябва да бързат по тази тема.

Струва ми се, че това, което прави правителството в момента и което външно прилича на метода „проба-грешка“, всъщност е хитра тактика.

Трябва да ти е изпила чавка мозъка, за да кажеш открито какво ще правиш, че и да определиш срокове.

Тарикатите на статуквото и техните братовчеди от „национално отговорния бизнес“ само това чакат, за да хвърлят серкметата и да заложат даулите.

Стига с този плач, че се свивало потреблението.

Това означава, че българите започват да си правят сметката. Което не успяха да направят през последните 5-8 години, подмамени от фалшивите мръвки на лесните кредити.С които си купиха плазмите „Сони“, които са толкова „Сони“, колкото им е платено митото. И които изпляскаха или ще изпляскат далеч преди да върнат „лесните“ кредити.

На чие рамо плачем за свитото потребление? На рамото на народа, на рамото на макрорамката или на раменете на онези десетина картела, които правя каквото си искат с цените и качеството на продуктите?

Тъй, че нека още малко да се свие потреблението.

Нека на тарикатите да им стане ясно, че балъците намаляха. И искат качество срещу парите си. И докато не го получим, няма да си отворим кесиите. Които и без това не са в завидно положение.

Поредната врътка, която замислят с преминаването на евро, също няма да стане, поне в близките години.

Тъй, че – да шиткат бентлитата, докато не са се скапали. Че и бентлитата им такива, какъвто им е бизнеса – ако не са крадени, са купени с крадени пари.