ТВ УПРАЖНЕНИЯТА ВЪРХУ ТРАГЕДИЯТА СА КОЩУНСТВО

September 7th, 200912:46 pm @

1


Порнографията, която трябва да мине за журналистика по нашите телевизии, вече не се търпи.

На Охридското езеро стана един злощастен, трагичен за десетки български семейства инцидент.

Заедно със семействата, близките и приятелите на нелепо загиналите хора, зрителите, които изживяват болезнено това, наброяват стотици.

Тези стотици и милионите български граждани, които са покрусени от станалото, биват подложени на системен тормоз.

Още вчера някаква кабеларка, дето се брои за национална , вместо да свали от програмата си един фарфаронски рекламен репортаж за голф турнир, го излъчи целия, барабар с наградата – мерцедес незнам какъв си клас. Барабар с някакви недоразвити нашенски тарикати, които размахваха стикове, облечени в пуловерчета, имитирайки Тъйгър Уудс. И лежерно разхождащи се по родно голф игрище с прегоряла трева, която силно напомняше прегорял троскот.

На финала, някаква девойка със скръбен глас изказа съболезнованията си на семействата на загиналите.

А, ма, утко заспала! /“Утка“ от руски език – „патица“/.

Днес, в деня на траур, когато шоу програмите уж са забранени, „националните телевизии“ сглобиха в утринните си блокове точно такова шоу, само че „информационно“. Или поне така го разбират те и техните шефове.

Още веднъж показаха на всички взеизвестните болезнени кадри от Македония, да не би някой случайно да ги е забравил.

Един водещ от БНТ, който трябва още дълго да ходи на логопед, започна да върти и сучи конспирации, включително да противопоставя позициите на премиера и президента.

Даже повдигна въпроса – не трябва ли, аджеба, да възстановим Министерството на извънредните ситуации. Това същото, дето го запомнихме единствено чрез появата на Емел Етем на една кална дига с блестящо-бял спортен костюм „NIKE”.

Друг един водещ, в друга „национална“, цяла сутрин се правеше на топ-следовател, търсейки истината с блеснали очи – ама въжето ли се е скъсало и как точно, ама валът ли се е счупил, ама как точно се обърнало корабчето, как точно захлупило нещастните загинали . Повтаряйки същите болезнени кадри и „включвайки“ покрусени хора. Само и само да има повече „включвания“.

Хубаво и отвсякъде да огледаме нещастието на нещастните наши сънародници!

В третата „национална“ /но ако питате тях първа по рейтинг/ се появи Божидар Димитров, който пък даде един романизиран вариант – как той пътувал към родния Созопол, когато се обърнало корабчето. Че как чул по радиото. Че как веднага вдигнал телефона на премиера. /Е, бре, машалла/. Че как отишъл в Созопол, че разпитал там местния барба Яни, как аджеба се обръща такова корабче. Пък той му казал, че у нас това не може да се случи щото всички имали спасителни жилетки, че и автоматично надуващи се салове. Всъщност няма лошо да се изтъкват успехите на древната република Аполония Понтика по сравнение с днешната Бивша Югославска Република Македония, ама на мене ми дойде възгеч. Освен това – на хората загубили деца и близки в Охридското езеро няма да им стане по-топло от това, че корабчетата в Созопол са страхотно обезопасени. Което освен това не е точно така.

В общи линии – нашенската „екшън“ тв журналистика са опита да направи нещо като възстановка на нападението върху кулите-близнаци. Само, че тук, дами и господа не е Ню Йорк. Това първо. Второ – атентат няма, колкото и да ви се иска.

Има едно нещастие, пред което всички се изправихме.

И трябва малко да помълчим.

Това в телевизията се прави по следния начин – чрез добросъвестно поднасяне на фактите.

Без допълнително овкусяване и емоционални мерудии.

Биз излишни самоизяви, без варианти на скръбни и загрижени физиономии и безбройни „включвания“. Хората, засегнати от тази трагедия не са котлони, че да ги включвате когато ви скимне, за да се направите на по-интересни отколкото сте.

На всички ни е известно, че чувството за мярка отдавна е напуснало „демократичната“ същност на родната телевизия.

Още от времето на „атомното Ку-Ку“.

Да, ама тогава поне имаше команда и някой друг долар.

А сега – какво?

Чиста проба – разпасаност.