Трагикомедията „Белене“

April 2nd, 20121:59 pm @

5


Трагикомедията „Белене“

„Със спирането на „Белене“ Бойко остава в историята“.
Едвин Сугарев

 

Случващото се около така наречената Втора атомна в Белене се превърна в прекрасен мизансцен за един куп играчи – да застанат в драматично-героически, а всъщност, комични пози.

Тон, разбира се, даде премиера Борисов, който не направи нищо друго освен крайно необходимото във връзка с дереджето, на което сме. Трябва да го поздравим за прагматизма, с който сложи край на всички „ах и ох, референдум или не“ за АЕЦ „Белене“. Поне на този етап.

Премиерът направи това, което направи.
И въпреки, че спирането на злощастния проект далеч не стана топ-новина в световните медии, у нас то предизвика силни възпаления, както става ясно от блога на г-н Иво Инджев. Там той ни уверява, че е първия човек комуто е съобщена благата вест.

Възпаленията продължават в някакъв неясен спор с Иван Михалев от „Капитал“, Цецка Цачева, която защитавала Белене и завършва с фамозната Люба Кулезич, цитирам:

официозната ТВ 7 избълва по мой адрес вулгарна клоунада с кълчене, пустосване, заклеймяване, гримасничене и жестикулиране, гарнирано с думички като „задник”, в изпълнение на Люба Кулезич, която направи невъзможното, надминавайки дори себе си в ролята на побойник над вързан опонент, който няма как да се защити равностойно. Връчили са й луксозен камшик и си го размахва, за да ми вмени фройдистки собствената си връзка с мускулите на властта, обявявайки нахилено, че съм си имал „секси” отношения с премиера Борисов ( щом той ми се е обадил по телефона- дори го „изигра”, удебелявайки гласи си, наподобявайки мутра).“

Видно е, че наистина съществува някаква сложна психо-връзка, а’ла шведска тройка – Борисов-Кулезич-Инджев.

Само, че не е тройка.

И не е шведска, а съветска.
Тъй като първия човек, информиран за намеренията на премиера, не се казва Иво Инджев, а Владимир Путин.
Поради което реакцията на Москва беше изненадващо мека, а преговорите за газа – определени като „дружески“ – доведоха до 11% намаляване на цената.

Упражненията на тема „газ, руско влияние и геополитика“ са доста рисково занимание. Колкото и да ги подхранва самият Борисов, заявявайки, че щял да докара газ от Грузия /който всъщност е азърбайджански/, при това втечнен, въпреки че Грузия няма инсталации за втечняване на така докарания от Азербайджан газ.

Крайно екзотично прозвуча и заявлението му,  че Грузия немедлено трябва да стане член на ЕС. Любопитно ще бъде да узнаем какво мисли Ангела Меркел по въпроса. Позицията на тамошния ни посланик Филип Димитров някак не е достатъчна.

Искрено се надявам, че нашия премиер не страда от илюзията да е някакъв Хенри Кисинджър или Бжежински на Балканите.
И, че България е някаква особена пешка върху „световната шахматна дъска“.

Прагматизмът, който прояви със затварянето на темата „АЕЦ Белене“, е по-скоро резултат от силно развития му инстинкт за самосъхранение, който този път проработи и в национален мащаб. И слава богу.

Чак в Москва разбраха, че днешната българска икономика вече не е съразмерна с Втора атомна в Белене.
Само на „Позитано“ още не са се усетили.

На господата от БСП, които продължават да пеят литургии за ужепочившата централа, може би е добре да напомним, че неотдавна един техен бивш функционер – Николай Жишев /член на ЦК на БКП и изключен от БСП през 1990 г./ извади следните факти:

Общата оценка за равнището на индустрията ни към 1990г. е дадена от ООН.
В “Доклада за човешкото развитие – 1995г. “ на стр. 228 от изследваните 174 страни за индустриални са приети 47 от тях – и България е в тази група.

Горните факти показват, че за кратък исторически период НРБ в годините на социализма е станала индустриална дръжава с модерни фабрики и заводи. А както казват, когато фактите говорят и боговете мълчат.

Деиндустриализацията на България в годините на “демократичните промени” достигна невиждани размери. За по-малко от 20 години индустриалното производство падна под 40% в сравнение с 1989 година. Ето данни за производството на някои основни изделия.

 

Изделия 1989 г. 2000 г. Спад
Електро и мотокари 84 400 бр. 1 300 бр. 65 пъти
Електротелфери 138 000 бр. 5 600 бр. 25 пъти
Металорежещи маш. 17 100 бр. 4 600 бр. 3,7 пъти
Електродвигатели 1 900 000 бр. 500 000 бр. 3,8 пъти
Кораби над т. тона 400 тона 250 000 бр. 25 000 бр. 10 пъти
Дом. хладилници 101 000 бр. 17 600 бр. 5,7 пъти
Ел. перални 177 000 бр. 4 900 бр. 36 пъти


След 10 ноември 1989 г. производството на стоманени тръби е намаляло 6, 6 пъти, на цимент 2,3 пъти на памучни платове 8,8 пъти, на автомобилни гуми 19,6 пъти. Ето каква е съдбата на някои водещи индустриални предприятия в България:

  • За електро и мотокарното ни производство бяха закупени над 10 лицензии за елементи и възли от водещи фирми като “Бош”, “Плеси”, “Перкинз”, “Линде”, “Тльопман”. До 1989 г. продадохме в десетки страни над 1,2 милиона електро и мотокари, част от тях все още в движение. Заводите ни бяха разрушени.
  • Имахме над 30 завода и цехове за производство на инструменти и матрици. Прецизните матрици в тях, работещи с точност до микрон и само в термоконстантни помещения, бяха над 200. В София бе построен първият малък инструментален завод със система “Код-Кам” с директно управление на производствените машини от компютърните инжинери и конструктори на инструментите. Такива прецизни машини, струващи 500 000 до 800 000 щ. долара бяха продадени за по няколко хиляди, главно в Турция. Днес този завод е съборен и като сграда.
  • Заводът за тръби с голям диаметър със спираловиден шев край град Септември, с чиято продукция бе изградена на 70% нашата национална газопреносна мрежа до 1990г. , също бе разрушен до основи, защото технологията му била стара. Днес в Турция се построи завод със същата технология а България отпадна от списъка на производителите на газови тръби. От 13-те газови аварии у нас до 1990 г. всички са при вносните тръби и нито една при нашите.
  • В този списък могат да се включат още стотици заводи. Сред тях: Стоманолеярният завод в град Раковски – един от най-модерните в Европа с германско оборудване; Заводът за фин трикотаж “Яница” Елхово – италиански и германски машини ; Заводът за пасмантерия в град Болярово – с машини и модели от Белгия ; Заводът за кондензатори в Кюстендил – с оборудване от Япония ; Чугунолеярен завод в Орешака – с техника от Германия ; Заводът за автобуси “Чавдар” в Ботевград – с лиценз от “Кесборен – Сетра” Германия; Завод за електропреобразователни прибори в Горубляне с лицензи от Япония ; Завод за дизелови двигатели – Варна – по лиценз на “Перкинз” – Англия.

Една от най-големите беди след 10 ноември 1989 г . е катастрофалното намаляване на населението ни. При първото преброяване 1887 г. сме били 3,15 милиона души; през 1946 г. (след четири войни) – 7 милиона; през 1990 г. след “фаталните” 45 години – 8,99 милиона; през 2006 г. – 7,3 милиона. Намалението на нацията с 1,6 милиона души само за 16 години е бедствие по-голямо от всичките национални катастрофи, сполетели България от Освобождението до сега.

Николай Жишев може да е комунист, но данните и фактите са от официалните статистически годишници на БАН.

Да не влизаме в подробности и по темата за селското стопанство.

Че май ще трябва да си припомним хубавата народна пословица „Къде сме тръгнали с тия слаби крави?“.

Че и Втора атомна…