Ястребът от Далас: Да затворим мегабанките още сега

March 23rd, 201211:37 pm @

0


Ястребът от Далас: Да затворим мегабанките още сега

Няма как да приемем ситуацията, освен като много сериозна, когато ключов филиал на Федералния резерв призовава да се закрият главните банки на САЩ.

Банката на ФЕД в Далас пусна своя годишен доклад под заглавие:
“Избирайки пътя на растежа – защо сме длъжни още сега да приключим с “твърде големите за да рухнат”.”

Ето част от писмото на президента на Федералния разерв в Далас Ричард Фишър, известен като един от най-консервативните “ястреби” сред президентите на Федералната резервна система:

Ако управлявате някоя  “твърде голяма, за да фалира” /ТГФ/, известни още като банките от “системна важност”, едва ли ще ви хареса това, което ще прочетете в ежегодния отчет на ръководителя на изследователския отдел на ФЕД-Далас  Харви Розенблум.

С течението на времето паметта избледнява. Поради това е важно да напомним, че именно заради опасното положение до което ни докараха тези ТГФ през 2008 г., Конгресът на САЩ прие под формата на закон реформата за Уолстрийт – Дод-Франк, както и Закона за защита на потребителя. Въпреки, че законът постанови поредица от нови макрорегулиращи мерки в името на финансовата стабилност, неговата генерална цел, както нееднозначно е заявено в преамбюла, е да опразни т.н. “Системно важни финансови организации”.

Така или иначе, законът Дод-Франк не успя да се справи с тази задача. В действителност, от наша гледна точка, той по-скоро увековечи и без това опасния тренд в растящата концентрация на банковата индустрия.

Повече от половината от всички активи на банковите институции днес се водят на баланса на само 5 финансови организации.
Банките от първата десятка контролират 61% от активите на търговското банкиране, което е значително повече от 26-те процента, които имаха преди 20 години.

Техните активи днес представляват половината от нашия /на САЩ/ БВП.

На всичко отгоре, както се изразява в своето становище Розенблум, има признаци, че сложността и непрозрачността на директивата Дод-Франк започва да  пречи на икономическото възстановяване.

В допълнение към другите актуални опасности пред финансовата стабилност, тези мегабанки са значително препятствие пред способностите на Федералния резерв да води правилна парично-кредитна политика.

Мегабанките бяха главните виновници за разрастващата се финансова криза и тяхното присъствие днес, както и преди, е важен фактор за продължаващата у нас икономическа немощ. Има непреодолими причини за това, че икономическото ни възстановяване си остава бавно, и аз считам, че те нямат отношение към дейността не Федералния резерв.

Но най-разрушителния ефект от “големите, които не могат да фалират” се изразява в ерозия на вярата в американския капитализъм.
Обществени движения като “Окупирай Уолстрийт” или “Чаеното парти” твърдят, че държавната помощ под формата на спасителни пакети за безразсъдните финансови организации – това е оскърбление за обществото.

Най неприятния страничен ефект от помощта на правителството за “банките, които не могат да фалират, защото са много големи” –  е ерозията на вярата в американския капитализъм.

Обикновените работници и потребители видяха извратената страна на тази система, осъзнавайки, че обичайните правила на пазара не важат за богатите, властимащите и за тези с големите връзки.

Упоритият труд и правилните решения трябва да се възнаграждават.

Но може би по-важното е, че неправилните решения трябва да водят до крах.

Икономистът Алън Мерцел го е формулирал така:
“Капитализъм без банкрут, това е все едно религия без грях”.

Капитализмът изисква бизнес предприятията и физическите лица да носят отговорност за своите действия.
Отговорността е ключова съставка за съхранението на здрава икономическа система.

Но реалностите са други – никой не понесе отговорорност и никой не беше наказан за финансовата криза.

Идеята, че има някакви организации, които са твърде големи за да рухнат, неумолимо разрушава основите на капитализма, основан на пазарни принципи.

Бележка: През 1970 г. първите 5 банки в САЩ държат 17 процента от общите индустриални активи. През 2010-та те вече държат 52 процента.  За същото време делът на малките банки се е съкратил от 46 на 16%.

От: