„Хомо икономикус” – против първоначалния замисъл на човешката еволюция

March 7th, 20128:48 am @

3


„Хомо икономикус” –  против първоначалния замисъл на човешката еволюция

Проф.Георги Маринов е Завършил е УНСС, специалност „Международни икономически отношения”. Специализира стратегически мениджмънт в Германия и Русия. Преподава дисциплините „Европейска интеграция”, „Финансови стратегии на ЕС”, „Международни икономически отношения”, „Геополитика” и „Геоикономика”. Публикувал е книги, учебник „Европейска интеграция” в три части, монографии, над сто и петдесет статии в научни списания.
Работил е в системата на Министерство на външноикономическите връзки и Министерство на търговията като ген. директор на Института по търговия. Бил е икономически съветник в посолството на Р България в Русия и ген. директор на Центъра на промишлеността на България в Москва. През 1911 г. му е присъдено почетното звание академик от Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/.

Интервю на Румен Леонидов с проф. д-р Георги Маринов

Проф. Маринов наскоро се появи книга първа от трилогията ви „Геоикономикс: трансформациите в глобалната икономика”. Това е специализирано четиво, затова е изненадващо, че продажбите му вървят добре. Към кого най-вече е адресирано това изследване?

Към всеки, който се интересува от развитието на съвременната глобална икономика. Но има и професионален кръг читатели – онези, които се занимават с политика, геополитика и геоикономика, преподавателите по икономика и глобалната икономика, към тях трябва да прибавя профилираните журналисти и студенти. Последната група би трябвало да бъдат най-активната група читатели, защото във вузовете ни се преподават дисциплини като „Международни икономически отношения”, „Международни отношения”, „Световно стопанство”, „Европейска интеграция”. Макар книгата да не е учебник може спокойно да се използва от учещите тези дисциплини.

Първата книга е факт, какво ще съдържат останалите две части от трилогията?

Първата книга обхваща трансформациите в глобалната икономика, във втората ще проследя поведението на субектите в глобалната икономика и нашата съдба, а в третата „герой” ще е Европейският съюз като един от основните субекти (играчи) в глобалната геополитика и геоикономика.

Наименованието „Геоикономикс” е ново, оригинално, но защо не използвахте по-популярното и по-разбираемо у нас понятие „Международни икономически отношения”?

Озаглавих така трилогията си, защото трансформациите в световната икономика през последните двадесет години и отношенията между всички субекти в нея все повече придобиват гео (земен) характер и се пречупват през призмата на навлизането на човечеството в информационно-комуникационната епоха. Това ми дава основание да погледна и малко по-далече: какво следва след тази епоха в областта на икономиката и какви ще бъдат адаптационните реакции на човечеството в непрекъснато усложняващия се свят на високи нано, био, инофромационни, комуникационни и когнитивни технологии. С други думи, очертава ли се някакъв спасителен „трети път”, когото все повече изследователи се опитват да разшифроват като алтернативно неоразвитие на човечеството. Или обратно: всичко ще остане в досегашните схеми на съвременната идеология на мондиализма и икономическия фундаментализъм. Би трябвало да се прогнозира развитието на човечеството поне в средносрочен исторически план.

Това достатъчно ли е като аргументи, за да се издигне всичко икономическо в ранг на земни, гео измерения?

Не става въпрос само за аргументи, но и за факти. Всички знаем, колко активни са процесите на глобализацията и регионализацията. Спрял съм се на тези процеси, защото те имат отношение не само към икономическите измерения, но и към бъдещността на човечеството. Формирането на глобален еднотипен човек – „хомо икономикус”, едва ли е най-добрата алтернатива, защото го отдалечава все повече от първоначалния замисъл на човешката еволюция. Не по-малко важно е, че националните държави, доскоро главните субекти в световната икономика, преотстъпват все повече национален суверенитет на наднационални управляващи органи на субекти като Европейския съюз, транснационалните компании и редица междудържавни структури като Световната търговска организация, МВФ, Световната банка.
Този процес е особен активен в рамките на евросъюза, в който растат апетитите са постигане на максимално наднационално управление във всички икономическата, политическата и социалната област.

Фискалният пакт на еврозоната е поредното упражнение в тази посока като се използват затрудненията на редица страни-членки във връзка с кризата. Не може да не отчитаме обективния характер на този процес, както и да не се забравя, че той е управляем. Няма индикации, че водещите субекти в глобалната икономика са „ръгнали” да преотстъпват национален суверенитет, но доста амбициозно налагат тази теза на слаборазвити икономически, технологически и социално държави. Очевидно тяхната амбиция е да акумулират и управляват суверенитета на такива страни. Става въпрос за нова геополитическа технология за наднационално управление, която се развива най-благодатно на регионално равнище. Засега! При неравнопоставеност на процеса се очертава обаче „геополитическа и геоикономическа неоколонизация”. Като се отчете и технологическата, нищо ново в сравнение с човешката история преди 50, 100 или 200 години. Това, което засега бави процеса е духовната, културната, религиозната и езикова некомплиментарност на света.

Различията се преодоляват, но бавно и затова все повече се разработват нови (гео)политически и (гео)икономически технологии от силните субекти. Симбиозата „национална държава – транснационални компании” е очевидна в този процес.

Не разбирам много от икономиката, но след прочита на книгата ви видях, че не само теоретизирате, но и давате съвсем разбираеми прогнози…

Опитите за „теоретическо глаголстване” е изкушение за всеки, който се занимава с наука. Внимателно подхождам към този аспект, защото прокарвам тезата, че с неголеми изключения, повечето икономически теории са идеологически обременени. Т.е. „заченати са” в политически лаборатории и то предимно в рамките на т.нар. „скрит модел” на управление на глобалната икономика. Или просто са поръчкови.

Не мога да не отчета, че колкото повече се отдалечаваме от класиците – икономически теоретици, толкова повече се увеличава степента на идеологическата обремененост на днешните икономически постулати. Това не е безобидна констатация, защото на основата на такива теории се генерират практическите механизми за управление на световната икономика. Финансовият инженеринг (финансовите деривативи) е един такъв продукт и е в основата на съвременната икономическа и финансова криза.

В книга си говорите за „геополитическа агентура” и в пряк текст обяснявате за какво става дума… Досега не съм чувал това понятие, то е разбираемо, но и доста дръзко…

Да, пиперливо е, но съм обяснил езиковата му етимология като понятие. По-важното е, че то като явление, което се проявява все по-отчетливо на национално, регионално и глобално равнище като че ли става все по-съществен елемент на съвременната геополитика и геоикономика. По-точно на тяхното управление. И аз се колебая дали да го квалифицирам като уродливо (каквото е по своята същност) или като реална закономерност на нашето съвремие. Подобно на узаконяването на прането на пари или връщането на присвоените национални капитали…

След този интерес към първата книга кога да очакваме следващите две части от трилогията?

Вие сте между значимите поети в съвременна ни литература и съм сигурен съм, че спонсорите не се редят на опашка, за да финансират вашите книги. Така е и в нашата област. Очевидно все повече намаляват онези, които се интересуват от силна поезия или от силата на икономическите истини, особено, ако авторите са българи. Само самофинансиране е изходът, което означава да пожертвам заплата ми на преподавател за половин година. Иначе втората книга вече е готова.

ОТКЪС ОТ КНИГАТА НА ПРОФ. ГЕОРГИ МАРИНОВ “ГЕОИКОНОМИКС” – ТУК.