Мойте уважения към г-н Иван Костов като експерт – по политикономия на социализма, че и на капитализма. Но когато се хвърли да плува в чисто политическото, той започва да прави някакви екзотични движения.

Вижте как:

ГЕРБ взели решение да дарят на пострадалите от наводненията 1 милион лева от партийната каса. Дали това е поредното импулсивно решение на Б.Борисов, или премислен популистки ход –  е отделен въпрос.
Но така или иначе, г-н Костов е решил да блокира този жест на герберите и се изказа в парламента по закона за политическите партии:

„На основата на този закон не могат например да се изплащат фактури на независими депутати, не могат да им се плащат бонуси, защото те не са присъщи за дейността на партията разходи. Не могат да се правят и дарения, защото това е „с чужда пита помен да се прави”. Това са пари на данъкоплатците, давани на партиите за тяхната партийна дейност”,

Вместо това, г-н Костов предлага: „нека да дарят през членовете си, както ще направим ние”.

От това би трябвало да последва умилителна сиромахомилска сценка, в която Красимир Велчев с паничка в ръка, тъжен поглед и горестен глас обикаля обширната група на ГЕРБ и „независими“ и повтаря: „Дарете, братя, за пострадалите от с.Бисер!“.

С друга, по-малка паничка, г-н Костов би трябвало да замоли господата от онзи един файтон хора, в който се вози парламентарното представителство на ДСБ – и те да откъснат нещо от сърцата си.
За да останат недокоснати „парите на данъкоплатците“.

Не знам защо, но когато представители на т.н. български политически елит започнат да жонглират по въпроса за „народните пари“, „парите на данъкоплатците“ и „чуждата пита“ – на мен лично ми се уголемява нервната система.

И започвам да правя следните асоциации:

Бившият главен прокурор Никола Филчев пред БНТ, 2010 г., цитат:

„Групата на Костов извърши криминалната приватизация, разграби държавно имущество. Беше приватизирано държавно имущество за 30 млрд. долара под ръководството на Костов, а в държавната хазна влязоха и се върнаха 3 млрд. долара. Това създаде дълбоко социално неравенство, разделение на обществото, на класи, на богати и бедни и по такъв начин се създаде основата на организираната престъпност в България…

Например „Кремиковци”, един металургичен комбинат за един милиард долара е стойността му, беше продаден за един долар, всъщност беше подарен. Когато прокуратурата се опита да търси отговорност от Костов, той скочи като ужилен, размаха заканително пръст и каза прокурорите да си гледат прокурорската работа, те не разбират от пазарна икономика, той като специалист по политикономия на социализма.

Какви са фактите, продаде го за един долар, защото толкова можело да вземе и имал много дългове. Няколко години след това „купувачът“ на „Кремиковци” продаде само част от него за 500-600 млн. долара. Като сметнеш, излиза, че целият комбинат е един милиард долара, а в същото време Костов опрости дълговете му. Разбира се, веднага възниква въпросът защо Костов не беше даден на съд…?
Защото като голям специалист го е правил и никъде не се е подписвал, но аз повдигнах обвинение на 10 министри от правителството на Костов и ги дадох на съд, защото тъкмо в резултат на неговата приватизация днес България е бедна, затова няма пари за здравеопазване, за социални дейности, за пенсии, за учители, за образование, за заплати и така нататък… От една икономически силна държава ние се превърнахме в най-бедната страна в Европа.”

Тъй че г-н Костов би трябвало да провежда диалози на тема „народни пари“ с главния прокурор от времето на собственото си управление.

Що се отнася до политическия ефект от опита му да блокира дарението на ГЕРБ, сред широките народни маси на „данъкоплатците“ той се тълкува така:

„Царя дава, пъдаря не дава“.

Оставям на г-н Костов да си изясни: кой в случая играе ролята на Царя и кой – другата.