“Homo Еconomicus” – пътят към модерното робство (четиво)

March 18th, 20128:53 pm @

0


“Homo Еconomicus” – пътят към модерното робство (четиво)

От книгата на проф. Георги Маринов
“ГЕОИКОНОМИКС. Трансформацията”

 

Глобализацията като глобален проект обезателно преследва реализиране на общочовешки цели: интегриран, но равноправен в своето многообразие социокултурен свят.
От това произтича и потребността от подбор на целесъобразни подходи и средства за реализиране на целите. Между организирането и управлението на процеса на глобализация и вътрешно иманентната еволюционна цел са налице сериозни разминавания в тези и доктрини.

Науката засега дава уклончиви траектории за еволюционната цел в развитие на човечеството. Не съществува дори приблизителна хипотетична прогноза за развитието на бъдещия свят. Вероятно е трудно и на този етап не е наложително!

По-съществения момент е оценката за приноса на глобализацията! Процесът работи за крайната еволюционна цел или за неговата подмяна? Пораждат се съмнения и определено антиглобалистични тенденции. В какво се изразява проблемът?ⁱ

В изключителното многообразие от социокултурни системи и общности в света. Техният „некомплиментарен” (несъвпадащ) характер (Л.Н. Гумилев) прави невъзможно (или почти невъзможно) естествено и безпрепятствено интегриране на различни социокултурни системи. Остава възможността за силово или дирижирано (управляемо) интегриране в единна, глобална социокултурна система. Което трябва да се предшества от „размиване” на граници и статуква от всякакъв вид! Такъв процес е възможен по естествен път както са възникнали суперетносите на религиозна основа като християнството, мюсюлманството, католицизма, православието, протестанството, юдаизма, будизма или империите с предизвестена историческа съдба – разпадането им. Военните опити за интегриране на големи пространства (А. Македонски, Наполеон, Хитлер) винаги свършват с провал.

Тогава коя е тази сила, която може да обедини човечеството и да преодолее неговия некомплиментарен характер? Теоретичен въпрос, но със съдбовно значение за бъдещето на света?

Освен „социокултурна некомплиментарност” също така и „икономическата некомплиментарност” са отличителна черта на днешния глобален свят. Израз на това е изключителната (гео)икономическа поляризация и стратификация между субектите в света. Към това трябва да се добави и (гео)стратегическата некомплиментарност, съвременен израз, на която е различната военна и технологична мощ на субектите. Глобалната политика за недопускане разширяване на алианса на субектите с геостратегическа (ядрена) мощ е очевидна.

Един аспект на отговора е даден. Многоаспектният процес на глобализацията е „вкаран” в схемата на икономическата целесъобразност. Може би защото социокултурният подход на този етап практически е невъзможен.² С други думи, икономическият подход доминира в протичането и управлението на глобализацията като организиран процес.
На него са подвластни механизмите и инструментите за реализиране на целите. На него се базира изграждането на цялата глобална матрица на развитие на света и механизма за неговото управление.

На него са подчинени доктрините, стратегиите и политиките на водещите субекти за разпределение на световните ресурси. Провокативната идея за нов световен икономически ред тихомълком подменя и отлага разработване на научна парадигма за общопланетарен равнопоставен икономически ред. В смисъла на глобализацията като общочовешки цивилизован проект.

При наличната многоаспектна „некомплиментарност” на света друг подход е труден за използване. Така или иначе, световните мозъчни центрове много добре са уловили тази „слабост” на глобалната еволюция и максимално ефективно се възползват от нея. Икономическата глобализация става ядро и основа на проекта за единен глобален свят. Икономическите интереси, капиталът, печалбата се поставят в основата на процеса.

Нищо ново от епохата на първоначалното натрупване на капитала, на класическия до съвременния капитализъм. Социокултурните, морално-етични и ценностни фактори на този етап остават на заден план, пропагандно се афишират или изобщо се игнорират. Очевидно некоплиментарността на човечеството прави трудно намирането на интегрираща векторна компонента за всички субекти в процеса на глобализация от гледна точка на крайната еволюционна цел. Което не означава, че неикономическите аспекти на глобализацията са окончателно зачеркнати. Напротив, еволюцията трудно търпи трайна историческа обструкция: или си създават предпоставки и условия за еволюционни преходи или се отива към революционни трансформации? Обременени идеологически неправилни радикални трансформации могат да доведат до регресивно развитие на глобалния свят, до инволюция и деградация. Икономизацията на глобализацията може да бъде игнорирана и приета като съпътстваща процеса компонента при положение, че не се подменя еволюционната цел на процеса. За сега обаче, глобализацията води до формирането на специфична глобална икономическа цивилизация на тотално потребление. Процес, който търпи възражения в няколко направления.

Първо. Създава се метагеополитически и геоикономически механизъм за управление на процеса на глобализацията. Той има своята експлицитна и имплицитна страна. Механизмът продължава да работи в посока разширяване и утвърждаване на наследените глобални неравновесия, задълбочаване на икономическата, социална, екологическа, енергийна, потребителска и пр. геополяризация в света.

Конфликтите се разширяват и се извеждат на качествено ново геополитическо и геоикономическо равнище. Икономически ориентираната глобализация налага унифициран подход в управлението на производството, разпределението и преразпределението на световните ресурси. Същевременно стимулира диференциран подход към неравностойно позициониране на субектите в глобалния свят и при разпределение на световния доход.

Глобализационният процес се управлява доминиращо локално. Настъпват радикални трансформации в системата на МО, МИО, МРТ в интерес на едни субекти и в ущърб на други. Засилва се виртуалната компонента в световната икономика и движението на по-голямата част от световния капиталов поток излиза извън конструктивен контрол на механизма за управление.

Второ. Икономическата глобализация „трансформира” и индивидите. От една страна, те се превръщат в субекти на световната икономика и МИО поради новия статут, който получават в резултат на увеличаващата мобилност (не се има предвид само миграцията) и преодоляване (в голяма степен) достъпа до статусна информация.

В редица отношения тези нови възможности имат за индивидите мним и показен ефект. От друга страна, формира се нов тип субекти (индивиди), т.нар. „мобилен еднотипен Homo Economicus”, при който икономическият интерес е основният мотивиращ фактор за съществуване.

Това е нова глобална (или регионална) социална идентичност като потенциална възможност за всички индивиди. Глобализацията откъсва тези индивиди от тяхната автентична социокултурната среда, прави ги самотни индивидуалисти при нарастваща потребност от колективен или друг вид защита в условия на нарастваща индивидуална, групова, национална, регионална и глобална несигурност! Маргиналността, сведена до материален интерес става водеща негова характеристика.

Мащабната трансикономическа миграция, породена от икономически причини, задълбочаващите се икономически и социални неравновесия между страните от ядрото и периферията и полупериферията, между регионални геопространства се превръщат в трайна характеристика на глобалния свят.

Доминиращият икономически интерес обединява всички субекти в процеса на глобализацията. Засилва се духовната и културна маргиналност на индивидите за сметка на материалната мотивация, която практически се превръща в новата парадигма в развитието на човешката цивилизация. Виртуалността е белег не само на икономическата система, но и на индивидите в нея.

„Еднотипният мобилен човек” е специфичен продукт на процеса на икономическата глобализация. В неговата характеристика се крие обаче икономическият „зародиш”, посят през 19 и 20-ти век.

Стопанската среда към средата на ХХI век вероятно ще бъде доста по-различна, отколкото през втората половина на ХХ век. Изминалите десетилетия бяха време на формирането на средна класа от „белите якички” и дребни акционери. Този факт бе широко прокламиран като завоевание на съвременния капитализъм.
„Еднотипният човек” всъщност бе сведен до „Homo Economicus”!

В условия на глобализация категорията наемен работник на пазара на труда постепенно започва да променя своя социален стереотип.

Класическият наемен работник постепенно бе изместен от ”белите якички”, а днес от новата възможност за индивида (без собственост) да действа в относително по-свободна икономическа среда. Това му предоставя допълнителен избор да се включва в други икономически занимания, приближаващи се до различни форми на инвестиционна дейност чрез механизма на участие в дейността на фондовите борси. Всъщност индивидите се „засмукват” в една система, която може да осигури добри доходи единствено при възходяща стопанска конюнктура.

Внезапни очаквани или неочаквани събития в даден момент (който е задължително кризисен) изиграва лоша шега на масовите инвеститори, които за часове загубват наличния си финансов ресурс и по-голямата част от спестяванията.

Може де се приеме, че времето на лесните печалби от фондовите борси отмира. Съдбата на „еднотипния човек” е предизвестена в условия, когато субектът – държава постепенно абдикира от социалните функции, наемният труд става все по-заробващ поради политиката на работодателите да „натискат” заплатите надолу, а държавата – да „притиска” със своята фискална политика (данъци, такси)?

Световната икономическа практика подсказва евентуални бъдещи тенденции, които още повече ще задълбочат драмата на „еднотипния човек” при сегашните правила на играта, но ще се откриват и нови възможности.

Става въпрос за опцията „можещите” да играят лично на световните борси, разигравайки дълги или къси позиции по пазарите на валута, ценни книжа или акции. Подобен индивидуален бизнес „от място” е възможен, благодарение на големите възможности, които предоставя киберпространството. Това обаче изисква специални умения и прилагане на финансови техники, свързано е с голямо психическо и физическо напрежение, непрекъснато следене и анализ на огромен обем сложна информация за пазарите. Налага коренна промяна на жизнения цикъл на индивидите извън обхвата на наемната работна сила. Успеваемостта на такова бъдещо масово икономическо занимание в следващите десетилетия ще поражда много по-големи рискове, тъй-като те също няма да бъдат на „пулса” на истинските стратегии на играчите от скрития модел на управление на света.

Очертава се поредната илюзия за обикновените икономически индивиди при модифициран и още по-изтънчен механизъм в полза на забогатяване на силните субекти.
В доклада на ЕС „Светът през 2025 г”. се говори за раждането на „глобална средна класа”. Трудно е да се прогнозират „балоните” в бъдеще икономическо време, но несъмнено ще ги има и ще засягат най-много именно „модифицирания еднотипен човек” или новата средна класа.

И това ще става отново и отново докато не се измени основната характеристика на ортодоксалната икономическа система, морала на съвременната геополитика и геоикономика, поведение, предразсъдъци и ценностната етическа система на всички субекти в глобалната икономика.³

Трето. Икономически подход в глобализацията извежда на преден план редица противоречия и конфликти от икономически, социален, екологически, конфесионален, етнически, културен и др., стигащи от индивидуални до регионални и дори цивилизационни сблъсъци (С. Хантингтън, Ф. Фукуяма).

Всичко това показва, че социокултурният имунитет на отделните, индивиди, народи, нации, етноси не е окончателно погребан, а социокултурният рефлекс е достатъчно силен, за да поражда антиглобалистки настроения и тенденции. Тези антиглобалистични тенденции имат различни измерения: икономически, социални, културни, но най-силен е отпорът срещу духовно-културната унификация.

В основата на отрицателните вотове на някои европейски народи по повод приемането на Европейската конституция (2004) и Договора за реформа (2007) в ЕС лежат именно подобни антирегионални и антиглобални реакции.⁴ Що се касае за Европейския съюз двете крайности, които понастоящем се налагат – евроскептицизъм и еврооптимизъм, е редно да се заменят с парадигмата на умерен еврореализъм.

Четвърто. Глобализацията, вместо до затихване, води до увеличаване на обозримите и необозрими (непредсказуеми) рискове и тяхната мащабност.
Глобалния свят навлиза в етап, когато все по-трудно се справя с обозрими (реални) и необозрими (очаквани) рискове. Те се проявяват през последните години все по-силно под формата на глобални предизвикателства: климатични промени, мащабни природни бедствия, енергийната, продоволствената и екологична сигурност на човечеството. В тази връзка Улрих Бек въведе понятието „синдром на глобален обществен риск“. Риск или рискове, които все повече трудно подлежат на прогнозиране, „улавяне”, контрол и преодоляване! И това в условия на най-технологичната досега революция в историята на света – информационно-комуникационната!⁵

Пето. Глобализацията среща противодействието на регионалните процеси. Нарушаването на баланса между глобализация и регионализация става все по-очевидно. Симптоматиката за това е лансираната и добре възприемана парадигма на „открития регионализъм”, която в много по-изчистен вид се проповядва в АТР – геоикономическата зона. Расте броят на регионалните икономически формирования с различна насоченост, както и тече интензивен процес на взаимодействие между тях.⁶ Догматиката на Европейския регионален интеграционен процес, както и на НАФТА търпи все-повече критики, отколкото адмирации!

Главният извод, който следва да се направи е, че остава открит основният въпрос обединителната идея на процеса на глобализация.

Очевидно тя трябва да бъде нещо много по-иманентно на човешката цивилизация, възможно непознато в доктрините за развитието на света. Авторът свързва отговора на този въпрос с тезата за „третия път”, в търсенето на алтернативи за неоразвитие на човечеството, за неикономическа парадигма на глобализационния процес и за по-нататъшна еволюция на глобалния свят чрез мобилизиране на духовните ресурси и богатство на човечеството.

Горните съждения не отричат завоеванията на процеса на глобализацията. Могат да се посочат значими положителни и конструктивни последствия и ефекти. По-важните от тях са:

– Формиране на глобално геопространство с променящи се параметри.

– Формиране на регионални геопространства със специфични характеристики и параметри.

– Появява на нови субекти, обекти и полюси в глобалния свят с положителни (но и с отрицателни) ефекти за световната икономика.

– Формирането на глобално геоикономическо пространство със сложна характеристика, но като логично следствие от процеса на интернационализация.

Стремеж към усъвършенстване (в посока към радикализиране) на легитимния модел на управление на глобалната икономика във връзка с нарастващото бламиране на „скрития модел”.

Не всички характеристики тенденции за развитието на света се оценяват и проявяват в практически план единствено в конструктивен аспект. Отбелязват се съпътстващи тенденции и прояви на антиглобализъм и антирегионализъм. Освен това, самият процес на глобализацията има разнопосочни измерения и проявления. Независимо че са налице както положителни, така и отрицателни аспекти, всичките измерения са органична част от единен, макар и противоречив процес, който е основната характеристика на съвременния глобален свят.

Най-важното, което заслужава дълбоко да се подчертае, че процесът на глобализация и регионализация може да се приеме като един от междинните етапи към навлизане в предполагаема историческа схема на реструктуризация на властващата през последните столетия ортодоксална икономическа система.

Това е може би най-същественото, което през текущото столетие ще оказва значимо влияние върху модернизирането на националните и регионални геополитически и геоикономически геокодове, икономически и социални доктрини и като цяло върху развитието на глобалната икономика.

Бележки под линия:

1. В.Маринов определя регионалната икономическа интеграция като „координирано, насърчаван от заинтересовани държави (субекти-б.а.) процес на дълбоко, всеобхватно срастване на техните национални възпроизводствени процеси, което има необратим характер и води до постепенно формиране на цялостен международен комплекс”

2. Р.Харви нарича антиглобалистите „новите комунисти” и вижда заплахата за възникване на нова идеология от комунистически тип.

3. Е. Гиндев основателно обръща внимание върху факта, че прокламираната цел за мултикултурен свят (глобализация в социокултурната сфера) в глобален и регионален аспект се блокира от размиването на постановката за право на идентичност и неспазване на неговата принципност. Затова не случайно Европейският съюз има и ще има проблеми с модела за междуетническо съжителство. Отбелязва и тенденцията към обръщане на субектите към своята историческа идентичност, т.е към своя ГеоКод

4. Става въпрос за духовни, материални, минали, настоящи и очаквани ценности, религиозни, социални, етически, естетически, икономически и други ценности. Като говорим за ценностни системи имаме предвид сложното многообразие от ценности, които като научна категория се отличават съществено от категориите стойност и цена. Става въпрос за духовни, материални, конфесионални, етически, естетически, социални, икономически и пр. ценности. Не случайно през миналия век се разви активно философската парадигма за аксеология на ценностите. И основателно!

5. Антиглобализмът възниква първоначално като коректна научна реакция на нобелиста Джеймс Тобин (Англия), който издига тезата за въвеждане на символичен данък от 1% върху световния капитал, който да се използва са преодоляване на глобалните икономически и социални не равновесия. Това са стотици млрд. дол. допълнителен финансов ресурс, които „златният милиард“ може да използва за подпомагане на бедните страни. Впоследствие във Франция (90-те години на ХХ век) възниква движението ATTAK (Движение за данък Тобин в полза на гражданите), което бързо прераства в мощно антиглобалистко движение на широка международна основа. За съжаление това движение все повече се отдалечава от първоначалния си замисъл да бъде коректив на глобалния процес. Интересното е, че ядрото на света – развитите страни, във връзка с нови предизвикателства (например климатичния проблем с цялата му спорност) сами стигнаха до подобни идеи за формиране на мощни финансови фондове за преодоляване на отделни аспекти на увеличаващите се световни неравновесия, в частност на екологичните и климатичните. Но са недостатъчни за преодоляване на увеличаващата се световна бедност.

6. По темата за рисковете през последните години се теоретизират интересни постановки. Те са свързани с „поведенческата икономика” и недооценената досега роля на човешката психология.

7. Ще отбележим предложението на Япония на форума на АТР в Сингапур през 2009 г. за изграждане на „Източноазиатска икономическа общност (пространство), меморандума за взаимодействие между АСЕАН и ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество), Зоната за свободна търговия Китай-АСЕАН (2010 г.) и др.