ОТВОРЕН КОД ИЛИ ОРТАКЛЪК

April 15th, 20089:44 am @

5


Петият вот на недоверие към правителството беше сполучливо определен като петия крак на масата. Тоест – абсолютно излишен. По тази тема да му мисли опозицията.

Но премиерът Станишев, който заяви някаква воля за реформа, ще трябва да си отговори на ред въпроси – далеч по-дълбоки от бездънните джобове на корумпираните чиновници и продажните ченгета. Най-важният от тях е – защо в България всяко правителство се издънва – ако не на втората, то на третата година от мандата? Толкова ли му е слаб ангела на българския властник, че щом седне на високия стол, веднага започва да краде? Толкова ли е алчен, че тутакси се овъртолва в нерегламентирани контакти с обекти и лица от бялата, сивата и черната икономика?

Тази поредица от издънки е най-опасна, именно заради цикличния си характер. Ако човек се заслуша в думите на хората – по кръчми и интернет форуми – ще се види в чудо пред дълбоката травма, която е нанесена на българина от непрестанно повтарящите се, вече двадесет години, гафове. Социологическите изследвания показват, че близо 70 процента от народа не вярва на онези, които упражняват властта. Тази неприязън е всеобща и не се влияе от цветове.

Ако в началото на миналия век безпринципния опортюнизъм, байганьовщината и келепирджилъка са били само щрих от прохождащия капитализъм, днес те са се превърнали в тежка догма, в основно правило за успех. Ако в средата на века социалният негативизъм има класово-политически вектор /комунисти срещу монархофашисти, труд срещу капитал/, то днес ситуацията е качествено различна. Огромната маса от народа е негативно настроена към управленеца въобще и по-точно – заради качеството му на такъв.

Има един блуждаещ афоризъм “Всеки народ си заслужава управниците”, нещо като извинение за общо ползване. Ползват го графоманите в интернет, но и сериозните политици, особено когато не са на власт. Тази крилата фраза е с неизвестен автор. Приписват я на Хегел, на Левски, на Буров, че и на митичния Аякс. Аз нямам мнение по въпроса, но съм склонен да я припиша на Аякс, поради връзката му с една примитивната форма на социално устройство. Става дума за така наречената антична демокрация, където на всеки “свободен гражданин” се полагат шестима роби без право на глас, да не говорим за женския пол.

В наши дни народът, от който се очаква да “си заслужи управниците”, всъщност няма желание за толкова интимна връзка с тях. Не ще да си сменя чипа, нито да покрива нормативи, белким се докаже пред своите вождове.

В модерно управляваните общества управниците не могат да минат за шамани, които единствени знаят рецептите. Хората там са ги сложили на точното им място. Отредена им е роля, подобна на операционната система в компютъра. Колкото по-достъпна е тази система, толкова по-добре работи обществената машина. Но тъй като това не стана у нас, половината от активното население на България си смени, образно казано, оператора. По официалната статистика 1.6, а всъщност над 2 милиона напуснаха “тази страна”. Минаха, така да се каже, на “Линукс”. Предпочетоха системата с “отворен код”.

Ако г-н Станишев няма време да направи справка – що е то операционна система с отворен код – ето го най-елементарното определение. Това е системата, която те принуждава да работиш по нейните правила – защото ти дава свободата да ги променяш. Но не във вреда на същата тази система.

След волеизявленията на премиера, неговият първи заместник Ивайло Калфин заговори за “системни реформи”. Искрено се надявам да е бил в добро здраве и пълно съзнание, когато е употребил точно тези думи.

Системна реформа у нас може да се случи само ако бъде премахната схемата на десетилетния ортаклък между държавата и икономиката – била тя бяла, сива или черна. Употребявам думата “ортаклък” не защото е турска, а защото има азиатски корен. Ортак е нещо като съдружник, но без официален договор, да не говорим за обществен такъв. Ортаклък означава – “общо дело”, “наша работа”, “cosa nostra” – нежели съдружие в модерния смисъл на думата. За такива отношения става дума днес, докато телевизиите препенват мръсната пяна – кой на кого дал пушки и лаптопи, с кого се бил срещал бившият Румен Петков и прочие.

Нерегламентираните контакти на Петков са само невинна черешка върху мазната торта, която сега искат да ни представят като “отделни неправомерни действия” на властимащите с икономически и други субекти.

Горчивата истина е, че през целия период на прехода българските властници от високите етажи на администрацията си живеят като съсобственици в почти целия стопански живот на страната. Заради този същия ортаклък, в началото на миналото лято цените на олио,сирене,пилешко, захар и пр. скочиха двойно. Пенсионерките по опашките изпищяха: “Вдигнали олиото!”. Психологическата ситуация повтори едно към едно времето на бай Тошо, когато същите пенсионерки си викаха през балконите “Пуснаха кремвирши”.

Как така ще вдигнат двойно сиренето? – смутено се пита обикновения радетел за свободен пазар. Та нали в страната има стотици производители на сирене? Нали затова скачахме по площадите, за да имаме избор? Кой е този, дето вдига всичко?

Ето го отговора, г-н Наивник. Този дето вдига всичко е ортаклъка. Същият, който миналата година изигра една бездарна оперетка, глобявайки основните играчи с “мазната течност” заради картелизация на пазара и договорено вдигане на цените. Същият който им наложи глоба от общо двеста хиляди лева. Във връзка с това най-едрата риба сред тях пострада с някакви 70 хиляди. Колкото му е каското на колата. Малко по-късно се оказа, че всичките 14 фирми са в играта и те всичките бяха глобени общо 1.8 милиона лева. Поради тази причина и днес обикновеното олио е 4 лева шишето в София, докато в Берлин същото шише струва 39 евроцента.

Ортаклъка е този, който под формата на приватизация, назначи чужди компании да ни пускат тока, а те вместо да го пускат започнаха да го спират и да го вдигат, разбира се.

Ортаклъка е този, който години наред ни караше да плащаме най-скъпите GSM услуги в света, защото нямало свободни честоти за други оператори. После се оказа че има, но преди това Чорни&Правителство трябваше хубаво да си напълнят гушите.

Ортаклъка е този, който нацвъка по цялата страна магазините “За 1 лев”. Бидейки неспособни да осигурят елементарен жизнен стандарт на хората, нашите управници станаха ортаци с босовете на контрабандата. Отвориха им каналите и години наред се опитват да ни докажат, че един боклук докаран чак от Китай и след като му е платено митото, може да струва един лев. А пък балирането на нашия си боклук, закаран до Кремиковци – 20 лева за една бала.

Това е положението, г-н Наивник. Ако случайно името ти е Ивайло Калфин и искаш да правиш “системни реформи”, хич не ти завиждам.

Нито на тебе, нито на шефа ти.