Stratfor : Прогнозата за 2012-та (втора част)

February 24th, 201211:15 am @

0


Stratfor : Прогнозата за 2012-та (втора част)

Продължение от „Stratfor: Прогнозата за 2012-та“ /първа част/

Бившият Съветски съюз

Проблемите на Русия

През 2012-та Кремъл ще се сблъска с множество проблеми: обществени вълнения, реорганизация на руските политически структури /вътре и извън Кремъл/ и сериозни икономически изменения, възникващи във връзка с европейската криза. Общественото недоволство, демонстрирано в края на 2011-та, ще нараства до президенските избори през март.
На премиера Владимир Путин ще му се наложи да формира политическия ландшафт отначало, отказвайки се от доминиращата позиция на Единна Русия и отчитайки нарастналата обществена роля на националистите и младите либерални активисти.
Едновременно с това той ще реорганизира кръга от верни на Кремъл хора, които позволиха конкуренцията помежду им да отвлече вниманието от общественото недоволство и финансовите трудности.

Но всичко това няма да накърни сериозно авторитета на Владимир Путин.

Кремъл ще трябва да преразгледа икономическата си политика през 2012-та, за да внесе изменения, включително по отношение на милиардните европейски инвестиции от предишните години, които влизаха в стратегически значими сектори на руската икономика.

Кризата в Европа ще стане причина много от тези инвестиции да бъдат съществено съкратени, поради което Кремъл ще трябва да финансира със собствени сили плановете по модернизацията и други проекти.

Путин ще преодолее всички тези препятствия, въпреки, че това ще струва много усилия на Кремъл. Освен това – нито един от тези фактори не може съществено да промени направлението на руската политика – вътрешна и външна.

Усилване позициите на Русия

През 2012-та Русия ще продължи да укрепва влиянието си на територията на бившата съветска периферия, в частност ще оформи отношенията си с повечето бивши съветски републики. Това ще се базира на Митническия съюз с Белорусия и Казахстан и превръщаето му в Единно икономическо пространство. Тази по-широка форма ще разшири руското влияние отвъд Минск и Астана, до нови членове на съюза като Киргизия и защо не и Таджикистан. Организацията ще премине от икономическа в политическата и в сферата на отбраната, доколкото Москва сега налива основите на Евразийския съюз, който по нейните сметки трябва да се появи не по-късно от 2015 г.

Доколкото шансовете на Украйна за сближаване с ЕС намаляват, Киев рано или късно ще осъзнае, че Москва е единствената външна сила, на която може да разчита.

Русия може да изпозва неспособността на Украйна да маневрира и тогава ще получи контрол върху стратегически украински активи, включително върху дяловете на миноритарните акционери в тамошната газово-транспортна инфраструктура. Въпреки това, Украйна ще продължава да се съпротивлява на официалното оформяне на руското влияние чрез Единното икономическо пространство, поддържайки някакво ниво на сътрудничество със Запада.

В страните от Прибалтика, които за разлика от другите бивши републики на СССР са предани членки на ЕС и НАТО, крайната цел на Русия ще бъде да неутрализира антируските политики на тези държави. Цел, към която РФ плътно ще се приближи по отношение на Латвия.

В Литва, обаче, ще претърпи неуспех, въпреки че тя /Литва/ не може сериозно да повлияе на руските маневри в региона заради непрестанно възникващи усложнения между основните й партньори: ЕС и НАТО.

Русия и Запада

Русия ще продължи да търси изходи от различните кризисни ситуации в отношенията си със Запада – главно със САЩ и НАТО – в опит да оформи отношенията си с Европа. Ще продължи напрежението между Москва и Вашингтон по въпросите на противоракетния щит /ПРО/ и влиянието на САЩ в Централна Европа, по темата за сигурността и икономическото присъствие на Русия в региона.

Русия ще продължи да засилва влиянието си в Централна Европа, стремейки се да вбие клин в отношенията между европейците и САЩ, както и вътре в НАТО. При това тя по всякакъв начин ще доказва, че е принудена да действа агресивно. Ситуацията в сферата на отбраната ще стане още по-напрегната и Москва ще се постарае да доведе тези конфликти до краен предел, без обаче да прекъсва отношенията си със САЩ – а такъв баланс трудно се поддържа.

Русия ще използва финансово-политическите кризи в Европа, за да укрепи влиянието си в стратегически страни и сектори. Москва и Берлин ще поддържат тесни отношения, особено в сферата на икономиката и безопасността, но заедно с това Русия ще фокусира вниманието си върху придобиването на все повече активи в Централна Европа.

Русия няма реални противници в Европа, доколкото европейците ще бъдат погълнати от вътрешни проблеми. Но това не означава, че Русия вече има безплатен пропуск за Европа, тъй като й предстои да се справи с последствията от кризата у собствените й съседи.

Средна Азия

През 2012 г. стабилността в Средна Азия ще бъде подкопана от множество фактори, но те няма да доведат до мащабен прелом в региона. Ще има протести заради влошаващата се икономическа ситуация, особено в Казахстан, но тези протести няма да излязат от рамките на региона, нито ще прерастнат в разрушително насилие. Сериозните проблеми в банковата система на Казахстан могат да се изразят във финансова криза, но така или иначе правителството там ще успее да се справи и ще удържи положението през цялата 2012 г. за сметка на доходите от нефта.

Много по-актуален е проблема с увеличаването на въоръжената активност на ислямистите в региона. Единични атаки ще има в Казахстан, а в Киргизия, Таджикистан и Узбекистан те могат да се увеличат съществено. С тези атаки, обаче, ислямистите няма да постигнат стратегическата си цел – сваляне на правителствата и обединяване в транснационално движение, което да дестабилизира ситуацията в региона.

И още – към проблемите на безопасността се прибавя надигащата се необходимост от смяна на лидерите в Казахстан и Узбекистан, които управляват там достатъчно дълго време. А това ще доведе до напрежение в политическата сфера.
Така или иначе, освен при внезапна смърт на един от тези лидери, мащабни политически промени там не се очакват.

От Stratfor