Stratfor : Прогнозата за 2012-та (първа част)

February 23rd, 20121:49 pm @

11


Stratfor : Прогнозата за 2012-та (първа част)

Strategic Forecasting Inc. /Stratfor/ е американска частна разузнавателно-аналитична компания, която някои наричат „сенчестото ЦРУ“. Определението не е пресилено, тъй като в информираните среди е известно, че ключови фигури в Stratfor са бивши служители на CIA. Включително генералния директор Джордж Фридман. Списъкът с клиенти на компанията е конфиденциален, но е известно, че в него са крупни американски и световни корпорации, правителствени служби от САЩ и света, както и лобистки кръгове свързани с енергетика и петрола. Някои от разработките на Sratfor се появяват в открит достъп на сайта на компанията.

Има периоди, когато международната система претърпява радикални изменения за кратко време. Последният такъв беше през 1989 – 1991 година. По онова време рухна съветската империя. Дойде краят на японското икономическо чудо. Беше подписан договорът от Маастрихт, благодарение на който се появи съвременна Европа. Събитията на площада Тянънмън превърнаха Китай в пазарна икономика под ръководството на несменяемата Комунистическа партия…

Основополагащите компоненти на международната система коренно се измениха, което доведе до промяна в правилата за следващите 20 години.

Сега преживяваме подобен цикъл, който започна през 2008-ма и продължава до днес. През това време ЕС престана да функционира както преди пет години и му предстои да определи своята форма. Китай навлезе в период на сложни икономически и социални отношения, доколкото експортноориентираната му икономика беше подкопана от световната финансова криза, а китайските стоки стават все по-неконкурентноспособни заради инфлацията. Извеждането на американските воиски от Ирак даде възможност на Иран да укрепи позициите си, което може да промени съотношението на силите в региона.

Паралелните промени в Европа, Китай и Близкия изток дават възможност за възникването на нов световен ред, различен от структурата установена в периода 1989-1991 г.

Нашата прогноза за 2012-та година се основава идеята, че сега ние се намираме в средата на процес, който можем да наречем – раздвижване във физиономията на света. Тя е уникална в смисъл, че не е прогноза за 2012-та, като поредна от няколко години с едни и същи реалности.

2012-та е по-скоро годината, в която отделните прогнози показват формиране на нови реалности и преразглеждат принципите на функционирането на света.

2012-та вероятно няма да бъде заключителна за процеса на трансформация. Точно както и 1991-ва не стана завършек на процесите от онзи период. Но също както през 1991-ва, когато стана ясно, че свършва света на студената война, през 2012-та ще стане ясно, че е дошъл края на онзи свят, който възникна след студената война и на терена излизат нови играчи и нови движещи сили.

Европа

ЕС и Еврозоната ще се запазят през 2012-та, финансовата криза ще се стабилизира, поне за известно време. Нашите експерти очакват, че Европа ще продължи своето дълго и болезнено потъване в усложняващата се криза.
Ние предполагаме, че през 2012-та изтичането на капитали от периферните европейски държави ще се ускори, доколкото европейските и световни инвеститори губят доверие в европейската система. Предполагаме, че оказването на финансова поддръжка може да спре във всеки момент и ако е необходимо ще се окаже натиск върху правителствата за още реформи във финансовите системи. Което ще предизвика у инвеститорите нови страхове.

Движещата сила на промените в Европа – 2012 ще бъде политическата, а не икономическата.
Германия, съзирайки нови възможности са себе си в периода на кризата, ще използва финансово-икономическото си преимущество, за да промени структурата на Еврозоната в своя полза. Смисълът на този опит за „реформиране“ е да се установи твърд финансов контрол над възможно най-много европейски страни чрез новия междуправителствен договор и промени в националните конституции на отделните държави.

Ние предполагаме, че като цяло този план няма да се осъществи. Предаването на бюджетното управление в ръцете на чужда държава би било най-трагичната жертва на суверенитета в този европейски експеримент – жертва, срещу която ще се обяват повечето европейски правителства.

Но Германия ще има шест ключови преимущества през 2012 година.

На първо място: през 2012-та са планирани незначителен брой избори, поради което голяма част от европейското население няма да влезе в дебат по тази тема. От всички евро-членки национални избори ще проведат само Франция, Словакия и Словения. Френските избори ще имат ключово значение: Франция и Германия са основата на европейската система и всеки сериозен конфликт между тях ще доведе до края на ЕС.

Ако Германия тръгне на някакъв компромис за когото и да било, това ще бъде Франция. А ако Франция се нуждае от някой на континента, това е Германия. Тези две държави на този етап са решили да си сътрудничат, а не да се конкурират и ние предполагаме, че тези партньорски отношения ще се запазят през тази година. За щастие на Германия, френските избори се падат в самото начало на процеса по ратификация и поради това вероятността за каквито и да са изменения в плана на Германия ще се избистрят достатъчно рано.

Второ: на Германия и трябва съгласието само на 17 от 27-те държави в ЕС, за да изпълни ефективно своя план. Това, че Великобритания излезе от играта не е плюс за радетелите на паневропейския процес, но това няма да попречи на плановете на Германия.

Трето: утвърждаването на договор като този ще отнеме достатъчно дълго време и някои аспекти на реформата могат да бъдат преразгледани. Очаква се лидерите на европейските страни да подпишат новия договор през март, а остатъкът от годината и първите месеци на 2013-та ще бъдат времето за ратификацията му от отделните държави. Промените в националните конституции в угода на Германия могат да се отлагат до 2013-та, а оценките на европейските организации за същността на конституционните промени ще дойде още по-късно. Това ще даде време и възможности на отделните лидери да лавират и да отлагат.

Четвърто: германците се стремят да оказват сериозен натиск. На практика всички държави от ЕС считат Германия за главен адресат на собствения им износ, а това е от ключово значение за борбата с безработицата в тези страни. Приез 2011-та Германия използва своето финонсово-икономическо превъзходство, за да свали избраните лидери на Гърция и Италия и ги замени с бивши чиновници от ЕС, които сега работят по някои аспекти на немската програма.

Германия и през 2012-то може да използва подобни инструменти за да окаже натиск върху други държави.

Най-вероятната съпротива срещу този план може да дойде от Ирландия, Финландия, Холандия и Испания.
Ирландия иска условията на програмата за излизане от кризата да бъдат смекчени и заплашва с референдум, който може да спре ратификацията.

По законите на Финландия, за да се ратифицират някои аспекти на новия договор е необходимо мнозинство от две трети в парламента. Проевропейското правителство на Холандия е представено от слаба коалиция, която може да взема решения само с участието на други партии. А една от тях е крайно скептична по този въпрос.

На Испания и предстои да предприеме болезнени мерки на жестоки икономии. Ако процесът на реформиране спечели народното доверие, то ще стане на фона на рекордна безработица и свиване на икономиката.

И още – ако Гърция реши да проведе избори през 2012-та, заинтересованите страни в Европа ще се стремят да гарантират, че новото правителство в Атина няма да прекрати сътрудничеството си с ЕЦБ, ЕК и МВФ.

Нито един от тези проблеми не може да доведе автоматично до конфронтация, но те трябва да се решат, за да обеспечат успешни ратификации на новия договор. А германците дадоха ясно да се разбере, че имат множество инструменти за влияние върху правителствата на други страни.

Пето: европейците са уплашени от това, че ги заставят да правят неща, които те обикновено не правят – например, да въвеждат строги икономии и да подписват договори, които не харесват. Но принципното съгласие да се жертва суверенитет, за да се запази европейската икономическа система, може да се окаже добра сделка.

Истинска политическа криза няма да има, докато тази жертва на суверенитет не премине от теория в практиката, а през 2012-та това няма да се случи. Политическата гъвкавост на европейските правителства сега е насочена към отсрочването на непоносимата икономическа катастрофа за известно време напред.

Именно икономическата отсрочка на тази катастрофа е шестото приемущество на Германия.
Тук главният играч е ЕЦБ. Финансовата криза има два аспекта: от една страна – несъстоятелните европейски правителства, които се движат към фалит, рушат европейската система. А от друга – европейските банки /главни държатели на държавните дългове/, които са откровено неплатежоспособни. През декември, 2011-та ЕЦБ съобщи, че ще похарчи 20 милиарда евро за една седмица и ще купи държавни облигации, за да подкрепи правителствата в трудно положение и ще продължи в неограничен обем дългосрочните заеми на евробанките нод ниски проценти, за да им осигури ликвидност. Програмата по облигациите е достатъчно обширна, за да се изкупят ¾ от дълговете на европейските правителства за 2012-та, и още от първия ден тя даде възможност на банките да получат нови кредити в размер на 490 милиарда евро.

Тези мерки ще понижат вероятността за крах на Еврозоната до минимум през 2012 г., но заедно с това ще влощат конкурентноспособността и икономическата ефективност на европейските страни. Но тези проблеми могат да се решат по-късно.

На този етап действията на ЕЦБ осигуряват отсрочка в икономически и политически план. В икономически – защото мерките за икономии ще бъдат малко по-меки, а в политически – защото затвърждават убеждението, че Германия е готова да отиде на компромиси по бюджетната дисциплина сега, за да упражни мащабен бюджетен контрол утре.

Когато работата опре до ратификациите, враждебността на европейските страни към Германия и Брюксел ще се усили. Главна тема по целия свят ще стане стремежът на еврочленките да се откъснат от нарастващата и нежелателна намеса на Германия във вътрешните им работи. На национално ниво задълбочаването на кризата ще доведе до всеобщо възмущение от жестоките икономии на правителствата. Почти пълното отсъствие на планирани избори в Европа ще лиши хората от предпазния клапан на центристките опозиционни партии и ще доведе до ръст в националистическите и екстремистки движения и до народни вълнения.

Политическият и финансов безпорярък ще се задържи докато Германия води преговорите с другите страни от Еврозоната относно новия договор.

Макар че в центъра на тези преговори стои крайно нееднозначния отказ от национален финансов суверенитет, Европа, с голяма степен на вероятност, ще приеме този договор, доколкото евентуалния му провал означава окончателен крах на политическите структури на ЕС.